Решение № 7335 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16404/2011 г.

Решение № 7335 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16404/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пембе Кадирова Еминева, от гр. Мадан против решение № 321/7.11.2011 г. по адм. дело № 188/2011 г. на Административен съд - Смолян, в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу решение № 19/5.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян досежно потвърденото разпореждане № 5701216093/9.03.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Подкрепя като законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че за жалбоподателката не са налице материалноправните предпоставки по чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), предвид липсата на минимално изискуем осигурителен стаж. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Административният съд е изяснил вярно фактите по спора, приемайки че липсват доказателства, които да установят осигурителен стаж на жалбоподателката по-голям от 3 години, 09 месеца и 29 дни. Извършената от пенсионните органи проверка сочи, че за периодите 1.01.1975 г. - 31.12.1980 г. и 1.01.1983 г. - 31.12.1991 г. липсват данни по финансово - счетоводната документация на прекратения поради ликвидация осигурител - ТКЗС с. Върбина за осигурителен стаж на Пембе Кадирова Еминова. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Проверката на удостоверение обр. УП - 3 изх. № 119/28.04.2005 г. на Община Мадан, с което жалбоподателката е удостоверила 12 години и 10 месеца осигурителен стаж за горепосочените периоди е извършена по искане на началник отдел "Пенсии" при Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян, за което е съставен констативен протокол. В съответствие с разписаните им по закон правомощия пенсионните органи са прекратили получаваната от Пембе Кадирова ЛПИОЗ на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, тъй като установеният общ осигурителен стаж на лицето е под 5 години. Точно е приложена разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно която осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж до датата на инвалидизирането над 30 годишна възраст - 5 години. Инвалидизирането на жалбоподателката е от 4.02.2005 г. с ЕР № 1025/12.04.2005 г., при навършени 47 години. Към момента на издаване на разпореждането за отпускане на пенсията, респективно към момента на последвалата му отмяна и постановен отказ за отпускане на ЛПИОЗ липсват годни доказателства, установяващи наличие на осигурителен стаж над минимално изискуемия по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, поради което в обжалваната му част съдебното решение е правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени в съответствие със закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение