Решение № 14 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5234/2007 г.

Решение № 14 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5234/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на С. Д. Ц. от с. Б., общ. Мездра, чрез процесуалния му представител адв. Д, против въззивното решение № 1* от 23 юли 2007 г., постановено по в.гр.д. № 535 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е обезсилено решение № 16 от 29 март 2007 г., постановено по гр.д. № 308 по описа на районния съд в гр. М. за 2006 г. и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл. 26, ал. 1 пр. първо от ЗЗД. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът не е спазил предвидената в чл. 15 от Закона за закрила на детето процедура, преди да даде разрешението за продажбата на имота му; дарението на малолетното дете е развалено и е наличен правен интерес у касатора да предяви иск за нищожност на сделката, а не ревандикационен иск, както смята съдът. Ответникът П. В., чрез процесуалния си представител адв. М, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че атакуваната сделка е перфектна. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че касаторът няма правен интерес да води иск по реда на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, защото не е предявен собственически иск, а касаторът не е във владение на имота. Съдът е сезиран с иск за обявяване на нищожност на договор за покупко- продажба, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - поради противоречие със закона. В исковата си молба касаторът сочи, че извършената продажба на имота от законния представител на детето, не е в интерес на детето и е в противоречие със Закона за закрила на детето. Касаторът, заедно с бившата си съпруга през 1997 г. дарили на малолетния си тогава внук С. единствения си жилищен имот - 1/2 идеална част от парцел **** намиращите се в него жилищна и други сгради. С нотариален акт № 94 от 12 април 2006 г. внукът С. чрез законния си представител отв. В., заедно с останалите съсобственици на имота, продали на ответника П целия имот. В нотариалното производство било представено определение № 74 без дата от 2006 г., постановено по ч.гр.д. № 190 по описа на районния съд в гр. М., с което на основание чл. 73, ал. 2 от СК било дадено разрешение за продажба на имота, понеже майката искала да купи на детето жилище в гр. М.. На 9 май 2006 г. бил изготвен социален доклад от директора на Д. "С", общ. Мездра, според което продажбата на имота не е в интерес на детето. С решение № 256 от 30 октомври 2006 г., постановено по гр.д. № 262 по описа на районния съд в гр. М. за 2006 г. по реда на чл. 227, ал. 1, б. "б" от ЗЗД дарението от касатора на внука му е отменено. Атакуваното решение е правилно. В случаите, когато се претендира прогласяване нищожността на договор, третото на този договор лице, каквото се явява касаторът, който не е страна по него, трябва да има правния интерес от обявяване на тази недействителност. Нищожността по естеството си е такъв порок на сключената сделка, който винаги води до пълна и изначална невъзможност да се произведе желаното от страните правно действие, независимо от характера на сделката. По силата на чл. 34 от Закона за задълженията и договорите, при прогласяване на нищожността на договора, всяка от страните следва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Правото на възстановяване обаче е субективно право на страната по порочната сделка или на нейните правоприемници, поради което упражняването му чрез възстановителния иск по чл. 34 от ЗЗД, съответно с иск за собственост върху вещта или чрез иск за неоснователно обогатяване по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, представлява акт на лична преценка на неговия носител. Касаторът счита, че правният му интерес да води процес срещу ответниците по избрания от него ред се диктува от отмяната на дарението, сторено в полза на внука му. Претенция за нищожност на сделка срещу ответниците - страни по договора за покупко-продажба, би била основателна, само ако в рамките на ревандикационен иск се установи нищожност на атакуваната сделка по посоченото основание - неспазване на правилата на Закона за закрила на детето, тъй като имотът не се владее от внука му, а от купувачите по сделката, а и исковата молба за отмяната на дарението е вписана след датата на изповядване на атакуваната сделка. Ето защо, изводите на въззивния съд за допустимостта на иска са правилни. Ответната страна претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), но доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение