Решение № 12501 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2009 г.

Решение № 12501 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Варна чрез кмета на общината срещу Решение № 391/16.03.2009 г. по адм. д. № 1404/2008 г. на Административен съд - гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Твърди се в касационната жалба, че съдът е разгледал едностранчиво и превратно събраните по делото доказателства. Претендира от съда отмяната му. Ответникът Парсех Овагин Агонов чрез своите пълномощници застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците областният управител на гр. Варна и Технически университет гр. Варна не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените касационни основания съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Парсех Овагин Агонов с жалба срещу Заповед № 1417/16.05.1989 г. на председателя на ИК на ОБНС - Варна с искане за обявяване на нейната нищожност. Твърдението в жалбата е, че оспорената заповед, с която на жалбоподателя и неговата майка е отчужден недвижим имот, е подписана не от посочения в заповедта издател Караденчев, председател на ИК на ОбНС, а от друго лице. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на обжалвания административен акт. Развил е доводи, че съгласно заключението на вещото лице оспорената заповед е подписана от лицето Георги Ташков, а не от назначеният към този момент за председател на ИК на ОбНС Караденчев. Липсват заповеди за заместване или упълномощаване, поради което актът е издаден от орган без конкретна компетентност, нищожен е и не е породил правни последици. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за необосновано и неправилно като постановено в нарушение съществени процесуални норми. На първо място, съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Това е довело и до необоснованост на обжалвания съдебен акт. В този аспект приетите за установени фактически констатации не се подкрепят категорично от представените доказателства. Релевантният за така приетия от първоинстанционния съд правен резултат факт - кой е действителният издател на акта - не е категорично доказан. На първо място в тази насока не е изяснено налице ли е оригинал на оспорената заповед и къде се съхранява същият, за да може да се извърши съдебно-почерковата експертиза по отношение подписа на заповедта и категорична идентификация на лицето, подписало се върху същата. В заключението на вещото лице, изготвило почерковата експертиза се сочат като сравнителен материал Заповед № 487/02.10.1998 г., карта обр 16, протокол от 07.04.1988 г. и Решение № 2089/02.09.1998 г. Не се сочи кой орган е издател на тези документи, от кого са подписани и в какво качество и чии подписи те носят, за да се извърши сравнение между тях, нито пък са представени по делото. Според разпита на вещото лице в съдебно заседание от 17.12.2008 г. същото е ползвало документацията в община Варна и в Държавния архив. От приложените писма на община Варна е видно, че в общината не разполагат с друга документация извън приложената по делото. В писмо изх. № 23/29.01.2009 г. на Държавна агенция "Архиви" - Териториален държавен архив - Варна се сочи, че заповеди на председателя на ИК на ОбНС - Варна не са постъпвали за съхранение освен протокол № 1/09.03.19988 г. за избор на Караденчев за председател на ИК на ОбНС. При тези данни не може да се прецени с категоричност по какви актове е извършено сравнението между подписите на лицата, описани в заключението на вещото лице, което разколебава извода, че актът е подписан точно от Ташков, така, както е прието в заключението на назначената от съда експертиза. Тази констатация не се подкрепя от другите доказателства по делото. Така съдът не е изпълнил основното си задължение да установи истината на релевантните за спора факти, което задължение произтича от разпоредбата на чл. 7 и чл. 171 АПК. При наличието на това процесуално нарушение, инвокирано и от касаторка с твърдението за едностранчивост на извършената от съда преценка, делото не може да бъде решено по същество от настоящата инстанция, ето защо решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение