Решение № 3993 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10500/2017 г.

Решение № 3993 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10500/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение № 1158 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 775/2017 г. на Административен съд П., с което е отменена заповед № 116/09.03.2017 г. на ИД на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение на Н. И. Н. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. О. Н. И. Н., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В процесния случай, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материални закон. Решението на Административен съд П. е правилно. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено без да са налице предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Съгласно посочения текст органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона /поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия/. При правилна преценка на доказателствата и тълкуване на материалния закон Адм. съд П. е счел, че изброените условия на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са изпълнени. В процесния случай Н. И. Н. е назначен на длъжност началник на отдел "Специализирана администрация", Областна дирекция П., отдел "Регионална разплащателна агенция" /заповед за назначаване № 1077/31.07.2012 г./. Към момента на встъпване в длъжност, видно от подписаната от служителя длъжностна характеристика на 26.10.2012 г., за тази длъжност са били налице изисквания за образование-бакалавър/ която Н. Н. притежава/, без въведена конкретна професионална област. В последствие е изменено длъжностното разписание на ДФЗ, като с длъжностна характеристика за същата запазена длъжност, връчена на Н. на 28.04.2015 г., при образователна степен "бакалавър", е въведено изискване образованието да е в професионална област икономика, инженерство, социални и стопански и правни науки, технически науки, ветеринарна медицина. Съобразно изменение на длъжностното разписание на ДФЗ от 2017 г., Главния секретар на ДФЗ утвърждава нова длъжностна характеристика на 09.03.2017 г., с която мястото в структурата на администрацията и длъжността, заемана от Н. са запазени, като са посочени изисквания за образователна степен "бакалавър" и образование в професионална област счетоводство и контрол, финанси, инженерство, горско стопанство, МИО, психология, т. е. промяната касае професионалната област, в която следва да е придобита образователната степен "бакалавър". С оглед променените изисквания за заемане на длъжността, касаещи образователна степен, която Н. не притежава, е издадена оспорената заповед, с която, считано от 09.03.2017 г., служебното правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. От приетите по делото доказателства се установява, че служителя притежава диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен/ОКС/ "специалист" по специалност "Икономика и управление на агробизнеса" с ОКС "Магистър". При така установените факти правилно административният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на процесната заповед на посоченото от административния орган основание. За да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. В процесния случай липсва препятстващо обстоятелство по отношение изпълнение на служебните задължения на оспорващия, което да е било извън волята на страните по служебното правоотношение. В настоящия случай не може да се приеме, че промяната на изискването за заемане на длъжността, касателно професионалната област, в която следва да е придобита образователната степен "бакалавър" представлява обстоятелството извън волята на органа по назначаването. Това изискване на заемане на длъжността е въведено с длъжностната характеристика, утвърдена от Главния секретар на ДФЗ на 09.03.2017 г., т. е. не е налице обективна причина, довела до промяна във фактическото положение а тази промяна е последица от волеизявление на органа по назначаване. В този смисъл законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че процесните изменения в длъжностната характеристика, не са свързани с обективен фактор, а са предприети по волята, преценката и съобразно правомощията на органа по назначаването, поради което не могат да обосноват обективна невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Промяната в изискванията за заемане на процесната длъжност са изцяло резултат на субективен елемент, изразен в упражнената воля от страна на органа по назначаване. Мотивите за конкретното волеизявление на административния орган/в интерес или не на правилното функциониране на администрацията/ са извън фактическия състав на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд П. е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съдебният акт като постановен в съответствие с материалния закон следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора на Н. И. Н. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.08.2017 г. с адвокат М. К.. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК не следва да бъде уважено, тъй заплатеното възнаграждение е в минималния предвиден размер по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение