Решение № 4948 от 10.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Благоевград, против решение 2214/23 декември 2022 г., постановено по адм. д. 494/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Николова, гр. Благоевград, против Заповед 962/10 май 2022год. издадена от кмета на община Благоевград, с която, на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ вр. ал. 3 ЗУТ, й е наредено, в качеството й на наемател на общински имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 04279.322.3483 по КККР на гр. Благоевград, в 30 - дневен срок от влизане в сила на заповедта, да предприеме необходимите действия за премахването на два броя стопански постройки изградени в наетия имот, за своя сметка. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в установената форма, но в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което законосъобразно я е отменил. Разпоредбата на чл.195, ал.6 ЗУТ визира, че кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В тази законова норма се съдържат две кумулативно предвидени предпоставки отнасящи се до обективни характеристики на сградите и липса на техническа възможност за тяхното поправяне или заздравяване. В конкретния случай, от изслушаната СТЕ се установява по безспорен начин, че за заздравяване на процесните сгради (с изключение на част от по-голямата постройка, отразена с позиция 3), не е необходимо извършването на ремонтни дейности, за каквито се твърди в жалбата, тъй като техническото им състояние е добро, а е необходимо почистване и укрепване на речното корито на р. Бистрица, което преминава непосредствено до постройките в следствие свличането на земни маси. При огледа вещото лице е установило, че ако брегът, до границата на който е изградена голямата постройка, се коригира, вкл. коритото на реката, е възможно да се заздрави от техническа гледна точка. За целта е необходимо не само да се почисти коритото, но трябва и да се направи корекция, която да укрепи откоса на брега, за да няма свличане и срутване. По отношение част от по-голямата постройка, която не е в добро техническо състояние и не може да се заздрави, вещото лице в съдебно заседание твърди, че коритото на реката не може в тази част да се укрепи, защото няма техническа възможност за това, но тази част може да бъде премахната без да се засягат части 1 и 2, които могат да съществуват самостоятелно, защото са конструктивно независими. Ремонтните дейности следва да бъдат извършени по отношение на речното корито на р. Бистрица, а не по отношение на самите постройки. Именно почистването и укрепването на речното корито ще доведе до заздравяване на сградите. Тъй като по отношение процесните постройки не се налага извършването на ремонтни дейности, то дали същите са търпими и дали е възможно издаването на строително разрешение за такива дейности е обстоятелство, което е изцяло ирелевантно към предмета на спора. Това е така, тъй като въпросът за законността на сградите или тяхната търпимост е предмет на друго производство и не може да бъде разглеждан в производството по чл. 195, ал.6 от ЗУТ. Това производство изследва въпроса за възможността единствено сградите да бъдат заздравени или поправени от техническа гледна точка. Правилно първоинстанционния съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като от събраните в първоинстанционното производство доказателства по безспорен начин се установява, че заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Това е в нарушение на изискването за форма и съдържание на административен акт, визирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсват мотиви от правна и фактическа страна. Преповторени са дословно констатациите на изготвения от комисията констативен протокол, който от своя страна също не съдържа мотиви, относими към невъзможността процесните сгради да бъдат заздравени. Изложените съображения в приетия като доказателства по делото пред първата инстанция Констативен протокол от 31 март 2022 год. и преповторени в оспорената заповед не могат да се приемат като мотиви за издаване на акт за премахването на обекта на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, тъй като имат общ характер и не позволяват да се направи преценка за действителните съображения за издаване на административния акт. С оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Липсва фактическа и правна обосновка защо процесния обект следва да бъде премахнат и защо не може да се поправи и заздрави при условията на кумулативност в хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Като е приел, че в производството по издаване на процесната заповед не е изпълнено изискването на ал. 2 на чл. 196 ЗУТ, а именно - не са събрани необходимите данни за вида и състоянието на строежа и е отменил същата като незаконосъобразна, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - на В. Николова следва да бъдат присъдени 1250 лева разноски, доказани по своя размер. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което същите не следва да се намаляват. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав