Решение № 6397 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2010 г.
ВАСII отделение14.05.2010 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 22/19.01.2010 г., постановено по адм. д. № 533/2009 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6397 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Маргарита Боянова Манева, гр. Кюстендил против Решение № 22/19.01.2010 г., постановено по адм. д. № 533/2009 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Маргарита Боянова Манева против Заповед № 925/2.06.1993 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която е одобрен нов застроителен, регулационен и кадастрален план на централната градска част на гр. Кюстендил, в частта за парцел ХХVI-6100 в кв. 294 на гр. Кюстендил. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че не са налице наведените доводи за нищожност на заповедта, както и че не са налице сочените в чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗТСУ хипотези. Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона. Верен е изводът на решаващия съд, че сочените нарушения на закона не съставляват основание за нищожност на оспорения административен акт, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност. Оспорването, обаче, е направено много след предвидения в чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) вр. чл. 138 ЗТСУ (отм.) срок и правото на жалба е преклудирано. Съдът е обсъдил всички направени възражения, вкл. и тези, посочени като касационни основания, и е направил обосновани правни изводи въз основа на правилна преценка на доказателствата и анализ на материалноправните разпоредби. Настоящата инстанция споделя мотивите на предходната и не намира за необходимо да ги преповтаря в този съдебен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав