Решение № 3572 от 4.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. П. Тодорова, срещу Решение 3404/20.05.2022 г., постановено по адм. д. 621/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) 29002921000560-091-001/19.08.2021 г., потвърден с Решение 1746/16.11.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП като административната преписка е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП-ГДО със задължителни указания и ответната страна е осъдена да заплати деловодни разноски на жалбоподателя в размер на 1 150 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът заявява единствено, че допълнителни аргументи ще бъдат представени в хода на производството. Чрез процесуалния представител представя писмени доказателства в хода на проведеното о.с.з. на 07.03.2023 г. и счита, че по-голямата част от тях се намират в кориците на делото. Отправя молба за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна ПСТ ГРУП ЕАД, [ЕИК], не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА 29002921000560-091-001/19.08.2021 г., потвърден с Решение 1746/16.11.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на ПСТ ГРУП ЕАД са установени допълнително задължения за внасяне в размер на 59 500,92 лв., както следва: осигурителни вноски за ДОО в размер на 26 648,25 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 11 247,05 лв., здравни вноски в размер на 10 330,98 лв. - главница и лихви в размер на 4 360,61 лв., вноски за УПФ в размер на 4 861,21 лв. главница и лихви в размер на 2 052,82 лв. От фактическа страна решаващият съд е приел, че ревизията е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-29002921000560-020-001/02.02.2021 г., издадена от Р. Ставрева главен инспектор по приходите в сектор Ревизии и проверки. Със заповедта е определен предметният обхват на ревизията и съставът на ревизиращия екип - В. Велчева, главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, М. Маринова-Станчева, главен инспектор по приходите и П. Петров, главен инспектор по приходите. Същата е изменена със ЗИЗВР Р-29002921000560-020-002/29.04.2021 г. по отношение на крайния срок за приключване на ревизията, считано до 02.07.2021 г. За резултатите от ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад (РД) Р-29002921000560-092-001/16.07.2021 г., въз основа на който е издаден процесният РА. За да прогласи акта за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от некомпетентен орган. В правните мотиви на обжалваното решение е посочено, че въпреки изричните указания до директора на Дирекция "ОДОП" София да представи доказателства относно компетентността и длъжностите на органите по приходите, извършили ревизията, същите не били представени. По делото с административната преписка е представена единствено Заповед ГДО-132/13.07.2018 г. на директора на ТД на НАП ГДО, с която Р. Ставрева - Главен инспектор по приходите в Сектор Ревизии и проверки и и.д. началник сектор, е упълномощена да издава заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 113 ДОПК и да издава резолюции за извършване на проверки считано от 10.07.2018 г. С оглед на факта, че процесните ЗВР са издадени повече от две години и половина след този момент, съдът е приел, че не са налице доказателства за компетентността на органите. В мотивите на решението са развити правните последици от невъзможността да бъде установена компетентността на издателите на административния акт и е отбелязано също, че наред с това не са представени и доказателства относно състава на назначения ревизиращ екип в случая. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба и до приключване на съдебното заседание не са развити доводи относно конкретните пороци, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При проверка на цитирания в жалбата съдебен акт не се констатира допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, независимо че същото не е включено в обхвата на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК. При изричните и подробни указания на първоинстанционния съд, дадени с определения 1615/25.02.2022 г. и 2416/24.03.2022 г., към ответника да представи доказателства за компетентността на органите, участвали в ревизионното производство по издаване на обжалвания РА и административната преписка в цялост, е следвало данъчната администрация своевременно да прояви процесуална активност в производството пред първата съдебна инстанция. Призовките по делото и указанията на съда са връчени редовно на ДД ОДОП София, видно от разписките за получаване. В проведените о.с.з. по делото пред Административен съд София град на 15.03.2022 г. и на 10.05.2022 г., ответникът не се представлява. С представяне едва в касационното производство на част от изисканите документи, описани в писмо изх. 26-П-11010#6/06.03.2023 г. по регистъра на ТД ГДО, настоящата касационна инстанция е поставена в хипотезата на нови фактически установявания. Забрана за последната е визирана в чл. 220 АПК. В частност представените документи включват заповеди за упълномощаване на Р. Ставрева, да изпълнява временно длъжността и функциите на началник сектор към отдел Контрол при ТД ГДО по издаване на ЗВР и резолюции за извършване на проверки, заповед на изпълнителния директор на НАП за това обстоятелство, 4 бр. заповеди за преназначаване на М. Ставрева на длъжност, заповед за преназначаване единствено на М. Маринова-Станчева, заповеди/извлечение за повишаване в ранг на лицата, включени в състава на ревизиращия екип, заповеди за изпълняване на функциите на ръководители на екипи в отдел Контрол при ТД ГДО, сверени копия на електронни документи (снимки от компютърен екран) и магнитен носител на информация. Предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта, че Р. Ставрева към датите на издаване на ЗВР, ЗИЗВР и РА е заемала длъжността началник сектор към отдел Контрол и е била определена за орган с функции да възлага ревизии и да издава ревизионни актове, че всички лица в определения да извърши ревизията екип са заемали съответните длъжности в момента на издаване на посочените актове, за което дори на този етап не бяха представени преки доказателства. Последното изключва дължимостта на обсъждането и на представените от касатора писмени документи. Последните доказателства не са нови, същите е следвало да бъдат представени пред Административен съд София-град, в изпълнение на указанията на съда по доказателствата. С непредставянето им, въпреки изричните указания на съда в тази насока, ДД "ОДОП" - София при ЦУ на НАП не е проявил дължимата процесуална активност. Целта на касационното производство е отстраняване на грешки на съда, а не на бездействия на страните в производството по ангажиране на доказателства, израз на което е разпоредбата на чл. 220 АПК. С диспозитива на обжалваното решение ревизионната преписка правилно е изпратена на Началник сектор Ревизии при ТД ГДО с указания, съгласно разпоредбите на чл. 160, ал. 5 ДОПК вр. чл. 173, ал. 2 АПК. Първостепенният съд се е произнесъл при съобразяване на представените пред него доказателства. Изводите на административния съд за нищожност на РА, предвид липсата на доказателства, с които да бъде установено, че ревизията на ПСТ ГРУП ЕАД е била надлежно възложена и проведена от органи по приходите, които притежават материална компетентност да издадат процесния РА са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ответникът по касация има право на направените по делото разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и на доказателства за сторените разноски, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,