Решение № 10009 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12574/2009 г.

Решение № 10009 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12574/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС - отм.). Образувано е по жалба на Иван Найденов Найденов от гр. Бургас, против Заповед на министъра на отбраната (МЗ) № КВ-847/13.08.2009 г. и Заповед на командир поделение 32920 - Бургас № 303 от 24.08.2009 г. С протоколно определение от 24.04.2010 г. по делото, производството по обжалване на двете заповеди е разделено - това по обжалването на МЗ е продължено, а обжалването на Заповед № 303/2009 г. на к-р под. 32920 е изпратено по компетентност на Административен съд Бургас. По делото липсват данни за съобщаването на МЗ на Найденов, поради което следва да се приеме, че жалбата му е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ министърът на отбраната на РБ, на основание чл. 128а, чл. 128д, чл. 125, ал. 2 и чл. 130, ал. 2 от ЗОВС (отм.) и предизвестие, дадено с Рапорт рег. № 4411/23.04.2009 г., е прекратил договора за кадрова военна служба (КВС) на жалбоподателя Найденов, освободил го е от длъжност и го е зачислил в мобилизационния резерв. Със заповедта, освен изложеното по-горе, е разпоредено сдаването на длъжността в 3-дневен срок от запознаването с нея, разпоредено е на командира на поделение 32920, Бургас, да връчи на Найденов препис от заповедта и да го отчисли от списъчния състав на поделението, да се изплатят дължимите обезщетения на Найденов при освобождаване от КВС и за неспазения срок на предизвестието от датата на отчисляване от списъчния състав до 24.10.2009 г. С т. II от МЗ е разпоредено на основание чл. 260, ал. 1 и 4 от ЗОВС да се удържи изцяло дължимата от него сума за разходи по обучението и квалификацията му, пропорционално на неизпълнената част от договора му за КВС. Недоволен от заповедта, Найденов я обжалва. Счита, че същата е неправилна поради допуснати при издаването й нарушения на материалния закон. Моли отмяната й. Претендира и за направените от него съдебни разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли, а обжалваната заповед да остане в сила. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, пето отделение (ВАС), приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е завършил Висшето военноморско училище (ВВМУ) "Н. Вапцаров", гр. Варна. Изпълнявал е длъжността "помощник-командир на ракетен катер" в под. 32920, Бургас. На 23.04.2009 г. Найденов е подал Рапорт рег. № 4411 до командира на под. 32920 с който, на основание чл. 128а от ЗОВС (отм.), е пожелал да бъде прекратен договора му за КВС. Върху рапорта е отразено мнението на по-горните началници на военнослужещия. Същият ден с Найденов е проведена беседа, при която той е посочил наличието на семейни причини за рапорта му. След подаването на рапорта, началникът на отбраната е направил предложение до министъра на отбраната рег. № 30-01-65/13.08.2009 г., с която е предложил прекратяване на договора за КВС на Найденов, освобождаването му от длъжност и зачисляването му в мобилизационния резерв. Издадена са обжалваната МЗ, а след нея - Заповед № 303/2009 г. на к-р под. 32920. При така установеното от фактическа страна жалбата се явява основателна. Основен довод направен от Найденов, видно от текста на жалбата му е, че министърът на отбраната няма право, при подаден рапорт от негова страна за прекратяване на договора за КВС, да прекрати предсрочно срока на предизвестието, законово определено по продължителност с чл. 128а, ал. 2 от ЗОВС (отм.). Така направеният довод е основателен. Цитираният чл. 128а от ЗОВС (отм.), урежда правото и възможността кадровият военнослужещ да прекрати договора си за КВС с дадено от него предизвестие до министъра. Съгласно ал. 2 на същия текст, "Срокът на предизвестието е 6 месеца и започва да тече от следващия ден на завеждането на рапорта". Същото право - да прекрати сключен договор за КВС с 6-месечно предизвестие, при определени условия, има и министърът на отбраната, съгл. чл. 128б от ЗОВС (отм.). Съгласно чл. 128д от ЗОВС (отм.), "страната, която има право да прекрати договора за КВС с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието". Това право, относно неговите субекти, е доразвито с чл. 209, ал. 1 от Правилника за кадрова военна служба (ПКВС - отм.), "министърът на отбраната, ръководителят на друго ведомство или кадровият военнослужещ, който е отправил предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба, може да прекрати договора и преди да изтече срока на отправеното предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието". Смисълът и тълкуването на последните две цитирани норми от ЗОВС (отм.) и от ПКВС (отм.) сочат, че предсрочното прекратяване на договор за КВС може да бъде извършено само от страната, която вече е дала предизвестие за прекратяване и то след като тя заплати на другата страна обезщетение в определения размер за неспазен срок на предизвестието. Нормативна възможност едната страна да подаде предизвестие, а другата да заплати част от него, като по този начин тя прекрати договора предсрочно, преди изтичането на даденото предизвестие, не е предвидена. Житейски възможно е, видно от приложената по делото Докладна записка рег. № 3305/17.07.2009 г. на началника на щаба на военноморските сили до министъра, последният да е имал необходимост да прекрати договора на Найденов предсрочно, за да назначи на заеманата от него длъжност ново завършващи курсанти от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". За да направи това обаче, той (министърът) е длъжен сам да връчи предизвестие на Найденов и едва след това, след изплащане на обезщетение за неизтеклия срок на неговото предизвестие, да прекрати договора му за КВС. Предложеното разрешение с докладната записка се явява незаконосъобразно, поради което реализирането му в обжалваната МЗ № КВ-847/13.08.2009 г. прави и последната такава. Доводът на процесуалния представител на липса на правен интерес от обжалването на спорната МЗ от страна на Найденов поради поставянето само на гражданскоправни въпроси е неоснователен. Безспорно е, че с МЗ № КВ-847/13.08.2009 г. се засягат и такива, но основният неин дефект е, че тя е издадена при допуснати от издателя нарушения на материалния закон - чл. 128д от ЗОВС (отм.) и чл. 209, ал. 1 от ПКВС (отм.). Прилагането на същите е уредено с § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗОВС, действащ към момента на издаването на МЗ. Доводите на жалбоподателя относно отражението на обжалваната МЗ върху правата му във връзка с продължителността на осигурителния му стаж, изплащането на дължимите му обезщетения и възстановяване от негова страна на разходите по обучението и издръжката му пропорционално на неизпълнената част от договора за КВС действително са гражданско-правни въпроси. Като такива, те действително ще се разрешат в детайли в друго производство - водено по реда на чл. 203 и сл. от АПК или общия исков ред, след произнасянето на министъра със законосъобразен административен акт по подадения рапорт от Найденов за прекратяване на договора му за КВС. Те обаче са в пряка връзка с обжалваната МЗ и обуславят правния му интерес от нейната отмяна. По делото е направено искане от Найденов за присъждане на направените от него съдебни разноски. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. Видно от представените по делото писмени доказателства, жалбоподателят е направил разноски по делото общо в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Следва да бъде осъдено Министерството на отбраната да му заплати тази сума. По изложените съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предвид наличието на Рапорт рег. № 4411/23.04.2009 г., подаден от Найденов до министъра, който при отмяната на МЗ ще остане без отговор, административната преписка следва да се върне на министъра за ново произнасяне при съобразяване с дадените от ВАС указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение