Решение № 376 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7394/2012 г.

Решение № 376 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7394/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1407 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 10680/2011 г., в производство с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Марийка Атанасова Ламбрева срещу Заповед № РД-09-103/23.05.2008 г., издадена от Кмета на район "Овча купел", Столична община, с която е одобрено решението на РЕСУТ /протокол № 13 от 15.04.2008 г./ за определяне на застроената част от имот стар пл. № 1772 от кад. лист № 465/488 по кад. план след 1950 г., попадащ в РП на м. в. з. "Горна Баня", одобрен с решение № 1 12, протокол 32/2001 г., кв. 63, в съответствие, с което частта от имота по букви "А-Б-В-Г-Д-Е-А" е определена за застроена, като попадаща върху изградена улица и застроени УПИ II-320, III-319, ХII-1024, кв. 47А и кв. 47, м. в. з. "Горна Баня". Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата е жалбата на Величка Павлова Григорова от гр. София, която заявява, че решението е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, процесуалните правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно Административен съд София - град е потвърдил Заповед № РД-09-103/23.05.2008 г., издадена от Кмета на район "Овча купел", Столична община и моли съда да я отмени частично относно незастроената част от имота. Втората касационна жалба е от Марийка Атанасова Ламбрева, чрез процесуален представител, като се излагат съображения, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и че е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като вместо него съдът постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт, както и да бъдат присъдени направените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - Кметът на Столична община - район "Овча купел", не взема отношение по двете жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, като излага подробни съображения за неоснователност на касационните жалби. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението и от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. За да постанови посочения по-горе резултат първоинстанционният съд е приел, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство на производството по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в строителните граници на населените места, участници в което са заявилите искането за земеделска реституция и кмета на общината. В него техническата служба на общината, респективно-кметът на общината, съответно кметът на района /Заповед № РД-09-846 от 19.11.1998 г./ са компетентни да определят единствено застроената и незастроената площ на имота, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съобразно съществуващото фактическо положение и нямат компетентност да се произнасят относно възможността, съответно невъзможността за възстановяване на собствеността, което е правомощие единствено на Общинска служба Земеделие (ОСЗ) Дали са налице предпоставките на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ преценява ОСЗ, въз основа на фактическите данни от заповедта по чл. 11, ал. 4 и отразеното в удостоверението и скицата по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. С оглед на изложеното съдът е приел, че преценката на материалната законосъобразност на обжалваната заповед е ограничена до проверката правилно ли е била определена застроената площ от бивш имот пл. № 1772 по букви: "А-Б-В-Г-Д-Е-А", попадаща върху улица и застроени УПИ II-320, III-319, ХII-1024, кв. 47А и кв. 47, м. в. з. "Горна Баня". Административен съд София - град, във връзка с доказателствата по делото е констатирал, че улицата е изградена и във всеки един от посочените УПИ има изградени сгради (къщи). С оглед на което е приел, че правилно площта от бивш имот пл. № 1772 по букви: "А-Б-В-Г-Д-Е-А" е била определена като застроена, тъй като е реализирано мероприятието по отреждането-построени са вилни сгради, които представляват извършени строителни дейности от посочените в § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и е недопустимо като свободни от застрояване да се определят тези части от УПИ, които вещото лице определя, като изключва изградените вилни сгради и прилежащите им площи. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, която изисква имотите или частите от имоти да попадат в незастроени УПИ, когато последните са предназначени за жилищно или вилно строителство. Така постановеното съдебно решение е правилно. От фактите по делото се установява, че бившият имот попада в изградена улица и урегулирани поземлени имоти (УПИ) - УПИ II-320, III-319, ХII-1024, кв. 47А и кв. 47, м. в. з. "Горна Баня", които са застроени. Приложимата хипотеза в случая е чл. 11, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ, според която се възстановяват правата на собствениците върху имоти или части от имоти в границите на незастроени урегулирани поземлени имоти (парцели), предназначени за жилищно или вилно строителство. От данните по делото безспорно е установено, че имотите са застроени със сгради, поради което в тази хипотеза кметът на общината, съответно кметът на района, не издава заповед, с която да определя свободната площ от имота. Самото застрояване на имота със сграда го определя като застроен изцяло. Правилни са изводите на съда относно извършено застрояване в бивш имот пл. № 1772 по букви "А-Б-В-Г-Д-Е-А", тъй като в него са построени вилни сгради, които представляват извършени строителни дейности от посочените в § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и е изградена улица. След като в урегулирания поземлен имот е построена сграда, то част от него не може да бъде определена като свободна от застрояване или кметът да издаде заповед само за застроената част от парцела, в която да се включи сградата и прилежащата й площ, а за останалата да издаде заповед като свободна от застрояване. Такава една заповед би била в противоречие с чл. 11, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ. Този извод личи и от разпоредбата на чл. 11, ал. 3 според, която застроената част се определя само по т. 2 и 3 от чл. 11. Следователно, когато от бившия имот при урегулирането му са образувани самостоятелни поземлени имоти само върху свободните от застрояване може да се възстанови правото на собственост, а върху застроени - не. В заповедта си кметът ги определя изцяло като застроени, въпреки, че част от площта не е застроена. Това е така защото предназначението на поземления имот е застрояването му с жилищна или вилна сграда и това предназначение е реализирано, както правилно е приел първоинстанционният съд и е посочил за недопустимо, като свободни от застрояване да се определят тези части от урегулираните поземлени имоти, които вещото лице определя, изключвайки изградените вилни сгради и прилежащите им площи. С оглед изложеното, оплакванията в касационните жалби се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд София - град е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационната жалбоподателка - Марийка Атанасова Ламбрева макар и своевременно поискани, разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,