Решение № 5133 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1714/2010 г.

Решение № 5133 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1714/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на отбраната, чрез юрк. Н. Николов против решение № 1587 от 27.11.2009 г. по адм. дело № 1794/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на областния управител на област с административен център-Пловдив, обективирано в Заповед № ЗД-06-11 от 04.09.2008 г., с която е оспорено и спряно Решение № 243, взето с протокол № 15/01.08.2008 г. на Общински съвет при Община Пловдив /с правно неиздържан диспозитив, че отменя тази заповед/ и е отхвърлено оспорването на областния управител на област Пловдив, обективирано със Заповед № ЗД-06-16 от 30.10.2008 г. /с неточно посочен номер 00-16/ за прогласяване нищожност на Решение № 297, взето с протокол № 18/09.10.2008 г. година на Общински съвет при Община Пловдив /с правно неиздържан диспозитив, че отменя тази заповед/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението само досежно първата негова част, с твърдения за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Твърди се, че съдът неправилно приложил материалния закон, предвид неправилен извод за липса на висящ спор за материално право на собственост, тъй като в случая се касаело за индиректно инцидентно оспорване на АЧОС N 2340 от 07.09.2005 г., предвид издадени предходни актове за държавна собственост. Настоява, че единствено актът за частна държавна собственост N 2891/07.12.1999 г. имал правно действие. С твърдения, че съдът не обсъдил съдебно-техническата експертиза на в. л. Шопова и игнорирал " индиректното признание на Общината, че преди съставянето на АЧОС от 2005 г. тя не е претендирала за собственост върху имота, предвид непопълнена графа "бивш собственик на имота", съдът допуснал съществени нарушение на процесуалните правила. По тези съображения иска да бъде отменено решението на Административен съд Пловдив, прави искане за разноски. В о. с. з. на ВАС чрез процесуален представител юрк. Николов поддържа жалбата. Ответникът по жалбата - Общински съвет - Пловдив не изпраща представител, в писмено възражение от пълномощника адв. Стоянкин оспорва жалбата като неоснователна с подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Ответната страна- Областен управител на област Пловдив, представляван от юрк. Николова счита решението за неправилно на основанията, посочени в касационната жалба, а в частта по предмета по присъединеното адм. дело № 2110 на АС-Пловдив - и за недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по отменен от Общинския съвет административен акт. Прави искане да бъде отменено решението на Административен съд Пловдив, претендира разноски. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че извода на съда, че решение от 01.08.2008 г. на Общинския съвет Пловдив, с което е обявен конкурс за учредяване право на строеж върху общински имот, е законосъобразен, тъй като оспорването на собствеността от страна на областния управител на област Пловдив по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДС е без правно основание, доколкото към момента на издаване на заповедите на този орган посочената разпоредба е била отменена, а при възникнал спор за собственост между общинските и държавни органи той следва да се реши по общия граждански ред. Намира решението за правилно и обосновано, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 1587 от 27.11.2009 г. по адм. дело № 1794/2008 г. Административен съд Пловдив отхвърлил оспорването на областния управител на Пловдив, обективирано в Заповед № ЗД-06-11 от 04.09.2008 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА . С нея е оспорено и спряно изпълнението на Решение № 243 по протокол № 15/01.08.2008 г. на Общински съвет при Община Пловдив, с което е взето решение за обявяване на публично оповестен конкурс за учредяване на възмездно безсрочно право на строеж върху недвижим имот-частна общинска собственост, находящ се в град Пловдив, бул. "Освобождение", съставляващ незастроено място с площ от 5389 кв. метра, представляващо УПИ V-8 за обществено и делово обслужване, кв. 8, по плана на кв. "Гладно поле", актуван с акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 2340/2005 г., при начална конкурсна цена приблизително от 9 889 000 лв. и са определени условия за провеждането на конкурса. С втори диспозитив, по присъединеното адм. д. № 2110/08г, АС-Пловдив отхвърлил оспорването на областния управител на Пловдив, обективирано в Заповед № ЗД-06-16 от 30.10.2008 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА за прогласяване нищожност на Решение № 297, взето с протокол № 18/09.10.2008 г. година на Общински съвет при Община Пловдив. Съдът изложил съображения, че Оспореното Решение № 297 по протокол № 18/09.10.2008 г. на Общински съвет при Община Пловдив няма самостоятелно правно значение, предвид обстоятелството, че с него се отменя Решение № 268 по протокол № 16 от 17.09.2008 г. на ОбС Пловдив, с което е било отменено Решение № 243, взето с протокол № 15 от 01.08.2008 г. на ОбС Пловдив, поради което като краен резултат предмет на проверка за законосъобразност по делото е само Решение № 243, взето с протокол № 15 от 01.08.2008 г. на ОбС Пловдив. По отношение на него приел, че то е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила и при съобразяване с материалния закон. Изложил съображения, че е спазен реда по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, съобразно който Общинският съвет има правомощие да вземе решение за разпоредителна сделка, при наличието на формирано мнозинство и при съответния кворум, които условия приел, че са били налице /видно от протокол на л. 50 и списък на л. 52/ . Обосновал извод, че с оспореното решение общинският съвет се е разпоредил с имот частна общинска собственост, и провеждане на процедура, предвидена в ЗОС, както и че е имало съставен акт за частна общинска собственост към момента на вземане на решението, който е бил вписан в службата по вписванията . Във връзка с основното възражение за приоритет на акта за държавна собственост пред този за частна общинска собственост изложил съображения, че оспорването на областния управител е осъществено след отмяната на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, която разпоредба е предвиждала осъществяване на преценка за спазване на процедурата по издаване на акта за общинска собственост, с възможност акта за общинска собственост да се отмени със заповед на областния управител, когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост като общински, но към издаване на заповедта на областния управител посочената норма не е действащо право. За това намерил за неоснователно възражението за незаконосъобразност на решението на ОбС Пловдив поради липса на предмет, респ. наличие на разпоредителна сделка с чужд имот. Обсъдил неоспорените заключения по двете експертизи, установяващи по безспорен начин, че между поземлените имоти, актувани с АОС и АДС, няма пълна идентичност, предвид установената разлика от 1490 кв. метра в площите по двата акта и различното описание на границите. Оттук извел извод, че Областният управител е имал правомощие да отмени акта за общинска собственост, съобразно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС (отм) поради което при липса на доказателства за издадена заповед на основание чл. 79, ал. 1 ЗДС, или висящ спор за право на собственост, обосновал извод за липса на твърдяните нарушения на процедурата за приемане на решението на Общински съвет Пловдив. Съдът приел, че изискването на чл. 37, ал. 1 от ЗОС е изпълнено, а оспореното решение е законосъобразно, поради което отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място съдът следва да обсъди довода за недопустимост на решението в частта по предмета на присъединеното адм. дело № 2110 на АС-Пловдив. Възражението е неоснователно, предвид следното: Известно е, че е недопустимо това съдебно решение, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, предвид наличието на подадена в срок от областния управител жалба, адресирана до надлежния административен съд съобразно нормата на специалния закон - чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Оттук и извода, че съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни, а доводът на юрк. Николова по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението не намира опора в доказателствата по делото. Твърдението на областния управител, че съдът се е произнесъл по отменен от Общинския съвет административен акт, е основателно, но в случая, предвид факта на отменяване на отменено решение, то не води до промяна на крайния извод за законосъобразност на оспореното решение. По отношение на доводите за незаконосъобразност на решението: В съответствие с чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи. С Решение № 243 по протокол № 15/01.08.2008 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗОС и чл. 43, ал. 2 и 4, чл. 73, ал. 2, т. 2 и чл. 94 и 95, ал. 3 от негова Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, Общински съвет Пловдив, съобразно предвижданията на влязъл в сила ПУП решил да открие процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за учредяване на възмездно безсрочно право на строеж върху недвижим имот-частна общинска собственост, актуван с акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 2340/2005 г., при начална конкурсна цена и определил условията за провеждане на конкурса. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА органът на местното самоуправление - Общинския съвет има правомощие да вземе решение за разпоредителна сделка. От друга страна, чл. 37, ал. 1 ЗОС, в относимата редакция - ДВ, бр. 54 от 2008 г. определя, че право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план, като съобразно ал. 2 от същата разпоредба в условията на търга или конкурса може да се предвиди заплащането на цената на правото на строеж или на част от нея да се извърши с равностоен имот в новопостроената сграда. Видно от представените с административната преписка документи, както и събраните от съда доказателства, включително неоспорените две съдебно-технически експертизи /л. 110 и л. 152 от делото/, тези условия са били спазени. Тук следва да се посочи, че съдът правилно е основал своя акт върху представения акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 2340/2005 г., с отбелязано вписване на 14.09.2005 г. № 73, том: 87 на Службата по вписванията - Пловдив /л. 75 от делото/. Затова заповедта на областния управител, издадена на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА, с доводи за допуснато нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗОС, и че акта за общинска собственост бил опорочен предвид издадения по-рано акт за държавна собственост, респ. неспазване на чл. 59 от ЗОС, обосновано е приета за неоснователна /правно неиздържано посочена като незаконосъобразна/. По възражението, че ОбС се е разпоредил с чужда/държавна/ собственост следва да се допълнят мотивите на първостепенния съд, че съобразно трайната практика на ВАС разпоредителните действия се извършват при изпълнение на сложен фактически състав от административни и гражданскоправни елементи, с подписване на гражданския договор. По отношение на общината разпореждането настъпва със сключването на гражданския договор -така напр. в Решение № 2859/04.03.2010г по адм. дело № 10171/2009 и Решение № 7454/05.07.2006г по адм. дело № 4604/2006 г - на IV отд. на ВАС. Основният довод в касационната жалба, че било налице индиректно инцидентно оспорване на съставения АЧОС N 2340 от 07.09.2005 г. при положение, че за процесния терен имало издадени предходни актове за държавна собственост, ВАС намира за неоснователен, предвид следното: Оспорването на акт за частна общинска собственост, по арг. от нормата на чл. 21 от АПК може да стане само в отделно производство по реда на чл. 193 и сл. от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, а не в условията на инцидентно оспорване. Въведената с АПК нова легална дефиниция на индивидуален административен акт е по-широкообхватна от дефиницията на чл. 2 от ЗАП (отм.). АПК определя за първи път като индивидуални административни актове и декларативните и констативните актове -тези, с които се установява възникването или съществуването на едно субективно право или задължение, съответно с които се констатират факти или факти с правно значение. С оглед на тази дефиниция, представения акт за частна общинска собственост не е само писмено доказателство, представляващо официален документ с материална доказателствена сила, той е и административен акт, имащ характер и на волеизявление, поради което неговото оспорване не може да стане инцидентно . Така напр. в решение № 12569 от 26.10.2009 г. по адм. д. № 5647/2009 г., IV отд. на ВАС. При този анализ и по аргумент от § 42 от Преходни и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, са неоснователни и твърденията, че " единствено" акт за частна държавна собственост N 2891/07.12.1999 г., предвид съставянето му на базата на предходни нотариални актове за държавна собственост, имал правно действие, като официален документ, а по-късно издадения акт за частна общински собственост е "без правно основание", поради което не можел "да дерогира" акта за частна държавна собственоcт. Неоснователни са доводите на касатора и по отношение възражението за нарушение на чл. 59 от ЗОС. Видно от процесния акт за общинска собственост, той е издаден на основание тази разпоредба. Посочената разпоредба е относима към изискванията за съставяне на актове за общинска собственост, респ. извършване на промяна, възложени по компетентност на друг административен орган и не може да обуслови незаконосъобразност на административния акт издаден от общинския съвет по реда на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 37 от ЗОС . В този смисъл Решение № 2859/04.03.2010 г. по адм. дело № 10171/2009 г. По останалите възражения в жалбата: Твърдението, че съдът не обсъдил съдебно-техническата експертиза на в. л. Шопова се опровергава от мотивите на стр. 3 от решението. Доводът за "индиректното признание" на Общината, че преди съставянето на АЧОС от 07.09.2005 г. тя не е претендирала за собственост върху процесния имот, предвид непопълнената графа "бивш собственик на имота" е ирелевантен за настоящия спор. При тези коригиращи и допълващи мотиви настоящият състав на ВАС приема решението за съобразено с материалния закон, и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила, с уточнението, че съдът е следвало не да отменя двете заповеди на областния управител, а само да отхвърли оспорването, обективирано в тях. При този изход на процеса исканията на пълномощниците на касатора и на областния управител за заплащане на разноски по делото, предвид нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК се явяват неоснователни. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,