Решение № 5671 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2016 г.

Решение № 5671 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. П. срещу решение № 264 от 30.05.2016 г., постановено от Административен съд П. по адм. д. № 881/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът, заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", представляван от юрк. Н.-Г., с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-130-6500/7351 от 5.11.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 59 от АПК форма. По възраженията на оспорващата страна за материална незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, съдът приема, че фактическите установявания в хода на административното производство са съответни на посочените в оспореното уведомително писмо правни основания по чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, на основание които е отказана оторизация на част от заявените суми. Съдът приема, че в хода на производството по оспорване фактите са потвърдени от заключение на приета съдебно-техническа експертиза. Противно на твърденията на оспорващата страна, в хода на административното производство по издаване на оспореното уведомително писмо е проведена процедура за отстраняване на двойно заявените площи. В това производство жалбоподателят не е потвърдил част от заявените парцели с обща площ 1,34 ха. За тези парцели не е представил доказателства за собственост и ползване и на това основание застъпването не е разрешено в негова полза. Установено е също така, че БЗС 24726-542-12-1 попада извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните, която не е била оспорена от жалбоподателя. Правният извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо е направен след преценка на експертното заключение, ведно с всички останали доказателства. Съдът приема, че оспорващата страна не е доказала твърдените обстоятелства за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, въпреки дадените указания при разпределение на доказателствената тежест. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи. Приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по заявените схеми и мерки. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът правилно е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил наличие на посочените в него фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ. В хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, в т. ч. заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за референтната кампания. В тежест на касатора е било да докаже възраженията си, че площите, определени като недопустими за подпомагане, са неправилно определени като такива. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че съдът не е изследвал въпроса относно отказаните за подпомагане площи, за които е прието, че двойното заявяване не е отстранено в полза на оспорващата страна. По отношение на установеното застъпване касаторът е уведомен за него с приложеното по делото уведомително писмо изх. № 02-160-6500/7416 от 28.08.2014 г. за площи, заявени от повече от един кандидат. Същото е връчено на касатора, като му е дадена възможност да потвърди или откаже искането си за подпомагане, като в първия случая е следвало и да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху застъпените имоти. Той е подал на 28.10.2014 г. декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един кандидат. За потвърдените по приложената таблица парцели е предоставил доказателства за правното основание за ползване. Неразрешените в негова полза застъпвания са изцяло за парцелите, за които е налице отказ на бенефициента и съответно не е представен документ за собственост /ползване. Общата отказана площ, съобразно приложената таблица към декларацията от 28.10.2014 г. е 1,34 ха, именно за тази площ е отказано финансово подпомагане на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че мотивите на съда относно установената като недопустима за подпомагане площ, излизаща от обхвата на одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" са необосновани. Правилна е преценката на съда, че в колона 5 на уведомителното писмо е отразен резултат от извършена административна проверка и при тази проверка е установено наддеклариране. В обяснителния запис към тази колона е отразено, че отказът за плащане за тези площи е на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - кандидата е заявил площ, която попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за референтната година. Заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой за референтната кампания не е била оспорена от земеделския стопанин, поради което е влязла в сила по отношение на парцелите заявени от него и като част от СИЗП е задължителна за административния орган при постановяване на оспореното уведомително писмо. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал възражение против обхвата на обявения проект на специализирания слой и съответно не е подал жалба срещу заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., поради което в Системата за идентификация на земеделските парцели, площите заявени от жалбоподателя са отразени съобразно констатациите по влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният съд не е съобразил, че уведомителното писмо не съдържа посочване на фактическите основания, по които е издадено. Атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт съдържа фактическите и правни основания, на основание на които е постановен, поради което не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, сочат площите, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, като ведно с данните от административната преписка отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. Още повече, че установеното от фактическа страна, в т. ч. и приобщеното заключение на съдебно-техническата експертиза, сочи наличието на всички посочени от органа, фактически основания за постановения отказ. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът правилно е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил наличие на посочените в него фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ. В хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, в т. ч. заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние, както и доказателствата за проведената процедура за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационния жалбоподател Б. Д. П. следва да заплати на ответника Д. фонд "Земеделие" направените разноски за касационната инстанция, в какъвто смисъл е направено искане в представеното писмено становище. За процесуалното представителство следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение