Решение № 10666 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11609/2012 г.

Решение № 10666 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11609/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Сирма Кирилова, в качеството й на процесуален представител на началника на Митническо бюро-Шумен срещу решение № 70 от 05.07.2012 г. по адм. дело № 64 по описа за 2012 г. на административен съд - Шумен. С него по жалба на "Дидис" ООД е отменено решение от 12.01.2012 г. на началника на митническото бюро към ЕАД № 11BG002008Н0017932/16.06.2011 г. за определяне на нова митническа стойност. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора. Ответната страна - "Дидис" ООД не е взима отношение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Шумен е било решение от 12.01.2012 г. на началника на Митническо бюро-Шумен към ЕАД № 11BG002008Н0017932/16.06.2011 г., с което е определена нова митническа стойност на извършения внос по ЕАД и са определени други задължения за мито и ДДС. При решаването на спора съдът е приел за установено от фактическа страна следното - извършен е бил внос от "Дидис" ООД на стоки от Китай - бебешки велосипеди на три колела (триколка) и бебешки градински люлки, за който е подадена и заведена процесната митническа декларация за поставяне под режим "свободно обръщение", с приложена към нея фактура № BLM-YY-26 от 18.05.2011 г. на обща стойност 16 465.11 щ. д., посочена в кл. 22 на ЕАД като обща фактурна стойност. При последвалата проверка по реда на чл. 78, т. 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и чл. 84а, ал. 1 и сл. от ЗМ е установено, че посочената във фактурата и декларирана в кл. 22 на ЕАД стойност (16 465.11 щ. д.) се разминава като размер с извършените от "Дидис" ООД два банкови превода към доставчика "ХАЙ ЕДЖ ИМПОРТ И ЕКСПОРТ ЕНТЕРПРАЙС" на обща стойност 19 291.11 щ. д., която според митническия орган е била реално заплатената цена на стоката, съгласно чл. 29 от Регламент № 2913/92 г., поради което е предприета корекция на декларираната митническа стойност. Съдът е очертал спорния момент между страните - дали митническата стойност на внесените стоки е определена при условията на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, т. е. дали посочената от вносителя стойност в ЕАД е действителната пазарна стойност. Относно банковия превод от 25.05.2011 г. в ОББ-Шумен според съда няма спор, че е налице плащане на сумата в размер на 14 818.11 щ. д. към доставчика на внесените с процесната ЕАД стоки "ХАЙ ЕДЖ ИМПОРТ И ЕКСПОРТ ЕНТЕРПРАЙС" и този превод е основание приложената към ЕАД фактура № BLM-YY-26 от 18.05.2011 г. Относно установеното от митническия орган разминаване от 4 473 щ. д., която сума е платена на 08.04.2011 г. като депозит към същия доставчик чрез превод с основание за извършването му фактура № BLM-YY-26 от 27.01.2011 г., съдът се е позовал на заключението на вещото лице по извършената ССчЕ и е приел, че това разминаване се дължи на счетоводна грешка и надплатената сума е била недължимо платена по фактура № BLM-YY-26 от 27.01.2011 г. и впоследствие с нея е било извършено прихващане на осчетоводената сума 4 473 щ. д. със задължения на вносителя към същия доставчик по три фактури, една от които е процесната № BLM-YY-26 от 18.05.2011 г. Според съда при проследяване на плащанията по всяка от цитираните в платежното нареждане от 08.04.2011 г. фактури се установява, че по приложената към процесната ЕАД фактура № BLM-YY-26 от 18.05.2011 г. е платен депозит от 1 647 лв., а не сумата 4 473 щ. д. С оглед на така приетото, съдът е стигнал до извода, че не е налице разлика между декларираната стойност от вносителя и реално заплатената от него цена на стоките. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя изцяло направените изводи от първоинстанционния съд. За да реши спора по делото относно действителната митническа стойност на стоките по процесния ЕАД и дали тя е определена при условията на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, съдът е обсъдил всички обстоятелства по делото, както и събраните в тази насока доказателства. Направеният извод относно действителната пазарна цена на внесената стока е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Този извод е обоснован и със заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, неоспорено от страните, според което спорната транзакция в размер на 4 473 щ. д. от 08.04.2011 г. се отнася до три броя фактури, а не единствено по отношение на фактурата, касаеща процесния внос, както е приел митническия орган. Основателно съдът е приел, че декларираната в ЕАД цена на стоките е действително платената цена, което се подкрепя от съвкупната преценка на фактурата, придружаваща ЕАД, заключението по ССчЕ и справката за извършените плащания към доставчика. Затова не е имало основание митническите органи да определят нова по-висока митническа стойност, понеже възникналото у тях съмнение не е подкрепено с писмени доказателства, а е обосновано само с твърдения, които са недоказани с писмени доказателства. Правилно е и посочено в мотивите на решението, че наличието на данни за извършено прихващане с надплатената сума по фактурата е съществувало и при извършената проверка по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, но то не е обсъдено от административния орган. По тази причина са неоснователни оплакванията, че изводите на съда се градят върху вторични данни, за които не е ясно кога са съставени. Административният съд е постановил решението си въз основа на обосновани изводи, които съответстват на събраните по делото доказателства, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на жалбоподателя, а от ответната страна такива не са поискани. Съобразно изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,