Решение № 4563 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2010 г.

Решение № 4563 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Русе, против решение № 21 от 06.08.2010 г., постановено от Административен съд - Русе по адм. д. № 225/2010 г., с което е прогласена нищожността на негово решение № А3-А47/0021/27.04.2010 г. В касационната жалба се изразява становището, че решението е незаконосъобразно и необосновано-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилно приетото от съда, че срокът за произнасяне на началника на митница по реда на чл. 115 и сл. от ППЗАДС е преклузивен. Изтъква се, че решението в тази част не е съобразено с нормативната уредба в раздел IV, гл. 6 от ППЗАДС, уреждаща реда, начина и сроковете за подаване на заявления и издаване на разрешения за продажба на тютюневи изделия. По тези съображения се иска отмяна на решението. Ответната страна - "Авеста" ДЗЗД гр. Русе, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и не е съобразено с практиката на ВАС. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността й приема следното: Административният съд гр. Русе е бил сезиран с жалба от "Авеста" ДЗЗД, против решение № А3-А47/0021/27.04.2010 г. на началника на Митница гр. Русе с което на основание чл. 116, ал. 1 от ППЗАДС е отказано на дружество "Авеста" гр. Русе да се издаде разрешение за търговия с тютюневи изделия. В жалбата си до АС гр. Русе, дружеството е твърдяло, че отказа е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като петитумът на жалбата е съдържал искане за отмяна на оспорваното решение и уважаване на жалбата, като съдът упражни правомощията си по чл. 173, ал. 3 АПК. АС гр. Русе при разглеждане на делото е извършил служебно проверка за законосъобразността на обжалвания пред него административен акт по реда на чл. 168 АПК и е приел, че същият е нищожен поради липса на компетентност на органа издал акта. До този извод е стигнал след като е приел, че съгласно чл. 115, ал. 1 ППЗАДС, началникът на митницата е следвало да се произнесе по заявлението за издаване на разрешение в едномесечен срок течащ от момента на постъпване на заявлението, което в случая не е страдало от недостатъци и не е даван срок за отстраняването им. Заявлението е депозирано на 10.03.2010 г. и съдът е приел, че е следвало началника на митницата да се произнесе до 12.03.2010 г. От тази дата е формиран мълчалив отказ по подаденото заявление за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. Този мълчалив отказ не е оспорен в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и на 13.05.2010 г. е влязъл в сила. Предвид това съдът е приел, че издаденият междувременно изричен отказ на 27.04.2010 г., е издаден при наличие на съществен порок - липса на компетентност, което е довело до неговата нищожност. Този извод на решаващият съд е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 116 от ППЗАДС, на която разпоредба се е позовал и първоинстанционният съд, в ал. 2 на същата е посочено, че отказът за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е налице такъв отказ документиран с решение от 27.04.2010 г. на началника на Митница гр. Русе. Това решение е било съобщено на заинтересованото лице на 29.04.2010 г., като е подадена жалба направо до съда по реда на чл. 145 и сл. АПК, в предвидения от закона 14-дневен срок /чл. 149 АПК/. Съдът приемайки, че началникът на митницата не се е произнесъл в срока по чл. 115, ал. 1 ППЗАДС, който е 30-дневен и е изтекъл на 12.04.2010 г. е приел, че е издаден от некомпетентен орган и го е обявил за нищожен без да разгледа спора по същество. Следва да се има предвид, че срокът за произнасяне от административния орган е инструктивен, а не преклузивен и произнасянето на органа след изтичането на законния срок не прави акта му нищожен. Само срокът за обжалване на акта е преклузивен, а в случая той е спазен. Това е така, тъй като неспазването на срока за произнасяне от административния орган не погасява правото и задължението на този орган да се произнесе по искането и няма пречка да се обжалва изричния отказ на административния орган, ако такъв е последвал. В този смисъл е и т. 8 от постановление № 4 от 1976 г. на Пленума на ВС, който третира именно въпроса за мълчалив отказ на органа, който трябва да издаде индивидуалния административен акт. Неупражняването на времевата компетентност за произнасяне от съответния орган, не може да ограничи правото на защита на заинтересованото лице, което е негово конституционно установено право. В този смисъл е и практиката на ВАС, а само с оглед изричната разпоредба в ДОПК, относно мълчаливия отказ и различната правна уредба за тези случаи е прието ТР № 7/2008 г. на ВАС, според което срокът за произнасяне от решаващия орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, но в случая тази разпоредба е неотносима. Предвид тези съображения обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на АС гр. Русе за разглеждане на спора по същество, относно материалната законосъобразност на постановения отказ. С оглед изхода на делото разноските следва да се определят при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 222 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,