Решение № 9078 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2015 г.

Решение № 9078 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Е.-А." АД, гр. С., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Т. К. И., срещу решение № 5673 от 9.09.2015 г. по адм. д. № 1999/2015 г. на Административен съд - С. град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че В. М. И. от гр. П. е подал уведомление, адресирано до Националния осигурителен институт (НОИ), с което заявява, че работи в "Е.-А." от 18.11.2014 г. на срочен трудов със срок за изпитване, но на 20.11.2014 г. при изпълнение на служебните си задължения като монтьор на двигатели на МПС е претърпял трудова злополука, поради което е бил приет по спешност в УМБАЛСМ "Н. Й. Пирогов". В. М. И. твърди, че на 5.12.2014 г. е предал на работодателя болничен лист, който му бил върнат на 8.12.2014 г. с обяснението, че работодателят не приема болничен лист, в който е вписано, че увреждането, причинило временната неработоспособност, е трудова злополука. С това уведомление В. М. И. представил в НОИ болничния лист и декларация за трудова злополука. За времето от 9.01.2015 г. до 17.02.2015 г. Дирекция "Инспекция по труда" - гр. С. извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в гараж и сервиз, стопанисвани от "Е.-А." АД. Резултатите от проверката са отразени в протокол за извършена проверка. Въз основа на тях са дадени 29 задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). По твърдението на В. М. И., че по силата на сключен между него и "Е. А." АД срочен трудов договор на 20.11.2014 г. е изпълнявал задълженията си по уговорената трудова функция за длъжността "монтьор на двигатели на МПС", при което е претърпял трудова злополука, констатациите от проверката са: "28. При преглед на документи се установи, че на 18.11.2014 г. е сключен трудов договор между "Е. А." АД и В. М. И., ЕГН (...), на длъжност "монтьор на двигатели на МПС" с място на работа Е.-А. "Автобаза". В трудовия договор има запис "Работникът постъпи на работа на 20.11.2014 г.", което е удостоверено с подпис за работник. За регистриране на трудовия договор е подадено уведомление изх. № 22388143459783/20.11.2014 г. Работодателят е връчил на В. М. И. копие на хартиен носител от завереното уведомление срещу подпис (...) На 5.12.2014 г. е подадено друго уведомление за заличаване на уведомлението за регистриране на сключения на 18.11.2014 г. трудов договор с В. М. И. В тази връзка е налице несъответствие в данните на подадените уведомления и условията на трудовия договор на В. М. И., съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, поради факта, че работодателят е заличил уведомлението за регистриране на трудовия договор на В. М. И. без да е налице хипотезата на чл. 7, т. 1 от Наредба № 5 (...)". Работодателят "Е.-А." АД е оспорил пред Административен съд - С. град само задължителното предписание по т. 28, което има следното съдържание: "За отстраняване на констатираното несъответствие между подадените уведомления до ТД на НАП и условията по трудовия договор на В. М. И., ЕГН (...), работодателят да подаде уведомление за регистриране на сключения на 20.11.2014 г. трудов договор с В. М. И., съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда." С посоченото по-горе решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че "за обстоятелството дали И. е постъпил на работа или не на 20.11.2014 г. (...) са от значение трудовият договор, приложен по делото със заверка от работодателя, и отбелязана дата на постъпване на работа (...) и подаденото именно от работодателя уведомление до НАП на 20.11.2014 г., съгласно данните от което същото е изпратено в 16.47 часа на посочената дата". Все в подкрепа на направения извод, че В. М. И. се е явил на работа на 20.11.2014 г. Административен съд - С. град се е позовал и на писмените обяснения от двама служители на дружеството, събрани в хода на проверката, които обяснения съдържат изявления, че И. е бил на работа на 20.11.2014 г., претърпял е трудова злополука, за което е бил закаран в УМБАЛСМ "Пирогов" от свой колега. Решението е правилно. Според чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс, приложим и в производството по административни дела по силата на чл. 144 АПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Още със жалбата, като приложение към нея, жалбоподателят "Е. А." АД е представил заверено от негово длъжностно лице копие на трудов договор № 56 от 18.11.2014 г., в който наистина има удостоверяване, че работникът е постъпил на работа на 20.11.2014 г. Доводът в касационната жалба, че "на 18.11.2014 г., при връчването на трудовия договор лицето И. сам е попълнил бланката за постъпване към договора, която се попълва и удостоверява и от работодателя, като е посочил, че е постъпил на работа на 20.11.2014 г." не намира опора в доказателствата по делото и представлява едно голословно твърдение. В хода на съдебното производство пред Административен съд - С. град процесуалният представител на "Е. А." АД не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК истинността на удостоверяването, че работникът е постъпил на работа на 20.11.2014 г. Нещо повече - твърдението, че "на 18.11.2014 г., при връчването на трудовия договор лицето И. сам е попълнил бланката за постъпване към договора", е и логически неиздържано - според чл. 63, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, т. е. необяснимо е как при връчването на предназначения за него екземпляр на 18.11.2014 г., работникът е успял да впише и в екземпляра, предназначен за работодателя, удостоверяването, че се е явил на работа два дни след това - на 20.11.2014 г. Защото същото удостоверяване се намира и в представеното с жалбата на "Е. А." ксероксно фотокопие на трудовия договор. Този трудов договор и съдържащото се в него неопровергано по установения процесуален ред (чл. 193 ГПК) удостоверяване, че работникът (В. М. И.) е постъпил на работа на 20.11.2014 г., са достатъчно доказателство, че подаденото на 05.12.2014 г. уведомление изх. № 22388143482417 по чл. 7, т. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за заличаване на уведомление изх. № 22388143459783 от 20.11.2014 г. за сключване на трудов договор № 56 от 18.11.2014 г. представлява превратно упражняване на право, равнозначно по значение със злоупотреба с право да се подаде уведомление за заличаване по чл. 7, т. 1 от Наредба № 5. Административен съд - С. град неправилно (незаконосъобразно) е основал своето решение и на писмените обяснения от двама служители на дружеството, събрани в хода на проверката. Според чл. 39, ал. 2 АПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, а според чл. 44, ал. 2 АПК писмените сведения от неучастващи в административното производство лице се дават писмено и се подписват от лицата, които са ги дали, а така също се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Намиращите се на л. 27 и л. 28 писмени обяснения на И. Н. П. и Р. Г. П. не са подписани от служител на Дирекция "Инспекция по труда", поради което те не са изготвени при условията, предвидени в чл. 44 АПК, и на основание чл. 39, ал. 2 АПК не следва да бъдат допуснати като доказателствени средства, а още по-малко е допустимо съдът да основе решението си върху недопустими доказателствени средства. Това нарушение на чл. 39, ал. 2 във връзка с чл. 44, ал. 2 АПК, обаче не е съществено, защото отстраняването му не води до друг резултат, различен от постановения със съдебното решение, нито пък това нарушение в случая има за последица нарушено право на защита на страните по делото. Достатъчно за обосноваността на направения от Административен съд - С. град извод, че В. М. И. е постъпил на работа на 20.11.2014 г., е неопроверганото по реда на чл. 193 ГПК удостоверяване в трудов договор № 56 от 18.11.2014 г., че работникът е постъпил на работа на 20.11.2014 г. Това обстоятелство - че работникът е постъпил на работа на 20.11.2014 г., изключва правото на работодателя да подаде уведомление по чл. 7, т. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, поради което законосъобразно му е дадено задължително предписание отново да подаде уведомление по чл. 1 от същата наредба за сключения трудов договор № 56 от 18.11.2014 г. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,