Решение № 10178 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2010 г.

Решение № 10178 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свиленград, чрез процесуален представител гл. юрк. В. Стамова, срещу решение № 130/3.02.2010 г. по адм. дело № 1229/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 13/16.04.2008 г. на началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0202/26.05.2008 г. на директора на РМД - Пловдив, с което "ГЕТ " ЕООД, гр. Свиленград е задължено да заплати публични държавни вземания: мито в размер на 14415 лв.; ДДС в размер на 22101 лв. и лихва за просрочие. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, постановено при касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се основно в неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 ЗМ. В жалбата е изложено, че съгласно цитираната разпоредба следва да се прави разграничение между отнемане в полза на държавата на дадени стоки, от заплащането на тяхната равностойност. В първата хипотеза, при последващата реализация на стоките, в полза на държавата се заплащат съответните митни сборове и други държавни вземания. При присъждане равностойността на стоките, поради това, че липсват, единствено тази равностойност остава в полза на държавата, а митните сборове са незаплатени. Ответникът - "ГЕТ " ЕООД, гр. Свиленград, чрез адв. Хорозов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", не се представлява. Чрез подадена писмена молба от юрк. В. Стамова, в качеството й на пълномощник на директора на Агенция "Митници", изразява становище за основателност на касационната жалба. Заинтересуваната страна - директорът на НАП, гр. София, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съгласно чл. 229, ал. 6 ЗМ, когато стоките предмет на митническо нарушение не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и публични държавни вземания за тях, се дължат на общо основание. Следователно законодателят не приравнява присъждането на равностойността на стоките, към тяхното отнемане в полза на държавата. Твърди, че с цитираната разпоредба е въведено изключение за недължимост на митните сборове и публични държавни вземания само в случаите на реално отнемане на стоките в полза на държавата. Върховният административен съд в настоящият касационен състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че на 24.03.2005 г. на територията на страната през МП "Капитан Андреево" с товарен автомобил, рег. № X 3161 АМ са въведени 1497 колета разнообразни стоки с получател "А. И. С." ЕООД - гр. Пловдив, за които на МП Капитан Андреево са извършени митнически процедури за режим транзит. Представен е ЕАД-Т, който е регистриран под № 3103/Т-54629/24.03.2005 г. Неразделна част от цитирания административен документ са товарни списъци № 1, № 2 и № 3. Определено е получаващо митническо учреждение - Митница Пловдив и срок за представяне на стоката - 27.03.2005 г. Оформените формуляри на ЕАД-Т, предназначени за получаващото митническо учреждение, са предоставени на отговорното лице за режима - "ГЕТ" ЕООД, съобразно изричното отбелязване за това, направено в клетка 50 на посочения ЕАД. Транзитната операция е завършена в Митница Пловдив, като представената стока е манифестирана с манифест, регистриран под № 3000/11189/24.03.2005 г., и поставена под режим внос с ЕАД № 3000/4-14662, 3000/4-14663; 3000/4-14687, 3000/4-14694, 3000/4-14702 и 3000/4-14722, всичките от 24.03.2005 г. Формуляр № 5 от цитирания ЕАД-Т е върнат служебно в отправното митническо учреждение - МП Капитан Андреево и режимът транзит е приключен. На 25.03.2005 г. в ТМУ Пловдив е извършена щателна митническа проверка, като е проверена стока с получател "А. И. С." ЕООД, оформена с ЕАД № 3000/4-14662, 3000/4-14663; 3000/4-14687, 3000/4-14694, 3000/4-14702 и 3000/4-14722, всичките от 24.03.2005 г. - разтоварени, преброени и проверени 1497 колета. Констатирано е, че стоката съответства по вид и количество с посочените ЕАД. В хода на извършена последваща проверка в Митница Свиленград е констатирано, че върху товарни списъци № 1 и № 2 към ЕАД № 3103/Т-54629/24.03.2005 г. са извършени корекции. При сравняването на документите е установено, че в придружаващите ЕАД-Т товарни списъци № 1 и № 2, представени в отправното митническо учреждение - МП Капитан Андреево, и тези представени в получаващото митническо учреждение - Митница Пловдив, са налице разминавания, поради което голяма част от стоките по ЕАД № 3103/Т-54629/24.03.2005 г. не са представени в ПМУ и за тях не са заплатени митни сборове и други държавни вземания. С Решение № КА 5000/0096/28.09.2007 г. на Началника на МП Капитан Андреево тези задължения са определени по размер, както следва: мито 14415 лв. и ДДС 22101 лв. Задълженията не са заплатени доброволно, в следствие на което е издадено процесното ППСПДВ. По делото са изслушани без оспорване съдебно - счетоводна и съдебно - стоковедска експертизи, които съдът е кредитирал като компетентно изготвени и даващи отговор на поставените в задачи. По делото са разпитани и свидетели - митнически служители към проверявания период. От правна страна, административният съд е приел, че оспореното ППСДВ е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на чл. 229, ал. 6 ЗМ. Съгласно тази разпоредба в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземанния за тях се дължат на общо основание. Съдът е приел, че при тълкуване на посочената законова норма по аргумент от противното, следва да се приеме, че в случаите, в които стоките - предмет на митническо нарушение, се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митни сборове и други публични държавни вземания за тях не се дължат на общо основание. Съдът е установил, че по делото е приложено Наказателно постановление 508/05/20.01.2006 г. на началника на Митница Пловдив, издадено срещу "А. И. С." ЕООД, получател по процесния ЕАД, с което на посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки, предмет на процесното ППСДВ, и е постановено отнемане в полза на държавата на същите, чрез заплащане на тяхната равностойност. При тези данни съдът е приел, че е налице пълна идентичност на стоките предмет на оспореното ППСДВ и тези, предмет на наказателното постановление, което е влязло в законна сила. Следователно налице са условията за прилагане правилото на чл. 229, ал. 6 ЗМ, която норма се явява изключение от принципа, че административната санкция не изключва заплащането на митните сборове. В този смисъл съдът е цитирал практика на Върховния административен съд - Решение № 8425 от 29.09.2005 г. на ВАС по адм. д. № 529/2005 г., I о.; Решение № 1600 от 14.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 6506/2006 г., I о.; Решение № 6124 от 12.05.2009 г. на ВАС, адм. д. № 198/2009 г., I о.. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 229, ал. 6 ЗМ е приложима спрямо жалбоподателя в качеството му на отговорно лице на режима транзит и поради факта, че "А. И. С." ЕООД като получател на стоката, отговаря солидарно с отговорното лице за отклоняването на стоката от митнически надзор, т. е. и за двете дружества е възникнало задължение за заплащане на дължимите митни сборове като солидарни длъжници. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на чл. 102, ал. 1 ЗМ, съгласно който отговорното лице е титуляр на режима транзит, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че независимо от задълженията на отговорното лице по ал. 1 получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, също е длъжен да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение - обстоятелства, установени в хода на административно - наказателното производство, видно от съдържанието на издаденото НП, т. е. той също става съотговорен за приключване на този режим и съответно длъжник за плащане на митническото задължение съгласно чл. 202, ал. 1, т . 3, б."б" ЗМ. На следващо място съдът е приел като съществен порок на обжалвания административен акт, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна, обстоятелството, че както в ППСПДВ, така и в решението на РМД, е описан броят на отклонените от митнически режим стоки (с изключение батериите за мобилни телефони), но по никакъв начин не е разяснено как е формиран този брой, а оттам и стойността, изчислена въз основа пак на този брой стоки. По преписката е налице справка за определяне на митническа стойност, в която фигурират количествата стоки по артикули, без да има каквото и да било указание защо именно този брой стоки е приет за отклонен от митническия режим. В АУАН също не е посочен начинът на изчисляване броя на стоките, което според съдът е съществено нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на оспорения административен акт. Така постановеното решение е правилно поради следните съображения: Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От точно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос е свързан с наличието на предпоставките на чл. 229, ал. 6 ЗМ, съгласно който в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. По аргумент на противното, както правилно е приел съдът, в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат. Безспорно установено в случая е, че е налице влязло в сила НП 508/05/20.01.2006 г. на началника на Митница Пловдив, издадено срещу "А. И. С." ЕООД, гр. Пловдив, с което на посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки, предмет на обжалваното пред АС - Пловдив ППСДВ, и е постановено отнемане в полза на държавата на същите, чрез заплащане на тяхната равностойност. Правилно съдът е приел, че в случая намира приложение нормата на чл. 229, ал. 6 ЗМ, която е изключение от принципа, че административното наказание не изключва заплащане на митни сборове. В този смисъл е и цитираната от АС практика на ВАС, включително решение № 8033/16.06.2010 г. на ВАС, I А отделение, по адм. д. № 1810/2010 г.. Поради това касационната инстанция не излага допълнителни съображения по останалите мотиви с които е отменен акта и направените във връзка с тях твърдения. Достигайки по същите съображения до изводи за незаконосъобразност на обжалваното ППСПДВ, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В предвид резултата по делото, в полза на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не трябва да бъдат присъдени съдебни разноски, тъй като липсват доказателства за внасяне на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1180 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.06.2010 г.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на I А отделение,