Решение № 437 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 443/2010 г.

Решение № 437 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 443/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 259/2010 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия Т. С. Ц.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия лично и от защита, с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието.

Частния обвинител и граждански ищец, чрез повереника си намира въззивната присъда законосъобразна и справедлива, а подадената касационна жалба изцяло неоснователна.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище въззивната присъдата, като законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, а наложеното наказание справедливо, да се остави в сила, а жалбата на подсъдимия без уважение.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 3.06.2010 г. постановена по внохд. № 259/2010 г. на Апелативен съд гр. София е отменена присъда по нохд. № 1859/2008 г. на Софийски градски съд и вместо това подсъдимия Т. С. Ц. е признат за виновен, в това на 16.12.2006 г. в гр. София да е направил опит умишлено да умъртви Н. И., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК, вр. с чл. 58 НК и чл. 55, ал. 1 т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

В останалата й част, с която е уважен граждански иск в полза на пострадалия И. за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законните последици присъдата е потвърдена.

ПО ЖАЛБАТА на под. Ц.:

Оплакванията за нарушение на закона са в насока за:

• "неправилност на изводите относно умисъла на подсъдимия за причиняване на смърт, а не на телесна повреда, както правилно приел първоинстанционния съд"

• "липса на несъмненост в извода за вида на оръдието, с което е ударен пострадалия и в тази връзка противоречието в заключението на съдебно медицинската експертиза и показанията на свидетелите".

Доводите са неоснователни.

С определение от 29.04.2010 г. по реда на чл. 327 сл. НПК въззивния съд е приел, че съобразявайки доводите в протеста и жалбата, както и доказателствата по делото ... е необходимо изслушване на нова съдебно медицинска експертиза, поради противоречивите изводи на експертите /изслушани от първоинстанционния съд/ относно характера на нараняването и начина на причиняването му, както и възможността това нараняване да е причинено с приложеното по делото веществено доказателство - сатърче.

От заключението на експертизата е видно, че на пострадалия е причинена линейна рана, в дясно задно теменна област на главата с подлежащо линейно счупване, с хлътване на костните фрагменти към черепната кухина и това се дължи на един удар с предмет с остър режещ ръб и достатъчна маса .. то добре отговаря да бъде получено от действието на сатъра приложен по делото.

Това заключение на съдебно медицинската експертиза е прието в съдебно заседание от 3.06.2010 г. и не е оспорено от страните.

Освен това заключение, въззивния съд изключително подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа.

Изводите по фактите са след внимателна преценка /особено на заключенията на съдебно медицинските експертизи/ на доказателствата и съобразени с правилата на формалната логика.

Законосъобразни са и изводите относно умисъла на подсъдимия, които Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя. Без коментар в тази връзка е твърдението на защитата, че "умисъла е за причиняване на телесна повреда, а не на смърт ... удара е бил премерен в степен да не причини увреждане на мозъчната тъкан на пострадалия".

Подсъдимия се е опитал умишлено да умъртви пострадалия, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при условията на чл. 58 НК вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 НК, като дори е подценено обстоятелството по чл. 18, ал. 2 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 т. 1 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда правилна и законосъобразна, а подадената касационна жалба от подсъдимия изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение