Решение № 12452 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 491/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Янакиев от гр. Варна, чрез адвокат Л. Мурджев от АК Варна, против Решение 1440/10.11.2022 г. по адм. дело 1577/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да изпълни искането на М. Кирякова, В. Радева и И. Янакиев за отстраняване на контейнерите за битови отпадъци, разположени по [улица]в гр. Варна непосредствено пред сградата на ъгъла на [улица] [улица] в непосредствена близост до сградата на ъгъла на [улица] [улица], и издаване на заповед за премахване на тези контейнери отправено с подадена от тях молба с рег. РД2200475ВН_003ВН/23.05.2022 год. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната част и произнасяне по същество с отмяна на мълчаливия отказ, евентуално връщане на делото на АС Варна за извършване на допълнителни процесуални действия. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - Кметът на Община Варна не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Ответниците М. Кирякова и В. Радева не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена в предвидения в закона срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и след проверка на съдебния акт за валидност, допустимост и правилност, жалбата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на М. Кирякова, В. Радева и И. Янакиев срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да изпълни тяхно искане за отстраняване на контейнерите за битови отпадъци, разположени по [улица]в гр. Варна непосредствено пред сградата на ъгъла на [улица] [улица] в непосредствена близост до сградата на ъгъла на [улица] [улица], както и за издаване на заповед за премахване на тези контейнери отправено с подадена от тях молба с рег. РД2200475ВН_003ВН/23.05.2022 год. С допълнителна молба е заявено искане за издаване на обезпечителна заповед по чл.389, ал.1 и ал.2 от ГПК с адресати: Кметът на район "Одесос", Кметът на Община Варна и изпълнителният директор на "ЗМБГ"АД, с която да бъде забранено на дружеството изпълнител да осъществява каквито и да са действия по прибирането и извозването на битовите отпадъци от двата контейнера за битови отпадъци на посочения адрес. С оспореното Решение 1440/10.11.2022 г. по адм. дело 1577/2022 год. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на М. Кирякова, В. Радева и И. Янакиев, приемайки, че в случая не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК, т.к. кметът на община Варна не дължи произнасяне по искането им. Приел е, че компетентността за утвърждаване на схемата, както и графиците по чл.13 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна, е на кмета на община Варна и не е предвидена възможност за делегирането й. Установил е също, че кметът не е изпълнил задълженията си по чл.13 от Наредбата, като не е утвърдил нито схемата, в която да бъдат определени местата и вида на съдовете за събиране на битовите отпадъци, нито графиците за обслужване на съдовете за събиране на отпадъците. Въз основа на тези фактически констатации, съдът е достигнал до извода, че установеното бездействие е относно изпълнението от кмета на община Варна на задълженията му по чл.13 от Наредбата, като при липсата на издаден предходен акт /заповед с графична част към нея схема/ не са били налице основанията за издаване на акт в искания от жалбоподателите смисъл, тъй като по аргумент от чл.58 ал.1 от АПК мълчалив отказ се формира само при непроизнасяне в срок от компетентен административен орган и то по искане, по което се дължи произнасяне. Приемайки, че жалбоподателите не са установили наличието на условията за издаване на искания акт, въпреки разпределената върху тях доказателствена тежест, съдът е отхвърлил жалбата. Относно искането за издаване на обезпечителна заповед с правно основание чл. 389 ал.1 и 2 от ГПК връзка с чл.144 от АПК, съдът е прекратил производството, като недопустимо. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. По делото е установено, че на 04.03.2022 год. М. Кирякова, В. Радева и И. Янакиев са подали искане до Кмета на община Варна да издаде заповед за спешно премахване на контейнерите за битови отпадъци, находящи се непосредствено пред сградата, намираща се на ъгъла на [улица] [улица] гр. Варна и преместването им на друго подходящо място. С констативен протокол II-277/21.03.2022 год. е разпоредено премахването на точката на сметосъбиране и сметоизвозване на [улица]/[улица]. След постъпване на множество сигнали до Община Варна ведно с подписка, кметът на район Одесос е изпратил писмо изх. УСКОР22000634Д_001ОД от 18.05.2022 г. до изпълнителния директор на ЗМБГ АД, с което му обръща внимание при първа възможност да се поставят съдове от типа Норд с по-голяма вместимост, с автоматично затварящи се капаци и отваряне с педал и ръчно на [улица]с [улица]. На 23.05.2022 год. жалбоподателите пред първата инстанция са подали нова молба с рег. РД2200475ВН_003ВН/23.05.2022 год. до кмета на Община Варна, с искане същият да разпореди поставените два контейнера за битови отпадъци да бъдат незабавно премахнати и да бъде санкционирана фирмата-изпълнител. На 20.06.2022 год. с писмо жалбоподателите са уведомени, че във връзка с многобройно обществено недоволство изразяващо се в телефонни сигнали и писмени жалби ведно с подписка с над 85 подписа от живущите в района, въпросните съдове са върнати от фирма ЗМБГ АД. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства и след извършена преценка и анализ е извел верни фактически констатации, които касационната инстанция споделя изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. Правилно административният съд е приел, че сградите на посочените адреси, пред които са поставени процесните съдове за битови отпадъци, са недвижими културни ценности /НКЦ/ по смисъла на чл.45 и следващите от Закона за културното наследство /ЗКН/ и жалбоподателите като техни собственици и обитатели имат правен интерес да поискат от Кмета на Община Варна премахването на контейнерите за смет. С разпоредбите на чл.70 и следващите от ЗКН законодателят е регламентирал правата и задълженията на последните във връзка с опазването и поддържането в добро състояние на НКЦ, включващи и изискването на определено поведение, извършването на действия и респективно издаването на актове от страна на административни и др. органи. В тази връзка, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че с приемането на Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна с Решение 790-6-1, взето с Протокол 22 от 10.12.2021 г. на Общински съвет - гр. Варна, на Кмета на Община Варна е възложено да утвърди схема по чл. 13 във връзка с чл.11 ал.1 от Наредбата, в която да бъдат определени местата и вида на съдовете за събиране на битовите отпадъци, както и графиците на обслужването им. Установено е и не се оспорва от страните и обстоятелството, че Кметът на общината не е утвърдил схемата по чл. 13 от Наредбата, нито графиците за обслужване на съдовете за събиране на отпадъците. Необоснован и неправилен обаче е изводът на АС Варна, че при липсата на визиран в Наредбата срок за изпълнение на вменените с чл.13 задължения на кмета на община Варна, бездействието му да ги изпълни не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал.1 от АПК. При празнота в нормативния акт се прилагат разпоредбите на АПК относно сроковете за произнасяне на административния орган, респективно за издаване на административния акт. Преценявайки констатираното бездействие като такова относно изпълнението от кмета на Община Варна на задълженията му по чл. 13 от Наредбата, първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че макар и компетентен административен орган, кметът не дължи произнасяне по искането на жалбоподателите, и отхвърлил жалбите им като неоснователни. При правилно установена фактическа обстановка, АС Варна е постановил неправилно съдебно решение, прилагайки неточно относимите материалноправни норми и достигайки до неправилен краен извод. Касационната инстанция намира бездействието на кмета на община Варна да изпълни задълженията си по чл. 13 от Наредбата за мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК. Налице са били основанията за издаване на акт в искания от жалбоподателите смисъл - административният орган дължи произнасяне по искането на жалбоподателите, с оглед вменените му с чл.13 от Наредбата задължения, в определения от АПК срок. За защита на правата си, свързани с обслужването на недвижимите си имоти, жалбоподателите са предявили искане непосредствено свързано с утвърждаване на схемата по чл. 13 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна от кмета на Община Варна, на което последният е следвало да отговори, в изпълнение на определените му с нормативния акт задължения и в предвидения от закона срок. В тази връзка жалбата срещу мълчаливия отказ за издаването на такъв акт неправилно е била приета от съда за неоснователна и поради това отхвърлена. Предвид изложеното, оспореният отказ за издаване на административен акт с визираното съдържание е незаконосъобразен, като противоречащ на материалния закон, което е основание за неговата отмяна. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което в обжалваната част е в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено в тази част, а вместо него - постановено друго решение по съществото на спора, с което оспореният мълчалив отказ за произнасяне по искането, съответно за утвърждаване на схемата по чл. 13 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне по искането. С оглед изхода на делото, на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за двете инстанции, съгласно представен списък, като Община Варна бъде осъдена да заплати на И. Янакиев общо сумата 1120 лв., представляваща заплатена държавна такса за двете съдебни производства и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,