Решение № 617 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9617/2008 г.

Решение № 617 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9617/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Уасам Абдула Сюлейман, гражданин на Ирак, срещу Решение № 363/14.07.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без обаче да са развити доводи в тази посока. Ответната страна - председателят на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на Уасам Абдула Сюлейман, не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му по произход, както и че в хода на административното производство не са заявени обективни данни, които да доведат да извод за наличие на законово релевантна заплаха или посегателство към молителя. Поддържаната в хода на производството бежанска история, административния орган е счел за недостоверна. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по лична молба от Уасам Абдула Сюлейман да му бъде предоставена закрила (вх. № 721/10.04.2008 г. при РПЦБ - София). На същата дата, чрез даване на писмени указания, административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал господин Сюлейман на разбирам за него език (арабски) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задължения им, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 11.04.2008 г. и на 25.04.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителите, като видно от изявленията конкретна причина за напускането на Ирак са съображения относно получена заплаха за убийство, отправена от майката на убито момиче, както и общото отношение в страната му към йезидите (особено след споменатото убийство), което спрямо него, като лице принадлежащо към тази религиозна общност, намира израз в невъзможност да продължи образованието си в град Мосул. Посочва също така, че след заминаването си от Ирак, баща му е получил заплашително писмо през май-юни 2-7 г. от "терористи от Мосул", чието съдържание не му е известно. След изясняване на бежанската история, направено както с оглед изявленията на молителя, така и въз основа на представените по делото становища на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Ирак, на дирекция "Международно право" на Министерство на външните работи, справки на отдел "Международна дейност" и отдел "Специализирана информация" към ДАБ и извадки от публикации в средства за масово осведомяване, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Уасам Абдула Сюлейман. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя, като лице изповядващо "йедизъм", той се чувства заплашен за живота и сигурността си от страна на мюсюлманите въобще и конкретно в град Мосул, с оглед извършването на криминално деяние - убийство с камъни, в което той не е участвал, но е извършено от йезиди спрямо момиче, приело исляма. От представените по делото становище от административната преписка, както и от представеното становище на ВКБООН относно международното закрила на иракчани, търсещи убежище, лицата, определящи себе си като йезиди, като членове на немюсюлманска религиозно малцинство са рискова група, тъй като са приемани за заплаха за ислямската природа на държавата и за поддръжници на промените в страната. В случая обаче, жалбоподателя живеейки в населено място с преобладаващо население от йезиди, не е споменал да изпитва страх в селото си Бахзан, напротив страховете му са свързани с евентуално продължаване на образованието му в град Мосул. Що се касае обаче до това му намерение, настоящата инстанция счита, че същото противоречи на дадените от него изявления относно отношението му към образованието. По делото е установено, че жалбоподателя към януари 2007 г., когато вече е на 22 години е достигнал едва до 9 клас в образованието си, тъй като не бил старателен в учението, защото повече го интересували "момичетата и любовта". Допълнителен аргумент е, че жалбоподателя никъде не е уточнил, какви са конкретните му образователни цели - достигане на образователна степен, придобиване на умения, квалификация, специалност. Освен това, в изявленията си, той е посочил, изучаването на кюрдски език, като пречка пред продължаването му на образованието му в Северен Ирак, което от своя страна е показателно за готовността му да избегне преследване и тежки посегателства спрямо личността му, получавайки закрила от официалните власти в най-сигурната част на страната и възможност да се дообразова. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен, тъй като спрямо него не е налице основателен страх от преследване по смисъл на чл. 8 от ЗУБ. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по - горе, относимата в случая причина за напускане на Ирак за жалбоподателя са съображения относно заплахата от извършването на тежки посегателства (криминални прояви) спрямо него от страна на майката на убитото момиче. Достоверността на тези твърдения е разгледана подробно от административния орган и настоящата инстанция напълно ги споделя. Видно от представените извадки от електронното издание Е-vestnik. bg, което не е оспорено от жалбподателя, самите родители на убитото момиче са съпричастни към извършеното убийство т. е. обстоятелство, че Уасам Абдула Сюлейман е укривал извършителите на деянието не би могло да бъде повод за отмъщение от страна на майката, която жалбоподателя възприема като лице с психични отклонения (отговор на въпрос № 27 от интервюто от 25.04.2008 г.). Неоснователни са твърденията за изпълнен фактически състав спрямо жалбоподателя на хипотезата на чл. 9, ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Безспорно е че, обстановката в Ирак като цяло е напрегната, като това напрежение намира израз във въоръжени сблъсъци между различни субекти - многонационални сили, иракски сили за сигурност, различни милиции, престъпни групи и други, така и от започналото изграждане на държавните институции и налагането на нов правов ред в страната. Видно от представените становища, касаещи ситуацията в Ирак, то в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. В тази връзка и поради липсата на данни в поддържаната бежанска история за тежки и лични заплахи поради въоръжен конфликт, пораждащ насилие в областта на село Бахзан, то следва се приеме, че спрямо жалбоподателя не е изпълнена хипотезата на чл. 9, ал., т. 3 от ЗУБ. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателите, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение