Решение № 6581 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9716/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Напоителни системи ЕАД срещу Решение 9235/19.06.2024г. по адм.д. 4051/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Решение ПО-01-64/03.04.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че констатациите на съда, станали повод за постановяване на съдебното решение, са неправилни. Иска отмяната на решението и административния акт. Претендира разноски. Ответната страна директор Басейнова дирекция Западнобеломорски район, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита постановеното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е решение ПО-01-64/03.04.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР - Благоевград), с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съображения на р. Извор, водовземно съоръжение Извора I, землище гр. Разлог. Административният съд е приел за установено, че "Напоителни системи" ЕАД е подало заявление с РР-02-5/05.05.2022 г. за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, с цел на водовземането напояване. Към заявлението са приложени: документ за платена такса, Хидроложки доклад, Доклад за параметрите на техническото състояние на ГНК Извора, Обосновка, инвентарна книга, Оценка на хидромелиоративния фонд и извадка от инвентарната книга на ДМА. С Решение ПО-01-64 от 03.04.2023 г. Директорът на БДЗБР е отказал продължаване на срока на действие на Разрешителното на основание чл.62, ал.5, ал.52, ал.1, т.4 във вр. с чл. 68, т.3а, във вр. с чл. 62 от Закона за водите (ЗВ) . Мотивирал се е, че на мястото на водовземане от р.Извор, водовземно съоръжение Извора в землището на гр. Разлог няма повърхностен воден обект, от който се осъществява водовземането и също, че посоченото място на водовземане попада в пояс I на санитарно-охранителна зона около водовземна система Извора. За да постанови отказ административният орган е констатирал, че на посочените в заявлението координати за място на водовземане няма повърхностен воден обект, от който да се осъществява водовземането. От точката, посочена за начало на канал започва имот с идентификатор 61813.182.532, землището на гр.Разлог, вид собственост общинска публична. За водовземане от водовземна система Извора е издадено разрешително за водовземане от подземни води 41510308/10.06.2010 г. с титуляр Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр.Благоевград, за питейно-битови цели. Посоченото в заявлението място на водовземане попада във ВТ с код BG4ME800R084 и наименование Р. Изток от изворите до вливане в р. Места. Мястото на водовземане попада и в пояс I на санитарно-охранителна зона около водовземна система Извора, учредена със заповед СОЗ-М-14/25.08.2005 г. на директора на БДЗБР. С Констативен протокол КД-01-394/30.07.2019 г. е установено, че пояс I на санитарно-охранителна зона е изграден. При извършена преценка съгласно чл. 62, ал. 1, т. 1 - т.8 от ЗВ е установено, че заявлението не съответства с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешно законодателство и по точно не отговаря на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 3 от 16.10.2022 г. за реда и условия за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно - битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди От правна страна съдът е счел, че административният акт е постановен от компетентен орган в кръга на правомощията му, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон и в съответствие с неговата цел. Изложил е съображения, че констатациите на административният орган изцяло се потвърждават и от изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза. По тези съображения оспорването е отхвърлено. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция, намира че не са налице сочените касационни основания. Постановено е при надлежно изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства, след обсъждане доводите и възраженията на страните. Формираните изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на фактите по делото. Процесуалния представител на дружеството твърди, че доколкото "Напоителни системи" ЕАД е имало издадено предходно разрешително, невярна е констатацията, че липсва повърхностен воден обект, от който да се осъществява водовземането. Настоящият състав на Трето отделение обръща внимание, че "Напоителни системи" ЕАД е било титуляр на разрешително за водоползване /стр.59 от делото пред АССГ/, което е нещо различно от разрешителното за водовземане, каквото е било искането на дружеството. Двете разрешителни са различни, независимо, че са уредени в един и същи закон. Те обаче, се подчиняват на различен режим и имат различни цели. Също така, имат различен предмет, изисквания и документация, тъй като касаят различни видове дейности. Разрешителният режим по Глава Четвърта от ЗВ показва ясно разграничение между формите и разновидностите на водоползванията, които се отразяват в правния режим и различните правни изисквания, квалификации, условия и параметри на разрешителните, различия в административните производства по тяхното издаване и изменения. В тази връзка, обстоятелството, че дружеството е разполагало с разрешително за водоползване, не доказва наличието на повърхностен воден обект. Това остава единствено твърдение на дружеството, но то не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Освен това разрешителното на "Напоителни системи" ЕАД за водоползване е от 2004 година с краен срок до 2010 г., откогато са изминали 15 години. Липсата на такова съоръжение се потвърждава и от изслушаната и приета пред първата инстанция експертиза, която не е оспорена от страните по делото. При така изложените мотиви актът на административния орган, правилно е преценен от първоинстанционния съд за законосъобразен и правилен. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски за касатора не се следват. Претенцията на ответната страна за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,