Решение № 13946 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2020 г.

Решение № 13946 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности – Пловдив, в Главна Дирекция "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 111 от 28.02.2020 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело № 40/2020 г. С атакуваното решение по жалба на "Експерт 007" ООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК- 930-0042955 от 16.12.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, като незаконосъобразна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че в заповедта са изложени правни и фактически основания за налагане на ПАМ и продължителността на срока й, както и че извършеното нарушение е безспорно установено. Също така, че с налагането на ПАМ се постигат целите, предвидени в закона – предотвратяване и преустановяване на нарушения от същия вид. Възразява се срещу изводите на съда, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата и предходната съдебна инстанция, както и разноски за платена държавна такса. Алтернативно претендира прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от дружеството. Ответникът по касационната жалба "Експерт 007" ООД, надлежно уведомен за обжалването не изразява становище. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна засегната неблагоприятно от съдебното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Стара Загора е проверил законосъобразността на административния акт, като е приел за установено, че при извършена проверка на 08.12.2019 г., 21:35 часа в търговски обект – ресторант "Бизар", стопанисван от "Експерт 007" ООД е констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Контролните органи са съставили протокол № 0042955 от 08.12.2019 г. за констатираното при проверката, в който е отбелязвано, че за платено капаро от клиент на стойност 50 лв. прието от Т. Георгиева-управител не е издаден фискален бон от наличните три броя фискални устройства в обекта. Констатирана е разлика в касовата наличност в размер на - 50 лв. поради неиздаден никакъв документ за капаро на 08.12.2019 г. За извършена от органите по приходите контролна покупка на обща сума 35, 40 лв. е издаден касов бон. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповедта с мотивите, че последната е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като липсват мотиви по отношение на срока на наложената мярка, актът не съответства и на целта на закона и нарушава принципа на съразмерност. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и правилно. При издаването на ЗПАМ, началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП е приел, че за извършена продажба представляваща капаро на стойност 50 лв. не е издадена касова бележка по надлежния ред. Изводът, че продажбата не е отчетена, е направен и въз основа отпечатания от фискалното устройство КЛЕН. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че не е налице извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. В хода на проверката е извършена контролна покупка за която е издаден касов бон от функциониращо в обекта ФУ, подробно посочено в ПИП. При проверката е установена и разлика в касовата в размер на 50 лв. между отчетените продажби по ФУ и действително наличните суми в касата. Проверяващите са приели, че това е сума представляваща платено капаро за 08.12.2019 г., за която също е следвало да бъде издаден касов бон. Изводът на органите по приходите е направен в противоречие с констатациите описани в ПИП. Не е посочено за какво е платено капарото, заведението не предлага куверти за 08. 12., за коледните и новогодишни празници. Безспорно е, че сумата от 50 лв. представлява касова разлика, но при налагането на ПАМ същата е определена като "капаро" без да се уточни за какво е платено, каква е стойността на договорената услуга за която е платено това капаро и др. Преди налагането на ПАМ не са установени по категоричен начин всички съставомерни елементи обуславящи налагането на ПАМ. Само безспорно установеното нарушение на установения ред за отчитане на продажбите е основание да бъде наложена ПАМ. В случай, че не са установени конкретни обстоятелства във връзка с разликата в касовата наличност и на какво се дължи тя, необосновано административният орган е приел, че е платено "капаро" за което не е издадена касова бележка. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая, правилно е прието, че с издаването на посочената заповед се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото. Административният орган при определяне срока на ПАМ е изложил мотиви, които са общи и бланкетни. Броят на местата, предлагания в заведението асортимент, клиентопотока и местоположението на ресторанта не представляват основание, което е свързано с продължителността на срока, за който е наложена ПАМ. Изводът, че това са предпоставки за реализиране на високи търговски обороти не почива на конкретни доказателства, а само на хипотетична възможност. Наличието на касова разлика, без да са изяснени причините за нея не е предпоставка да се приеме, че е налице "поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина" и не "показва организация в търговския обект, която има за цел спазването на данъчното законодателство". Не се споделят мотивите на първоинстанционното решение относно приетото, че заповедта не е съобразена с целите по чл. 22 от ЗАНН, за която се прилага оспорената ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Въпреки това решението следва да бъде оставено в сила, тъй като е налице материална незаконосъобразност на останалите основания посочени от решаващия състав на АС - Стара Загора. Първоинстанционното решение е правилно и в частта за разноските. Подробно и обосновано съдът е направил своите изводи, като се е мотивирал защо същите са присъдени в конкретния размер. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Разноски в полза на ответника по касация не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани в касационното производство. По изложените по-горе съображения, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение