Решение № 4172 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12911/2014 г.

Решение № 4172 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12911/2014 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Боянка Петрова Бешкова от с. Садовец, Плевенска област против решение № 375 от 9.07.2014 г. по адм. дело № 253/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, пети състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗД - 06-0011 от 24.02.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Плевен, за вписване на детето Доротея Иванова Танева в регистъра на деца за пълно осиновяване. Изложените в касационната жалба и в съдебното заседание от 16.03.2015 г. доводи за пороци на съдебното решение релевират съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Плевен, по съображения изложени в отговор от 29.09.2014 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - гр. Плевен, е заповед № ЗД - 06-0011 от 24.02.2014 г. (неправилно посочена в решението като заповед № 30 - 06-0011 от 24.02.2014 г.) на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Плевен, за вписване на детето Доротея Иванова Танева в Регистъра на деца за пълно осиновяване, на основание чл. 84, ал. 6 СК. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Плевен, е обосновал извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, и целта му. Приел е за доказани фактическите основания по чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 3 от СК. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което съществено нарушение на съдопроизводствените правила обуславя отмяната му. По делото не е представено писмо, респ. двустранно съставен протокол, от който да бъде установено, че Дирекция "Социално подпомагане" да е уведомила майката, че на основание чл. 93, ал. 3 във връзка с чл. 93, ал. 2 СК до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред по Закона за закрила на детето в приемно семейство следва да изрази намерението си спрямо детото Доротея, а именно да поиска прекратяване на мярката за закрила и да поеме трайно грижата за детото, както и да й бъдат обяснени последиците от неспазване на посочения срок. Независимо от липсата на подобни доказателства, съдът е направил необоснования извод, че детето е настанено в приемно семейство и в 6-месечния срок от настаняването му не е подадена молба за реинтеграция в семейна среда. В доклада за оценка потребностите на детето от 19.02.2014 г., изготвен от директора на ДСП - гр. Червен бряг, изрично е посочено, че до този момент Бешкова два пъти е изявила желание за връщане на детето в биологичното семейство чрез подадени молби до ДСП - гр. Долна Митрополия. По искане на съда по делото е представена само молба от 20.11.2013 г. Но в цитирания доклад е посочено, че още на 11.05.2011 г. Бешкова е подала чрез ДСП - гр. Долна Митрополия молба да й бъде върнато детето, но компетентният административен орган преценил, че това е неосъществимо поради нестабилното психическо здраве на майката. С разпоредбата на чл. 93, ал. 2 във вр. с ал. 3 СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска когато последният в срок от 6 месеца от датата на настаняване на детето по административен ред съгласно ЗЗДет. Без основателна причина не е поискал промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДет. Основателни са оплакванията на пълномощника на касаторката, които са в смисъл, че не са били изяснени обективните причини, довели до невъзможност Бешкова преди това да поиска реинтеграция на детето в семейна среда (грижи за болна майка) и дали тези причини са основателни по смисъла на чл. 93, ал. 2 СК. В тази насока съдът не е изложил никакви мотиви. Не бил изяснен и въпроса относно актуалното здравословно състояние на Бешкова, което е задължително с оглед преценката дали същата притежава капацитет да отглежда детето си сама. В социален доклад за детето № ЗД-241-15 от 19.02.2014 г., раздел II, т. 1 е посочено, че Боянка Бешкова е с диагноза "шизофрения", като е цитирано ЕР № 2135 от 22.11.2013 г., издадено от ДПБ - гр. Ловеч, със срок до 1.11.2013 г., като преосвидетелстване след тази дата не било извършено, поради нежелание на лицето. В цитираното писмено доказателство е отразено също така, че заболяването е с дългогодишна давност и многократни хоспитализации в различни психиатрични заведения, включително и по задължителен ред. Налице била личностна промяна в шизофренен стил с алиенация, социална дезадаптация, дезинтересираност и постоянна враждебност към околните. От провеждани разговори с нея ставало ясно, че същата е на медикаментозна терапия и редовно посещава Дневен психиатричен стационар в гр. Плевен. Посочено е също така, че от личния лекар д-р Богдана Петкова е поискана актуална информация с писмо от 1.10.2013 г., но не е получен отговор. С административната преписка не са представени писмени доказателства, установяващи цитираните обстоятелства относно психичното здраве на Бешкова, а и от изложеното се налага извода, че не са били изяснени обстоятелствата относно актуалното здравословното състояние, които са от съществено значение. В тази връзка съдът е следвало да изиска от административния орган да представи медицинската документация въз основа на която са направени изводи, че жалбоподателката страда от психично заболяване, което е пречка да отглежда детето си сама. След представянето им, ако тези доказателства са неблагоприятни, следва да бъдат дадени конкретни указания на жалбоподателката, че ако желае да докаже подобрено здравословно състояние това би могла да стори, като поиска назначаването и изслушването на психиатрична експертиза. При условията на чл. 171, ал. 4 АПК съдът е следвало да даде указания на жалбоподателката, че във връзка с твърдяните от нея материални възможности за отглеждане на детето, както и че в дома й са налице условия за това, тя не сочи доказателства. В административната преписка не се съдържат данни, органите на ДСП да са посетили дома на Бешкова, като се твърди, че на 22.11.2013 г. тя не е осигурила достъп - писмо изх. № ЗД-242-0339 от 17.12.2013 г. В последното е казано, че на практика във връзка с депозираната молба, отдел "Закрила на детето" при ДСП - гр. Долна Митрополия, не може да изрази становище поради факта, че не е проведена лична среща с Бешкова и не е извършено социално проучване на битовите условия, с оглед налице ли са такива за отглеждане на Доротея в семейната среда на майката. Не е бил изяснен и друг съществен въпрос, а именно до каква степен съществува емоционална привързаност на детето Доротея Иванова Танева към рождената й майка. В социалния доклад от 19.02.2014 г. е посочено съвсем лаконично, че "поведението на детето при срещите с майката е идентично с това, което има при контактите си с други възрастни хора". В доклада за потребностите на детето от същата дата е отразено, че "детето проявява привързаност към приемните си родители". Като се имат предвид правните и фактически последици от пълното осиновяване, водещи до прекратяване на връзката на осиновеното дете и биологичното му семейство, то посочения въпрос е особено важен. Детето е на възраст (към момента е близо на 6 години), която му позволява да има дълготрайни спомени, включително и за рождената му майка. От представената административна преписка не може да бъде установено дали на Доротея е била предоставена информация относно факта, че Бешкова е нейна рождена майка, което е изискване на чл. 15, ал. 3 ЗЗДет. В този смисъл от значение за спора се явяват резултатите от работата на психолога от ЦОП - гр. Червен бряг, който осъществява контакти с детето- стр. 3 от доклада за оценка на потребностите на детето от 19.02.2014 г. Възможно е последният да бъде разпитан в съдебно заседание или при спазване на законовите изисквания да бъде изготвена експертиза от детски психолог. Според чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Според втората алинея от същия текст, която е приложима в случая предвид възрастта на Доротея, когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Съдът не е изложил мотиви относно спазването на цитираните норми в хода на административното производство. Не е била съобразена и разпоредбата на чл. 15, ал. 8 ЗЗДет., съгласно която детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от Семейния кодекс (СК) вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване се извършва в случаите, когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 (до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето), ако интересите на детето налагат това. Уредената от закона хипотеза предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето. В случая от данните по административната преписка не могат да се направят изводи, че Бешкова не е проявявала заинтересованост към детето си. Напротив, видно от административната преписка същата го е посещавала в ДМСГ и след настаняването му в приемното семейство, отправяла е искания до органите по социално подпомагане за реинтеграцията му в семейна среда. Това е искането й и пред съда, което е различно от това на процесуалния й представител, който изразява становище за продължаване на отглеждането на детето в приемното семейство, което е в противоречие с текста на чл. 84, ал. 2, предложение трето СК. В съдебната фаза на административния процес следва да бъде даден категоричен отговор на въпроса, въпреки желанието на майката, налице ли е обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето. Допуснатото от решаващия състав на Административен съд - гр. Плевен, неизясняване на спора от фактическа страна е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Последното препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения постановеното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,