Решение № 2676 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13868/2013 г.
ВАСVIII отделение11.03.2015 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1884/09.08.2013 г. постановено по адм. д. № 306/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2676 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13868/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Пейчинов, като пълномощник на "Агримекс инвест" ЕООД /с предишно наименование/ "Дате - Палм "ЕООД/ със седалище и адрес на управление гр. Добрич, срещу решение № 1884/09.08.2013 г. постановено по адм. д. № 306/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 261100892 от 19.07.2011 г. и Ревизионен акт № Р-1125751/24.08.2011 г. за поправка на ревизионен акт /РАПРА/, издадени от Главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 1099 от 11.11.2011 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си гл. юрк. Стоянов в писмена защита и в съдебно заседание, излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 261100892 от 19.07.2011 г. и Ревизионен акт № Р - 1125751/24.08.2011 г. за поправка на ревизионен акт /РАПРА/, издадени от Главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 1099 от 11.11.2011 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Агримекс инвест" ЕООД/с предишно наименование "Дате - Палм" ЕООД/ е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 1 507 827,86 лева, по фактури, издадени от доставчиците "Евро фууд" ЕООД, "Ди енд Джи Плюс" ЕООД и "Интерфууд Д. А." ЕООД и допълнително е начислен данък добавена стойност в размер общо на 136 499,74 лева, ведно със съответни лихви за забава. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че през ревизирания период дружеството-жалбоподател е осъществявало дейност свързана с търговия на едро с ядки и сушени плодове, като за дейността са наети складове в гр. Добрич от 362 кв. м и в гр. Варна от 600 кв. м. и са налице собствени 3 броя МПС. При ревизията е констатирано, че ревизираното лице е организирало и води текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, счетоводните стандарти и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан. 1 Относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 798 606,15 лева по 46 броя фактури, издадени от "Евро фууд" ЕООД за установено съдът е приел че предмет на доставките са различни количества стафиди, бадеми, фъстъци, бразилски орех, шам фъстък, сушени кайсии, кашу, пържена царевица, сушени смокини, фурми и захар. В хода на ревизията от доставчика са представени заверени копия на всички процесни фактури, придружени с приемо - предавателни протоколи; договор за доставка от 01.04. 2009 г., протоколи по чл. 117 от ЗДДС; транспортни документи /ЧМР/; извлечение от сметка 411 "Клиенти"; обороти по сметка 304 "Стоки". В писмено обяснение на представляващия "Евро фууд" ЕООД, е посочено, че стоките, предмет на доставките, са доставяни директно в склада на жалбоподателя, с наети за целта транспортни средства. Разплащанията по доставките са извършени по банков път. Установено е, че от дружеството - доставчик не са представени изисканите му хронологични регистри на сметки от гр. 20 "ДМА"; сметки от гр. 30 и гр. 50, както и оборотни ведомости и главна книга, като не е подавало уведомления за сключени трудови договори. Съдът е възприел установеното в хода на ревизията, че дружеството е извършило доставки на стоки от вида на фактурираните освен на жалбоподателя, така и на редица други дружества, като за периода от 01.03.2009 г. до 31.03.2009 г. е начислен данък в общ размер на 4 684 774 лева. и е деклариран е ВОД на стоки към няколко румънски контрагенти. 2 Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 375 666, 60 лв., по 32 броя фактури, подробно описани в ревизионния доклад, издадени от "Ди енд Джи плюс" ЕООД, съдът е приел за установено, че предмет на доставките са различни количества ядки и сушени плодове. От доставчика са представени заверени копия на процесните фактури; митнически декларации за внос и инвойс - фактури за ВОП на стоки; транспортни документи /ЧМР/; извлечение от сметка 411 "Клиенти"; обороти по сметка 304 "Стоки". В писмено обяснение представляващия "Ди енд Джи плюс" ЕООД е декларирал, че стоките, предмет на доставките, са с произходът предимно от внос, осъществяван с кораби на пристанище Варна. След освобождаването им на митницата стоките са транспортирани до гр. Добрич, в склад на жалбоподателя, като за целта е използван нает транспорт. Разплащанията по доставките са извършени по банков път. Не са представени изисканите хронологични регистри на сметки от гр. 20 "ДМА"; сметки от гр. 30 и гр. 50, както и оборотни ведомости и главна книга, като "Ди енд Джи плюс" ЕООД не е подавало уведомления за сключени трудови договори по чл. 62, ал. 4 КТ, 3 Относно отказано право на данъчен кредит в размер в общ размер на 333 555,11 лв. по 15 броя фактури, издадени от "Интерфууд Д. А." ЕООД, за установено съдът е приел, че предмет на доставките са различни количества стафиди, бадеми, фъстъци, тиквено семе и кашу. За установено съдът е приел че от дружеството-доставчик не са подавани уведомления за сключени трудови договори по чл. 62, ал. 4 КТ, не са декларирани складови помещения или търговски обекти за извършване на икономическата дейност. В подадените дневници за покупки са отразени извършени ВОП на стоки от гръцко дружество с невалиден VIN номер, както и придобивания на стоки от друг доставчик на жалбоподателя - "ЕВРО ФУУД 2009" ЕООД. За тримата доставчици за установено съдът е приел, че стоките са постъпвали директно в складови помещения на жалбоподателя, който е извършвал последващата им обработка (печене, овкусяване, пакетиране), поради което не е установено, защо докато доставчикът е фактурирал стоките с надценка, надвишаваща в пъти цената на придобиване. Подробно съдът е анализирал заключенията на първоначалната и допълнителна ССЕ, както относно счетоводното отразяване при доставчиците, така и осчетоводяване на фактурите в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 304 "Стоки" и последващата им реализация. От вещото лице са взети предвид относно доставчика "Евро фууд 2009" ЕООД, представените по делото - договор за доставка на стоки от 25.03.2009 г., договор за влог на склад от 30.03.2009 г. и от 01.04.2009 г., както и приемо - предавателни протоколи, съпътстващи фактурите, подробно описани в констативно - съобразителната част на първоначалното заключение, а за доставчиците "Интерфууд Д. А" ЕООД и "Ди енд Джи плюс" ЕООД - приемо - предавателни протоколи, съпътстващи фактурите, подробно описани в констативно - съобразителната част на първоначалното и допълнително заключение. Заключенията на вещото лице са кредитирани от съда, но е прието, че са изградени въз основа на документите, събрани по делото, чрез обобщаване на данните по тях, без да са взети под внимание констатираните несъответствия от ревизиращите органи по приходите. За да отхвърли жалбата в тази част съдът е приел, че предмет на доставката са големи количества хранителни стоки (сушени плодове, ядки и др.), като за фактическото й изпълнение доставчиците следва да разполагат със съответната материална, кадрова и техническа обезпеченост, като същите са родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля с отделянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени, каквито данни липсват по делото. Решението е правилно. Съдът е обсъдил непълнотите и несъответствията относно начина на съхранение на стоките, транспорт, счетоводно завеждане на същите, разплащания по доставките в един по-късен момент, спрямо фактическото им извършване, предвид на което е възприел извода на органа по приходите, за липса на възможност за съхранение на стоката при доставчика, включително липса на доказателства за транспорт. Последното обстоятелство е установено и от заключението на ССЕ, което е изготвено само въз основа на обяснения на доставчиците във връзка с транспорта, без обсъждане на конкретни доказателства в тази насока за конкретна доставка, поради което е неоснователен довода в жалбата в тази насока, вкл. позоваване на практиката на СЕС. Цитираните решения визират различна фактическа обстановка, а в случая се касае за родово определени стоки в големи количества, като правилно съдът се е позовал и на установеното досежно надценката при продажба на стоките, надвишаваща в пъти цената на придобиване. Правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради факта, че ДДС е посочен във фактурата. Съдът се е позовал на Решението по Genius Holding С - 342/87 на СЕС, т. 13, където се приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шеста директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаеми сделка или платени, доколкото са дължими. За част от доставките не е спорно, че след преминаването на стоките, които са чрез ВОД на територията на Република България, са изпращани директно в складове на касатора в гр. Варна и гр. Добрич. Видно от съпътстващите доставките документи транспортът винаги е за сметка на доставчиците, но е изпълняван от трети лица и различни от доставчика лица са "правили заявката" за изпълнението му до определено местоназначение. Проверка в счетоводството на доставчиците относно извършени разходи за превоз не е извършена и не са ангажирани доказателства в тази насока. Относно доставчика "Ди енд Джи плюс" ЕООД и "Интерфууд - Д. А." не са ангажирани доказателства относно констатациите в хода на ревизията, че част от стоката е придобита от внос на по-късни дати, от датите на част от процесните фактури, а за друга част от доставките не е деклариран ВОП, или е деклариран от доставчик с невалиден VIN. С оглед твърдението на доставчиците, че стоките са транспортирани директно в склада на получателя, не е установен начина и мястото на съхранение на стоките по част от фактурите, по които в хода на ревизията е установено, че транспорта е извършен на дати предхождащи издаването на фактурите и заприходяване в склада на касатора. Относно доставките на олио и захар е установено, че са създадени фиктивни стокови потоци от предходните доставчици. В хода на административното и съдебно обжалване, включително от заключението на ССЕ, не са оборени установените, подробно описани в ревизионния доклад несъответствия по отношение на стоките на територията на Република България: освобождаването им от митнически склад, периода на заприхождаването им в склада на жалбоподателя и датите, на които са издавани фактурите от доставчика. Относно доставките на "Евро фууд" ЕООД се установява, че по част от товарителниците като получател, /не само като място на разтоварване/ е посочен касатора, като от представените приемо-предавателни протоколи не се установява мястото на предаване на стоката. Видно от заключението на вещото лице и приетите по делото доказателства в тази насока се установява, че нарядите за работа към всички товарителници към ф-ри 19/16.06.2009 г. и № 20/17.06.2009 г., по ф-ра 24/27.07-2009 г., № 25/28.07.2009 г. и т. н. са издадени от "Планет Транс" ЕООД, гр. Варна и на всички товарителници е посочен като изпращач "Планет Транс" ЕООД. Всички тези противоречия в представените доказателства относно реалното получаване на процесната стока от касатора, правилно са преценени от съда за недостатъчни, тъй като наличието единствено на облигационни отношения между страните и плащания по издадени фактури с предмет родово определени вещи, не доказват реалното извършване на доставките. При липса на назначени работници собствени ДМА и търговски обекти, правилно е прието, че е налице префактуриране, т. е. издавани са множество документи за доставки на стоки, без да има реално движение на такива, като един от доставчиците за периода от 01.03.2009 г. до 31.03.2009 г. е начислил данък в размер на 4 684 774 лева. Поради липса на доказателства за реално получаване на стоките от доставчиците и съответно тяхното предаване на касатора, правилно съдът е приел, че е налице префактуриране, без реално извършване на доставка. Стоките са постъпвали директно в складови помещения на касатора, поради което не се установява как са придобити от доставчиците и впоследствие предадени на касатора с надценка, надвишаваща в пъти цената на придобиване. Правилно съдът е приел, че извода за липса на реалност на доставката не се променя и от представените по делото ревизионни актове на прекия доставчик "Евро фууд 2009" ЕООД, като се е позовал на Решения от 31.01.2013 г. по дело С-642/11 и С-643/11 С оглед на изложеното и като е приел, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС и законосъобразно на касатора е отказано право на приспадане на данъчен кредит, съдът е постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила. Относно начислен ДДС за данъчни периоди м. 07 - м. 09.2008 г., за декларирани от жалбоподателя вътреобщностни доставки /ВОД/ към дружество "MANUKYANHOVANESMANUK" с VINEL 146190149, регистрирана в Гърция, съдът е приел за установено, че предмет на доставките са 70 024,50 тона шам фъстък и бадеми, за които са издадени 14 бр. инвойс фактури на обща стойност 682 498,74 лева. В резултат на извършена проверка от гръцките данъчни власти е представен отговор, като констатациите са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение. Собственикът на гръцкото дружество Манук Манукян е заявил, че "камионите са пристигали в Гърция и са паркирали извън с. Спилео, в близост до пътя за Орменио - граница, като на следващия ден са заминавали обратно за България; стоките не са били разтоварвани в наетия склад, като необходимите транспортни и данъчни документи във връзка с доставките са издавани на място от преносим компютър." Същевременно собственика на склада, деклариран от гръцкото дружество е заявявал че разтоварването е ставало през нощта, за да не се притесняват съседите. Съседи на склада са заявили, че не са виждали камиони и тяхното разтоварване. Жалбоподателят е заявил, че транспортът е извършен със собствени на дружеството МПС с регистрационни номера, посочени в международните товарителници /ЧМР/ от лицата - Желязко Вътков Атанасов и Христо Стоянов Манчев, като няма съставяни пътни листи. От Главна Дирекция "Гранична полиция" е установено, че липсват данни за преминаване на процесните МПС в посока Гърция, а от ОД на МВР - Пловдив, направление "КИАД" е установено, че за лицата, посочени като водачи на МПС, липсват данни за задгранични пътувания. На следващо място съдът е възприел, констатациите на органа по приходите за наличие на несъответствия между датите на извършените превози и датите на фактическо предаване, респективно получаване на стоките по товарителници, протоколи и командировъчни заповеди, подробно описани в ревизионния доклад. При така установеното съдът е приел, че не се доказва транспортирането на стоките извън територията на страната и не е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, поради което на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 67, ал. 1 ЗДДС е начислен допълнително ДДС в общ размер на 136 499,74 лева за процесните данъчни периоди Решението е правилно. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания в тази част, поради което и след служебна проверка законосъобразността на решението настоящият състав намира, че съдът е обсъдил подробно всички относими доказателства и е достигнал до законосъобразни правни изводи. При наличие на противоречиви доказателства относно получаване на стоката, събрани при извършена проверка от гръцките данъчни власти и несъотвествие на посочените дати на получаване на стоката в международните товарителници /кл. 24/ и съпътстващите превоза документи /пътни листи, командировъчни заповеди, отчети и протоколи за получаване на стоката/, правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС, в редакция за ревизираните периоди. Доказателствената сила на представените доказателства, правилно съдът е приел, че следва да се прецени в съвкупност с всички събрани доказателства в процеса, за да се установи безспорния факт на фактическото напускане на стоките на територията на Р. България. На следващо място правилно съдът е установил наличието на противоречиви доказателствата, събрани от гръцката приходна администрация по отношение фактическото получаване на стоките на мястото, посочено в товарителниците и е достигнал до извода, че гръцкото дружество, получател на стоките, декларира изгодни за себе си факти, свързани с декларирания от него ВОП на стоки, като предвид противоречието им с останалите събрани по делото доказателства могат да обосноват извод за недоказаност на декларирания от касатора ВОД. С оглед на изложеното и при липса на конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му част, настоящият състав намира, че изводите на съда са правилни. Предвид на изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция не се дължат, тъй като такива са присъдени за цялото производство от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,