Решение № 9769 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2009 г.

Решение № 9769 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Карлово, представлявана от кмета на общината Найден Найденов против Решение № 1087 от 30.07.2009 г., постановено по адм. дело № 291/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив, 11-ти състав. Жалбоподателят предявява доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Христина Ганчозова. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Христина Дамянова Ганчозова, чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспореното решение, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя Заповед № К-86 от 26.01.2009 г. на Кмета на Община Карлово, с която на Христина Дамянова Ганчозова, на длъжност Началник отдел "Общинска собственост" към Дирекция "Кадастър, строителство, транспорт и общинска собственост" в Община Карлово, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, след изтичане на преклузивните срокове, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган има право да налага дисциплинарно наказание. В заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание са формулирани две нарушения. Първото е неспазване на йерархическата подчиненост с неизпълнение на разпореждане на секретаря на общината, за което е внесена изрична докладна записка на 30.10.2008 /в решението е допусната грешка с посочване на 2009 г./ година, когато започва да тече и преклузивният двумесечен срок за това нарушение. Второто нарушение, с основание чл. 20, ал. 2 от ЗДСл., става известно на дисциплинарнонаказващия орган с депозирането на всяка от трите жалби на граждани, внесени в деловодството на общината съответно на 13.06.2008 г., 6.08.2008 г. и 17.10.2008 г.. Съобразяването на времето, през което държавният служител ползва платен годишен отпуск от 3.11.2008 г. до 27.11.2008 не влияе върху изводите за изтичане на преклузивните срокове. Налагането на наказанието на 26.01.2009 г., в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е достатъчно основание за първоинстанционния съд за отмяна на заповедта. Касационният състав намира изводите за погасяване на дисциплинарната отговорност поради изтичане на двумесечния срок по ал. 1 на чл. 94 от ЗДСл. съобразени със закона. Императивната разпоредба на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. ограничава времето, в което може да се реализира дисциплинарната отговорност, като го определя не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сам жалбоподателят в касационната жалба посочва като начало на дисциплинарното производство докладната записка вх. № 93-00-1577 от 30.10.2008 г. от секретаря на Община Карлово, но развива становище, че за "откриване" на нарушението следва да се счита времето, когато всички материали по дисциплинарната преписка, заедно с решението на дисциплинарния съвет, бъдат предоставени на административния орган. Тази теза няма опора в приложимия закон. Нейното приемане означава да се остави на дисциплинарнонаказващия орган правото на преценка времето на реализиране на дисциплинарната отговорност. Не това е предназначението на разпоредбата на ал. 1 на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Смисълът и целта на тази норма е да обезпечи бързина в реакциите на органа по назначението спрямо нарушенията, допускани от държавните служители, за да гарантира точно и законосъобразно изпълнение на задълженията от страна на администрацията. Откриването на нарушението трябва да се свързва с обективни факти от действителността. То следва да се счита извършено с индивидуализиране на съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна - установяване на субекта на нарушението, времето и мястото на извършването. В конкретната хипотеза това са докладната записка от 30.10.2008 г. и депозираните жалби на граждани, които сочат конкретно на извършител на нарушение, време и място на осъществяването му. Действията по образуване и осъществяване на дисциплинарното производство са последица, която законът свързва с юридическия факт на нарушението. Независимо от приетото за доказано основание за отмяна на заповедта, в решението са изложени съображения и за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Според първоинстанционния съд дисциплинарните нарушения не са индивидуализирани. Изложени са общи формулировки, без прецизно формулиране на всяко от нарушенията, с изключение на това за неспазване на принципа на йерархическата подчиненост. Изводите на съда са обосновани с обсъдените, събрани по делото писмени и гласни доказателства, които се споделят от настоящия съдебен състав. От значение при обсъждане поведението на служителя са причините за първоначалния отказ на Ганчозова да изпълни разпореждането на секретаря на общината, последвалото изпълнение след издаване на поисканата писмена заповед, дългогодишният й професионален опит и оценката за индивидуалното й трудово изпълнение. По отношение на нарушенията на чл. 20, ал. 2 от ЗДСл. заповедта е основана на твърденията в жалбите, за които не са събрани доказателства в хода на дисциплинарното производство, не са установени и при съдебното обжалване. Изводите на съда за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗДСл. за законосъобразни. Правното основание за издаването на заповедта е нормата на чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и 5 от ЗДСл. В заповедта изложението на фактите е ограничено до посочване на подадените от гражданите жалби, без да са конкретизирани съобразно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. и без да са посочени законовите норми, които във всеки един случай са били нарушени от държавния служител. Нарушенията не са конкретизирани по време на извършването им, обстоятелствата, при които са осъществени. Общото декларативно изявление на дисциплинарнонаказващия орган не позволява да се установи дисциплинарното нарушение от обективна страна. Предвид изложените съображения касационният състав намира недоказано наличието на твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. То е правилно, съобразено с приложимите материално-правни и процесуални норми. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховния административен съд, състав на пето отделение,