Решение № 16214 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2012 г.

Решение № 16214 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Методи Иванов Механджиев, от с. Бачево, област Благоевград против решение № 1058/09.07.2012 г. по адм. дело № 300/2012 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 5806220063/27.01.2012 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Благоевград е отказал да отпусне на Методи Иванов Механджиев, от с. Бачево лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е, че лицето към момента на подаване на заявлението е имало навършени 53 години, 06 месеца и 08 дни при установен по документи осигурителен стаж от втора категория 05 години, 00 месеца и 10 дни; от трета категория от 03 години, 00 месеца и 02 дни и при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО 09 години, 02 месеца и 00 дни. Общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е определен на 42 години, 11 месеца и 28 дни. Отказът е мотивиран с отсъствието на минимално изискуем осигурителен стаж, придобит при условията на първа или втора категория. С решение № 12/12.04.2012 г. в производство по чл. 117 от КСО директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград е потвърдил оспореното разпореждане. Приел е, че осигурителният стаж на Механджиев е съобразен вярно с категорията труд при условията на която е придобит и не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение № 1058/09.07.2012 г. по адм. дело № 300/2012 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил оспорването срещу актовете на органите на НОИ. Приел е, че същите не страдат от пороците визирани с чл. 146 АПК. Спорният въпрос между страните касае оценката на осигурителния стаж за периода 27.04.1984 г. - 04.05.1985 г. на длъжността "шлосер" в "Редки метали" ЕООД, гр. Бухово, МДП "Дружба", с. Елешница, район "Кремиковци", зачетен от пенсионните органи от втора категория труд по т. 61а от ПКТП (отм.). Жалбоподателят претендира, че оценката на тежестта на положения труд е от първа категория, позовавайки се на т. 1 от ПКТП (отм.) и т. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.). Счита, че фактите в тази насока се установяват от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Георги Карамфилов и Славчо Данев. Съгласно разплащателните ведомости на осигурителя, жалбоподателят е работил като "шлосер", а не като "подземен шлосер" и липсват данни полагания от него труд да е бил под земята. Тези фактически положения се установяват от съдържанието на удостоверение № ОАС - 02 - 8209 # 1/15.08.2011 г. на ТП на НОИ /Архивохранилище към ТП на НОИ/ гр. Кюстендил и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са опровергани със събраните в процеса гласни доказателства, поради което трудът за процесния период не може да бъде категоризиран при условията на т. 1 от ПКТП (отм.). С разпоредбите на т. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.) е прието, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. При изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й, работниците и служителите запазва категорията си. Обосновано административният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства във връзка с прилагането на цитираните разпоредби. Съществуващата непълнота не може да бъде преодоляна по реда на касационното оспорване, тъй като не е сред изброените основания за които касационната инстанция упражнява контрол за законосъобразност на съдебното решение. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31.12.2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е пречка за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от настоящата инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение