Решение № 16288 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2013 г.

Решение № 16288 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на търговското дружество "Лайв сървиз" ЕООД - гр. Варна срещу заповед № 267 от 18.05.2013 г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР, Обн., ДВ, бр. 49/27.05.2003 г.) е прекратена регистрацията на дружеството за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на индивидуалния административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда", гр. Варна е установено, че "Лайв сървиз" ЕООД в качеството си на посредник по наемане на работа е нарушил изискванията за осъществяване на дейността с това, че не е сключил посреднически договор с търсещото работа лице Соня Валентинова Димитрова от град София, като нарушението е извършено на 28.04.2011 г. в гр. Варна. С оглед констатираното нарушение на изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 1 от НУРИПДНР във връзка с чл. 28, ал. 3, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда и чл. 85, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗНЗ е издадено наказателно постановление № 03-0307745 от 1.09.2011 г., влязло в законна сила на 9.04.2013 г., съгласно решение от 9.04.2013 г. по касационно дело № 608/2013 г. на Варненския административен съд. С оспорената заповед № 267 от 18.05.2013 г. на министъра на труда и социалната политика е прекратена регистрацията на жалбоподателя за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Заповедта е индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК - едностранно властническо волеизявление на административния орган за преустановяване действието на издаден регистрационен административен акт, с който се създава субективно право за извършване на дейността по наемане на работа. С този нов акт се прекратява учреденото вече субективно право на "Лайв сървиз" ЕООД за извършване на дейността при наличието на условия, определени от ЗНЗ и НУРИПДНР. Следователно атакуваната заповед разпорежда преустановителна принудителна административна мярка и поради това представлява индивидуален административен акт с неблагоприятен за адресата характер. Прякото действие на акта е насочено към прекратяване на правните последици на предходния акт за регистрация, т. е. с издаването му се прекратява действието на регистрационния акт и за адресата отново започва да действа общия забранителен режим поради прекратяване на учреденото му преди това от администрацията субективно право. Заповедта е издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 НУРИПДНР, според която разпоредба регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява, когато посредникът нарушава изискванията на посочените там правила от ЗНЗ. В случая нарушението е установено с влязло в сила наказателно постановление, което, след проведения съдебен контрол за неговата законосъобразност, е задължително. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, мотивиран е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа фактическите констатации и правната квалификация за допуснато нарушение при извършване на разрешената дейност. При постановяването му са спазени административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на закона, поради което е законосъобразен. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,