Решение № 15483 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2009 г.

Решение № 15483 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131-132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 294/27.04.2009 год. по адм. дело № 401/2007 год. на Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, постановено след повторно разглеждане на делото, тъй като с Решение № 3966 от 20.04.2007 год. по адм. д. № 9782/2006 год. Върховният административен съд е отменил Решение № 1001/27.07.2006 год. по адм. д. № 1806/2004 год. на Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното Решение е отменен ДРА № 68/17.02.2004 год., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна, потвърден с Решение № 346/30.07.2004 год. на Директора на РДД гр. Варна, в частта, в която на ЕТ "Любомир Панайотов", гр. Варна, представляван от Любомир Господинов Панайотов, за д. п. м. 04, 08, 10, 11, 12.2000 год., м. 01-12.2001 год., м. 01, 02.2002 год. са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 35972, 53 лева и лихви в размер на 11854.67 лева. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ДРА. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Иска се присъждане на направените разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - ЕТ "Любомир Панайотов", гр. Варна, представляван от Любомир Господинов Панайотов, я оспорва в приложено по делото възражение. Претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Това производство е повторно по жалбата на ЕТ, тъй като с Решение № 3966 от 20.04.2007 год. по адм. д. № 9782/2006 год. Върховният административен съд е отменил Решение № 1001/27.07.2006 год. по адм. д. № 1806/2004 год. на Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното Решение е отменен ДРА № 68/17.02.2004 год., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна, потвърден с Решение № 346/30.07.2004 год. на Директора на РДД гр. Варна, в частта, в която на ЕТ "Любомир Панайотов", гр. Варна, представляван от Любомир Господинов Панайотов, за д. п. м. 04, 08, 10, 11, 12.2000 год., м. 01-12.2001 год., м. 01, 02.2002 год. са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 35972, 53 лева и лихви в размер на 11854.67 лева. За да постанови Решението си Съдът е приел, че данъчните органи, при издаване на ДРА не са съобразили характера на ДДС, който е косвен, многофазен и некумулативен данък. Некумулативността на данъка означава, че правото на приспадане на данъчен кредит по съответната доставка не се влияе от неизпълнението на същите изисквания по предходните доставки, както и че действията на един или няколко предходни доставчици за ревизирания субект са възникнали облага или данъчно предимство, той трябва да установи в какво се изразяват те и какъв е размерът им. Съдът е приел, че именно, това не е спазено от данъчния орган, чрез неизвършването на данъчни ревизии на преките и предходни доставчици с цел установяването на размера на облагата и данъчното предимство, съответно разпределение на получаването им от Дз лица. Данъчния орган не е извършил ревизия на съответния доставчик, спрямо който е прието, че не е открит на данъчния си адрес, не само след като е установено това обстоятелство, но и продължителен период след това или въобще, служебна дерегистрация, без уведомяване на ДЗЛ, извършване на данъчна ревизия, но без съобразяване по раздел доставки по които ДЗЛ е доставчик, че на получателите вече е извършвана ревизия, като им е отказан данъчен кредит, съответно по раздел доставки по които ДЗЛ е получател, не изпращане на информацията до доставчиците, че не се признава данъчен кредит, несъобразяване с влезли в сила предходни актове на данъчната администрация. Всички тези действия, без да са посочени изчерпателно представляват нарушение на основните начала на ДПК-законност, обективност, служебно начало и добросъвестност. Съдът е приел за несъществени липсата на реквизити в издадените данъчни фактури и е счел, че тези обстоятелства не се отразяват на реалността на доставките. Необосновани са и оплакванията на касатора, относно получената облага и данъчно предимство. Данъчния орган следва да установи получената облага или данъчно предимство от ревизирания данъчен субект. В случая той не доказал твърдяните данъчни предимства, нито е посочил размера им. Въз основа на установеното от фактическа страна ВОС е направил правилни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо да са налице посочените предпоставки, а те са следните: получателят на доставката, за която е начислен данък е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура; данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по закона лице най-късно към датата на издаване на данъчната фактура; доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; получената по облагаемата доставка стока е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; получателят притежава данъчна фактура и данъчно дебитно известие, отговарящи за изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС. Посочените предпоставки са с еднаква значимост и следва да са налице кумулативно. В разпоредбата на чл. 61 ППЗДДС изрично е предвидено, че посочените предпоставки (по т. 1-5 вкл. на тази норма), които са идентични с тези по чл. 64 ЗДДС, следва да са изпълнени за получателя едновременно. По делото пред ВОС липсва спор, че към момента на издаване на процесните фактури, преките доставчици на жалбоподателя са регистрирани по ЗДДС лица и са начислили данъка по тези фактури. Поради това съдът е направил извода за наличие на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, вр. чл. 55, ал. 5, респективно чл. 55, ал. 6 ЗДДС, за признаване право на данъчен кредит по всички процесни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 11 ДПК, независимо от други разпоредби, когато данъчен орган установи, че лице или лица са извършили действия за да избегнат или осуетят прилагането на данъчен закон, данъчният орган определя съответния данък или отказва правото на приспадане на данъчен кредит по такъв начин и размер, че да се премахнат всички облаги или данъчни предимства на всяко лице, което пряко или без да участва в действията е получило облага или данъчно предимство доколкото тези облаги или предимства не са премахнати по реда на ал. 1 - 10. В ал. 12 на същата правна норма са посочени действията, които се приемат за такива по ал. 11, т. е. извършени с цел да се избегне или осуети прилагането на данъчен закон. По своето съдържание тази правна норма установява особени предпоставки и правила за формирането на облагаемата основа и съответно - на дължимите данъци, които представляват изключение от установените с материалните данъчни закони фактически предпоставки за възникване и определяне на данъчните задължения. Правилно ВОС е приел, че в случая не са налице предпоставките за облагане по чл. 109, ал. 11, вр. ал. 12 ДПК, респективно за отказ правото на приспадане на данъчен кредит. Получателят по доставката е обвързан само от действията на своя пряк доставчик, който следва да начисли данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС.