Решение № 11076 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. Радев и С. Радева против Решение 162/22.04.2021 г., постановено по административно дело 805/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 1241/24.07.2020 г. на Кмета на Община Хасково, нареждаща премахване на незаконен строеж. С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като правните изводи на съда относно вида и търпимостта на строежа не съответстват на събраните по делото доказателства. Ответната страна Кмета на Община Хасково оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, изразено в писмен отговор, с молба да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Хасково е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на оспорващите да премахнат строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и представляващ Реконструкция на покрив и преустройство на тавански помещения в жилище в сграда с идентификатор 77195.729.134.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 77195.729.134 по Кадастралната карта на гр. Хасково. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождение, размери, характеристики и период на изграждане на двата строежа. В тази връзка са изслушани заключения по основна и повторна съдебно-техническа експертиза, които потвърждават констатираните в административното производство обстоятелства. Обосновани са изводите на съда относно периода на изграждане на строежите след 2012 г., което изключва тяхната търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127 ПЗР ЗУТ. В този смисъл, правилно съдът не е ценил представеното по делото удостоверение за търпимост, което се издава по повод нотариално производство и не се ползва с доказателствена сила в съдебното производство. На следващо място, настоящият съдебен състав споделя доводите на първостепенния съд относно вида на първия строеж, индивидуализиран от органа като реконструкция на покрив, които са подробни и мотивирани. При така изложеното, оспорената заповед се явява материално законосъобразна, като издадена при наличие на всички предпоставки, разписани в закона наличие на строеж, изграден без разрешение за строеж и непопадащ в хипотеза на търпимост. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Община Хасково следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,