Решение № 15220 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2010 г.

Решение № 15220 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Търговище, против Решение № 40 от 13.05.2010 г., постановено по административно дело № 34/2010 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-09-31/29.01.2010 г. на Директора на РЗОК - Търговище в частта, с която е отказано сключването на договор за оказване на БП в полза на ЗЗОЛ по КП - 217, 218, 222, 223 от приложение № 18 от НРД 2010 г. с "МБАЛ - Попово" ЕООД, представлявано от д-р Иван Димитров в качеството му на управител. Наведени са касационни основания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на обжалваното съдебно решение, решаване на спора по същество чрез оставяне в сила на заповедта на Директора на РЗОК - Търговище за отказ за сключване на договор за оказване на болнична помощ за 2010 г., и присъждане на направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "МБАЛ - Попово" ЕООД, представлявано от управителя д-р Иван Димитров, депозира писмено становище по делото, с което моли подадената касационна жалба да се остави без уважение и да се потвърди оспореното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и е подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от наведените с нея. Предмет на касационното производство е обжалваното съдебно решение № 40 от 13.05.2010 г., постановено по административно дело № 34/2010 г. на Административен съд - Търговище. Съобразно изричната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение и тези, регулиращи правоотношенията между страните по административноправния спор. Общото между всички тях е, че са от публичен ред. При извършената служебна проверка по реда на цитираната по-горе норма настоящият състав установи, че оспореното решение на Административен съд - Търговище е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане. Производството по административно дело № 34/2010 г. на Административен съд - Търговище е било образувано по жалба на "МБАЛ - Попово" ЕООД, представлявано от д-р Иван Димитров в качеството му на управител, срещу Заповед № РД-09-31/29.01.2010 г. на Директора на РЗОК - Търговище, в частта й, с която е отказано сключването на договор за оказване на БП в полза на ЗЗОЛ по КП - 217, 218, 222, 223 от приложение № 18 от НРД 2010 г. В проверяваното решение първоинстанционният съд е приел, че жалбата, депозирана до него, е допустима като подадена в срок и от надлежна страна срещу административен акт, който може да бъде обект на съдебен контрол. Търговищкият административен съд разгледал жалбата, с която е бил сезиран, приел е в мотивите, че не е налице нищожност, и се е произнесъл по същество (обсъждайки законосъобразността на оспорената заповед от гледна точка на основания, обуславящи унищожаемост), като я е намерил за основателна, поради това, че административният орган неправилно е изтълкувал и приложил материалния закон, което е преценил като наличие на отменителното основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК. Заповедта, която е била предмет на съдебен контрол, е издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО и чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от НРД 2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО и чл. 23, ал. 6 от НРД 2010, заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Според чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим в случая, административните актове могат да се оспорят пред съда в 14-дневен срок от съобщаването им. Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства, спорната Заповед № РД-09-31/29.01.2010 г. на Директора на РЗОК - Търговище е съобщена на "МБАЛ - Попово" ЕООД на 04.02.2010 г., съгласно известие (обратна разписка), удостоверяващо датата на съобщаване. Жалбата срещу нея до Административен съд - Търговище, е подадена от "МБАЛ - Попово" ЕООД на 25.02.2010 г. съгласно представен по делото пощенски плик с пощенско клеймо от тази дата. Законоустановеният срок за обжалването на заповедта на всички основания по чл. 145 от АПК за "МБАЛ - Попово" ЕООД е започнал да тече на 05.02.2010 г. и е изтекъл на 18.02.2010 г., работен и присъствен ден. Подаването на жалбата срещу административния акт на 25.02.2010 г., т. е. седем дена след изтичането на законоустановения за целта срок я прави процесуално недопустима. Възражение за недопустимост на жалбата поради просрочие е направено от Директора на РЗОК - Търговище в представена по делото писмена защита с изх. № 11-00-60/12.04.2010 г. Възражението за просрочие на жалбата се е подържало от административния орган и в проведеното на 30.04.2010 г. съдебно заседание, видно от протокола от заседанието. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, т. е. искането не е обвързано със срок и жалбата на основание твърдяна нищожност на акта ще е допустима и непросрочена. Административен съд - Търговище е следвало да се произнесе само в допустимата част на жалбата, касаеща възражението за нищожност. Ако и в мотивите да е коментирал в някаква степен твърдението за нищожност на оспорения административен акт, това не санира постановеното съдебно решение, не го прави допустимо, още повече че в диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност. Съдът следи служебно за допустимостта на жалбата. Сроковете за обжалване са преклузивни и с изтичането им се погасява самото право на жалба, което е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните за разглеждането на спора по същество. При тези обстоятелства съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата на "МБАЛ - Попово" ЕООД срещу заповедта на Директора на РЗОК - Търговище досежно твърдението за унищожаемост на акта и след като има възражение за нищожност, по което жалбата се явява допустима, е следвало да се произнесе по него. Като не е сторил това, а е разгледал спора по същество на основания, по които жалбата се явява просрочена, съдът е постановил недопустим по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК съдебен акт (за което, по новелата на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи и служебно), който на основание чл. 221, ал. 3 от АПК трябва да бъде обезсилен, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, при правилно определяне на предметните предели на съдебната проверка. С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касатора искане за присъждане на деловодните разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,