Решение № 375 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 729/2012 г.

Решение № 375 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 729/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на С. Д. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 871 от 10.02.2012 г., постановено по гр. д. № 16928 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Г. О., IV "Г" въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата на молителя срещу въвода във владение, извършен на 2.11.2011 г. по изпълнително дело № 20118510400321 по описа на ЧСИ с рег. № 851 с район на действие СГС. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК - вследствие нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван. Ответникът по молбата ТПК "Щастие" счита, че тя е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, приема следното: Основанието за отмяна на решението, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на което се позовава молителят, е нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, което е лишило страната от възможност да участва в разглеждането на делото. В конкретната хипотеза решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител: чл. 435 - чл. 438 от ГПК. Жалбата е подадена от страна в изпълнителното производство /длъжник/, който не е поискал изслушване на свидетели или вещи лица. В този случай делото се разглежда в закрито заседание съобразно чл. 437, ал. 1 от ГПК, както правилно е процедирал Софийският градски съд. Ето защо не е било необходимо призоваване на молителя за публично съдебно заседание или спазване на друго процесуално правило, което да обезпечава участието му в това производство. Достатъчно е било съдът да разгледа жалбата на молителя и да постанови решение. Следователно в случая не съществува дори евентуална възможност да бъде нарушено правото на участие на страната в производството, поради което основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК не е налице и молбата трябва да бъде оставена без уважение. Молителят всъщност се позовава на обстоятелството, че призовката за въвода е изпратена на несъществуващ адрес. Ако такова нарушение е било допуснато, то се отнася до изпълнителното производство, а не до производството по обжалване действията на съдебния изпълнител. За да е основателна молбата обаче, нарушението трябва да касае производството, по което е постановено решението, подлежащо на отмяна, а не нарушение, извършено в друго производство. При този изход на спора молителят дължи на ТПК "Щастие" 720 лв. разноски за настоящото производство. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение,