Решение № 348 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 144/2008 г.

Решение № 348 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 144/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 12 от 02.03.2007 г. по гр. д. № 1489/06 г. Районен съд гр. Д. е отхвърлил предявения от А. П. В. срещу П. А. П. иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, обективирано в нот. акт № 192 от 6.12.1995 г., за ид. ч. от масивна триетажна жилищна сграда със застроена площ 368.90 кв. м., таван с площ 108.12 кв. м., масивна сграда с трайно предназначение бензиностанция на площ 70.69 кв. м. и състояща се от магазин и склад, построени с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място от 1.3 дка, парцел **** в кв. 12 по плана на с. П. С решение № 312 от 30.10.2007 г. по гр. д. № 354/07 г. Окръжен съд гр. Д. е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от А. В. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Ответникът по касация П. П. оспорва жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че ищецът не е поканил ответника да му дава издръжка, не е доказал че ответникът е отказал да дава такава, а и не била налице трайна нужда от издръжка. Ищецът живеел в къщата която дарил, като не заплащал консумативни разноски и не правел разходи за лекарства. Получавал 120 лв. месечна пенсия, имал и земеделски земи от които получавал аренда, затова нямал нужда от издръжка. В касационната жалба се твърди че съдът не е преценил всички доказателства по делото. Ищецът бил изгонен от жилището, тъй като отношенията били влошени. Съдът незаконосъобразно се позовал на обясненията на ищеца, като изключил редица разходи от месечната му издръжка. Доводите в жалбата са неоснователни. Видно е от данните по делото, че с нот. акт № 192 от 6.12.1995 г. А. и М. В. дарили процесния имот на ответника, техен син. С решение, влязло в сила на 10.04.2006 г., бракът между А бил прекратен поради развод. С исковата молба, подадена на 21.07.2006 г., ищецът е предявил иск за разваляне на ид. ч. от договора за дарение поради недаване на издръжка. Съдът е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод, че ищецът не се нуждае от издръжка. Според чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, дарението може да бъде отменено когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Същият е пенсионер със 121 лв. пенсия към момента на предявяване на иска и живее в едно домакинство собственика. С вещо лице е определен размера на месечната издръжка от която се нуждае ищеца, като при преценка на нуждите съдът е взел предвид обясненията на ищеца по реда на чл. 114 ГПК (отм.) че има 45 дка земя от които получава рента. Не заплаща консумативни разноски, тъй като разходите за ток, вода и пр. се заплащат от ответника. Не правел разходи за лекарства, тъй като няма нужда от такива. За установяване на фактическата обстановка по делото са разпитани две групи свидетели които са роднини. Съдът е преценил показанията им с оглед разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм.) и приел обосновано, че те потвърждават обясненията на ищеца - ответникът издържа баща си, живеят в общо домакинство, дават му храна, не плаща консумативни разноски. Единствено племенницата на ищеца твърди че отношенията са влошени и касаторът живее при нея от 31.08.2007 г., но този факт е настъпил след предявяване на исковата молба и правилно съдът е приел, че не се касае за трайни взаимоотношения, а за временни такива създадени с оглед воденото между страните дело. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС