Решение № 6591 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1373/2013 г.

Решение № 6591 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1373/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Виктор Василев Кинов против заповед рег. № К-13303/11.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи - отменен (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи - отменен (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за Министерство на вътрешните работи (отм.) и Правилника за неговото приложение (отм.) (ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.), както и в несъответствие с целта на ЗМВР (отм.) и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). Твърди, че не е извършил вменените му нарушения, а актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на деловодни разноски по представен списък. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че към момента на издаване на обжалваната заповед Кинов е имал качеството на държавен служител в МВР, категория Г - II степен, инспектор, разузнавач III степен в сектор 01 "Организирани престъпни групи, извършващи насилствени действия" към 03 отдел "Контра-тероризъм" при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) на Министерство на вътрешните работи (МВР). Дисциплинарното производство срещу Кинов е образувано със заповед рег. № К-8279/26.07.2012 г. на Министъра на вътрешните работи по повод постъпили данни, че на 17.07.2012 г., при проведена полицейска операция са задържани четири лица по време на приемане на подкуп в размер на 50 000 лв., сред които и жалбоподателя, като на същия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1, предл. предпоследно, буква "а", във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 201, ал. 2 и ал. 4 от НК, с което деяние същият е извършил и нарушение по т. т. 4, 7 и 33 от ЕК, като действията му са станали достояние на средствата за масова информация, с което е уронен престижа на службата - дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Със същата заповед Кинов е отстранен временно от длъжност, определен е състава на дисциплинарно разследващия орган. Посочено е какви действия следва да извърши последния и в какъв срок. Заповедта е съобщена на държавния служител на 31.05.2012 г. Срокът за извършване на проверката от дисциплинарно разследващия орган е продължаван последователно със заповеди рег. № К-9961/5.09.2012; К-10997/3.10.2012 г. и К-11167/10.10.2012 г. В изпълнение на задълженията си дисциплинарно разследващия орган събира доказателства, въз основа на които установява следните факти: През 2008 г. Мариана Неделчева Стойчева и Даниел Стефанов Христов като съдружници започват изграждането на жилищна сграда в к. к. "Слънчев бряг". В процеса на строителството, поради възникнали затруднения същите се оказват в невъзможност да изпълнят задълженията си по договора за строителство, сключен с Панко Узунов. С цел изпълнение на договорните си задължения с Узунов сключват договор с "Нера консулт" ЕООД, гр. София, което да довърши строежа. Поради неизпълнение на договорните задължения отношенията между Стойчева и Христов от една страна и управителите на посочената по-горе фирма - Рангел Трифонов и Недялко Кацаров от друга се влошават. Трифонов и Кацаров започват да заплашват Даниел Христов с физическа разправа и посегателства срещу семейството му, като заявили имуществени претенции, към него и Стойчева над договореното. По този повод и по съвет на Георги Воденичаров, познат на Стойчева в средата на 2011 г. се свързват с жалбоподателя Кинов и Борис Събев, инспектори в ГДБОП. По техен съвет Даниел Христов подава сигнал до ГДБОП (заявление вх. № 20273/27.09.2011 г.). При проведена лична среща в офиса на Воденичаров в гр. София между Христов, Стойчева, Събев и Кинов и самия Воденичаров, двамата полицейски служители се съгласяват да съдействат за преустановяване на заплахите, като използват служебните си правомощия и средства. Заплахите от страна Трифонов и Кацаров били преустановени, а след приключване на строителството на жилищната сграда двамата инспектори лично и с посредничеството на Воденичаров започват да настояват за оказаното съдействие Христов и Стойчева да им прехвърлят безвъзмездно право на собственост върху апартаменти с площ от 480 кв. м. с приблизителна стойност от 850000.00 лв. в сградата в к. к. "Слънчев бряг". През периода 8.05.2012 г. - 17.07.2012 г. в гр. София са проведени няколко срещи между Христов, Стойчева и полицейските служители Кинов и Събев, в присъствието на Георги Воденичаров и на Георги Сучев, при които са обсъждани варианти за прехвърляне на собствеността, а при една от последните срещи двамата полицейски служители се съгласяват да получат от Стойчева и Христов паричната равностойност на исканите апартаменти - сума в размер на 850 000.00 лв. Въз основа на това дисциплинарно разследващия орган приема, че през периода 8.05.2012 г. - 17.07.2012 г. жалбоподателят Кинов се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване, като е поискал от Мариана Стойчев и от Даниел Христов материална облага, която не му се следва във връзка с изпълнение на служебните си правомощия по подадено от Христов заявление, съдържащо данни за престъпление. В изготвената 17.10.2012 г. обобщена справка рег. № 21222 дисциплинарно разследващият орган намира, че поведението на Кинов е в нарушение на т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 19.10.2012 г., като на 22.10.2012 г. депозира възражение до дисциплинарно-наказващия орган. Дисциплинарно разследващият орган изготвя становище, с което след осъждане на наведените доводи във възражението на Кинов отново приема, че от събраните в хода на разследването доказателства извършеното дисциплинарно нарушение, описано в обобщената справка е извършено от служителя и предлага на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището, събраните доказателства, както и с обясненията и възраженията на служителя, депозирани съответно на 8.08.2012 г. и 22.10.2012 г. Министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К-13303/11.12.2012 г., в която възприема констатациите на дисциплинарно разследващия орган относно поведението на жалбоподателя Кинов и правната квалификация на извършеното от него, изложени по-горе и приема, че поведението на служителя съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, тъй като е в нарушение на т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. Поради това и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР налага на Кинов дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване административен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 ЗМВР орган. Заповедта е постановена в съответствие с изискванията за формата й, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР - същата е в писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които това е установено и наложеното наказанието. В заповедта е изложено описание на извършеното от жалбоподателя, прието от органа като нарушение на ЕК и съответно представляващо нарушение на служебната дисциплина, като подробното описание на фактите е изложено в представената обобщена справка, както и в останалите, цитирани в заповедта и предхождащи издаването й документи с резултатите от проверката на дисциплинарно разследващия орган. Предвид това е неоснователен е наведеният довод, че липсва изискуемата се от закона конкретизация на извършеното от Кинов. Действително, в заповедта лицата, от които е искана посочената сума, са посочени с двете си имена, но в обобщената справка, с която жалбоподателят е бил запознат своевремено, те са посочени с пълни индивидуализиращи ги данни. Неоснователен е и наведеният довод за липсата на доказателства за извършеното нарушение. Дисциплинарно разследващият орган е базирал извода си на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, от които по несъмнен начин се установява извършеното дейние. Обстоятелството, че към преписката са приложени и копия от доказателствата, събрани в хода на наказателното производство, доколкото същите са приобщени към дисциплинарната преписка и жалбоподателят е имал възможност да се запознае с тях в хода на дисциплинарното производство не водят до извод, че извършеното дисциплинарно нарушение не е доказано. В случая дисциплинарно наказващия орган е постановил обжалвания административен акт при изпълнение на разпореденото в нормата на 229, ал. 4 от ЗМВР - дисциплинарното наказание е наложено, след като са установени всички факти от значение за случая, като приобщаването към преписката на материали от проведеното досъдебно производство е в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 3 ЗМВР, даваща възможност за разкриване на обективната истина да се използват всички начини и средства, допустими от закона. Ето защо настоящият състав намира, че приобщаване към дисциплинарната преписка на доказателства събрани по реда на НПК е в съответствие с цитираната законова норма. Отделно от това допуснатите от служителя нарушения не са установени единствено от тези доказателства, а органът е извършил съвкупна преценка на същите със събраните в хода на административното производство писмени такива. Дисциплинарно наказващия орган приема, че допуснатото от Кинов нарушение на правилата на Етичния кодекс уронва престижа на службата, като съображенията за това са свързани с факта, че поведението на същия е в противоречие с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и поведението на служителя е станало достояние на граждани, а освен това е станало и обществено известно чрез средствата за масово осведомяване. Неоснователен е наведеният довод, че изводът за нарушение на правилата на ЕК е основано на предположение, че жалбоподателят е извършил престъпление. В случая, действително в заповедта е посочено, че на Кинов е повдигнато обвинение и е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", но наложеното наказание не е за извършено престъпление, а за извършено нарушение на ЕК. В заповедта е дадено описание на извършеното от Кинов нарушение по време, място и начин, като е прието, че същото представлява нарушение на т. 4, 7, 31 и 33 от ЕК, а обстоятелството, че в заповедта е отразено, че по случая е образувано и досъдебно производство не води до извод, че наказанието е наложено за извършено престъпление. При постановяване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в разпоредбите на чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед на дисциплинарно наказващия орган, проведено е разследване от назначения със заповедта дисциплинарно-разследващ орган, който установява относимите факти, след събиране на необходимите доказателства. Държавният служител в МВР е надлежно уведомяван за извършените действия и изготвените актове, като на същият е дадена възможност да даде обяснения и да представи доказателства. Дисциплинарно-разследващия орган е отразил установените от него факти в обобщена справка, а наказанието е наложено от дисциплинарно наказващия орган след запознаване със същата и след приемане на писмените обяснения на наказания служител. Резултатите от проверката са обобщени в справка са изпратени на дисциплинарно наказващия орган на 24.10.2012 г., а наказанието е наложено на 11.12.2012 г. в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя. При това е неоснователен наведеният довод за налагане на дисциплинарното наказание след изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Дисциплинарната преписка е постъпила при дисциплинарно-разследващия орган на 24.10.2012 г., при което съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 ППЗМВР на посочената дата се счита за открито от дисциплинарно-наказващия орган. От изложеното следва, че заповедта, издадена на 11.12.2012 г. е постановена в законоустановения двумесечен срок. Обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Заповедта е издадена след установяване на извършено от жалбоподателя нарушение - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, за което съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение", тъй като е тежко дисциплинарно нарушение. От материалите по дисциплинарната преписка се установява, че жалбоподателят Кинов, в качеството му на държавен служител в МВР - инспектор в сектор 01 "Организирани престъпни групи, извършващи насилствени действия" към 03 отдел "Контра тероризъм" на ГДБОП - МВР установява контакт с Даниел Христов и Мариана Стойчева по повод подадено от Христов заявление вх. № 20273/27.09.2012 г., като за предприетите от него и колегата му Събев действия по служба по повод жалбата настоява да получи от посочените две лица материална облага. Законосъобразен е изводът на дисциплинарно-наказващия орган, че извършеното от Кинов е поведение несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и в нарушение на правилата по т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Последните задължават държавния служител да съобразява законосъобразността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и да не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от лица и организации, които могат да повлияят на професионалното изпълнение на служебните му задължения. Предприетите от жалбоподателя действия за получаване на имотна облага от лица, потърсили защита от институцията, в която работи без съмнение са в нарушение на тези правила, а освен това са създали впечатление у Христов и Стойчева, а след последвалото медийно оповестяване на случая и на голяма част в обществото, че служителите в МВР не изпълняват служебните си задължения в съответствие с изискванията, а с цел реализиране на лична изгода, което води до уронване на престижа на институцията, в която е изпълнявал службата си. Показанията на свидетеля Събев не могат да опровергаят направените по-горе изводи с оглед личната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото - същият е задържан заедно с Кинов за същото деяние и е санкциониран и по дисциплинарен ред. Ето защо показанията му, че не са искали имотна облага или по-конкретно пари, имущество от Христов и Стойчева не следва да бъдат възприети безкритично. Още повече, че свидетелят установява, че заедно с жалбоподателя са осъществявали срещи с двамата пострадали в офиса на Воденичаров, макар да няма спомен за броя им и повода за това. Освен това от доказателствата по преписката - протокол рег. № 19977/1.10.2012 г. за отваряне на служебни каси се установява, че заявлението на Христов с вх. № 29273/27.09.2011 и докладна записка, изготвена от Събев от същата дата относно приемането му се намират в неговата каса, като липсват документи, удостоверяващи извършени действия по служба по преписката през едногодишния период. Фактът, че с окончателно определение от 16.03.2015 г., по наказателно дело № с-203/2014 г. Софийски градски съд прекратява наказателното производство по досъдебно производство № 19-П/2012 г. по описа на Националната следствена служба, цитирано в обжалваната заповед не обуславя извод, че деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Кинов не е извършено от него. Наказателното производство срещу същия е прекратено на процесуално основание - неосъществяване на правомощията на прокурора по чл. 369, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс в определения от съда срок. Същевременно, както бе посочено по-горе извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието на Кинов - нарушение на етичните правила е доказано в хода на проведеното дисциплинарно производство, като дисциплинарната отговорност на същия не е ангажирана за извършено престъпление, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание на друго основание - чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Оспорената пред настоящия състав заповед е постановена и в съответствие с целта на закона - отстраняване от държавна служба в МВР на служители, чието поведение не отговаря на етичните норми. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата следва бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., определен по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,