Решение № 12094 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2009 г.

Решение № 12094 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Криводол срещу решение № 34 от 15.01.2009 г. постановено от Административен съд Враца, VI - ри състав по адм. д. № 487/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване, алтернативно за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото. В о. с. з., чрез чрез процесуалния представител адв. Милошев, поддържа жалбата. Ответникът Цветан Петков Георгиев - редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки моли за отхвърляне на касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение което счита за правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея съображения, предвид следното: Производството пред Административен съд Враца е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на община Криводол да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с която да разпореди принудителното изземване на земеделски земи. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че в образуваното административно производство компетентния да издаде заповедта административен орган не може да бездейства, че след сезирането с искане за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ той е следвало да събере доказателства относно наличие на кумулативните предпоставки за издаване на административния акт. Бездействието на този административен орган е преценено от решаващият съд като нарушение на вменените му задължения, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На това основание съдът е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение. Ноторно е, че е недопустимо е съдебно решение, постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, предвид наличието на жалба на Цветан Георгиев, адресирана до надлежния административен съд съобразно нормата на специалния закон - чл. 34 ал. 2 ЗСПЗЗ. Оттук и изводът, че съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни и не подлежат на обезсилване. Обжалваното решение обаче е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ, за чието съответствие касационният съд следи служебно, предвид нормата на чл. 218 ал. 2 АПК. То съставлява касационно отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК, което налага неговата отмяна. Обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ (доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г). уреждаща бърз административен способ за защита определя, че по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. От анализа на тази разпоредба следва, че активнолегитимирани да искат защита по бързия ред на административното производство по чл. 34 ЗСПЗЗ имат собствениците или ползвателите на правно основание, като имотът се изземва от владелеца без правно основание. В настоящия случай заявителят - жалбоподател в първоинстанционното производство е поискал изземване на земеделски имоти, като се е легитимирал като ползувател на основание сключени договори за аренда и наем, подробно описани в 45 точки в заявлението до кмета. Тези договори не доказват неговата активна легитимация да иска изземване по посочения ред, а е следвало да търси защита по общия исков ред. Като не е съобразил това обстоятелство и е стигнал до обратния на този правен извод, осъществявайки преценка относно законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, решаващият съд е постановил неправилно решение. Липсата на право за иницииране на такова производство води до извод за законосъобразност на отказа на административния орган, респ. за незаконосъобразност на отменителното решение на съда, съответно за основателност на жалбата, с която ВАС е сезиран. С оглед доводите в жалбата следва да се посочи, че административният орган следва да се установи материалноправните предпоставки за издаване на акт за административно изземване на земеделски земи. Този извод се налага от редакцията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, където законодателят е вменил в задължение на административния орган конкретни действия за изясняване на административноправния спор, а именно за установяване на неправомерното ползване, като АПК изисква от административния орган активност за изясняване на спор, с който е сезиран. Този орган дължи произнасяне въз основа на установените пред него факти и обстоятелства. Поради това твърденията в жалбата, че "кметът имал право на мълчалив отказ" е неоснователно-той дължи произнасяне дори и след изтичане на законовия срок по чл. 57 ал. 5 АПК, тъй като изтичането му не го освобождава от задължението да се произнесе по спора За пълнота на изложението и с оглед довода в касационната жалба следва да се посочи, че императивността на нормата на чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ не оставя съмнение, че в случая административният орган има задължение да действа в условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност, както твърди касатора. Настоящият състав намира за неоснователен и последния довод в жалбата, че мълчаливият отказ не подлежи на съдебен контрол. Твърдението противоречи на нормата на чл. 145 ал. 2 т. 1 АПК, теорията на административното право и непротиворечивата практика на ВАС. Тъкмо напротив - правната фикция на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е създадена като възможност и гаранция за правото на защита на гражданите от бездействието и мудността на администрацията и тя, по аргумент от чл. 169 АПК и § 1 т. 3 ДР на АПК не урежда оперативната самостоятелност на органа, както неоснователно се твърди в жалбата. По изложените доводи настоящият състав намира, че обжалваното решение страда от порока нарушение на материалния закон и макар и незасегнато от пороците, релевирани с касационната жалба, то следва да бъде отменено, а жалбата срещу мълчаливия отказ-отхвърлена. При този изход на спора искането за присъждане на разноски по делото се явява основателно, като размерът следва да се съобрази с чл. 143 ал. 4 АПК, вр. С чл. 228 АПК -минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като касаторът е ползвал такъв - 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение