Решение № 3371 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2018 г.

Решение № 3371 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., срещу решение № 1403 от 19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4 по описа за 2018 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-268/13.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане № 5104-15-336/01. 1 1. 2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - П., а преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - П., за продължаване на административно-производствените действия по декларираната злополука с декларация вх. № 5101-15-200/26.06.2017 г. Изложени са съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 от КСО, чл. 12, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата П. К. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Ответникът "П. А. БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. е изразил становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-15-268 от 13.12.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5104-15-336 от 01.11.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета за трудова злополуката, настъпила на 04.02.2017 г. в Испания и причинила смъртта на осигуреното лице В. К., изпълняващо длъжност "водач на товарен автомобил" (международни превози) в "П. А. БГ" ЕООД. Оспорените актове са мотивирани с неустановена причинна връзка между изпълняваната работа и настъпилата злополука предвид обстоятелството, че смъртта е причинена от нетравматично увреждане (масивен исхемичен инсулт). Административният орган се е позовал на влязло в сила експертно решение № 4268/29.09.2017 г., с което ТЕЛК не се е произнесла по причинна връзка – трудова злополука поради непредставен от наследниците аутопсионен протокол съгласно чл. 66, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, в сила до 27.06.2017 г. С постановеното решение Пловдивският административен съд е уважил подадената от наследницата П. К. жалба и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, след като е приел, че оспорените актове са издадени в нарушение на чл. 60, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето. Липсват доказателства, че експертно решение № 4268 от 29.09.2017 г., издадено от Трети състав на ТЕЛК Общи заболявания към "УМБАЛ - П." АД, е влязло в законна сила. Установено е, че пред НЕЛК е образувано производство по обжалване на експертното решение, по което е насрочено заседание за 28.09.2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 от КСО и чл. 12, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. По силата на чл. 60, ал. 2 от КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В този случай подзаконовата разпоредба на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки установява 14-дневен срок за издаване на акт по чл. 60, ал. 1 от КСО, считано от получаване на решението на органите на медицинската експертиза. Разпоредбите на чл. 60, ал. 2 от КСО и чл. 12, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки следва да се тълкуват и прилагат във вр. с чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето: задължителни за всички лица, органи и организации в страната, сред които и органите на ТП на НОИ, са решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан. Издадено разпореждане на основание чл. 60, ал. 1 във вр. с ал. 2 от КСО, което се основава на невлязло в сила експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, не е съобразено с изискванията на материалния закон. В настоящето производство касационният жалбоподател представя ЕР № 1223/120 от 02.10.2018 г., с което НЕЛК – Специализиран състав по неврологични и УНГ болести е потвърдила ЕР на ТЕЛК № 4268/29.09.2017 г., като не се е произнесла по причинна връзка трудова злополука. Ответницата по касация П. К. също е представила копие от експертното решение на НЕЛК, но с приложени доказателства за висящо производство по оспорването му пред Административен съд С.–град. В. от приложеното съобщение, по подадената жалба е образувано адм. дело № 997 по описа на съда за 2019 г. При извършената служебна справка се установява насрочено по делото заседание на 15.05.2019 г., 10: 00 ч. Представените нови писмени доказателства потвърждават извода, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на чл. 60, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 113, ал. 3 от КСО. Като ги е отменил и е върнал административната преписка за ново произнасяне от компетентния орган, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация П. К. за разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които възлизат на 900 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,