Решение № 116 от 16.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 37/2009 г.

Решение № 116 от 16.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 37/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. О. - гр. П. е подала касационна жалба срещу решение № 205 от 2.10.2008 г. по гр. д. 343/08 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 119 от 10.05.2008 г. по т.д. 86/07 г. на Плевенски окръжен съд за отхвърляне на предявения от О. - гр. П. против "Х" О. - гр. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на сключения между страните договор за покупко- продажба от 15.12.1997 г. с предмет - предприятието, регистрирано като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с наименование- "Х" ЕО. - гр. П., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения отразени в баланса му към 31.10.1997 г. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретно eразвил доводи за нарушение на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ, като е поддържал, че осъщественото без негово съгласие заплащане на цената с компенсаторни инструменти не съставлява валидно изпълнение на сключения приватизационен договор. Посочено е още като довод за неправилност на изводите на въззивния съд и това, че съгласно чл. 12а от Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях изрично регламентира и процедурата при отказ на продавача да приеме такова плащане. Направен е извод, че този текст, макар ида е бил приет след релевантния момент, намира приложение, тъй като урежда съществували преди това правоотношения, като запълва съществуваща празнота в правния регламент. Направен е довод за неправилност на изводите на въззивния съд за това, че липсва изричен отказ на касатора да приеме извършеното плащане с компенсаторни инструменти. Ответникът по касация- "Х" ЕО. - гр. П. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 212 от 02.04.2009 г. на ВКС, I т.о.въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е приел неоснователност на предявения от О. - гр. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради това, че осъщественото от ответника по спора плащане с компенсаторни непарични инструменти е погасило задължението му по договора за продажба, сключен между страните по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.). Прието е още, че възможността по чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ е предоставена изцяло в полза на купувача, като той може да упражни правото си на избор по какъв начин да погаси задължението си, а обсъжданата норма, съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД съставлявала основание за изменение на процесния приватизационен договор, доколкото са налице предпоставките й. Като съществен материалноправен въпрос е поставен въпроса относно възможността нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ да се прилага винаги когато купувача изрази желание за това по отношение на приватизационни сделки с общинско имущество, ако са налице нейните предпоставки. С решение от 06.06. 2006 г. по т.д. 279/05 г. на ВКС, е прието, че преди настъпване на падежа, купувачът е заявил на продавача, че ще заплати покупната цена по приватизационния договор с компенсаторни инструменти при условията на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ. Съобразно този факт е направен извод, че предоставените от купувача компенсаторни инструменти имат погасителен ефект по отношение на задължението му за заплащане на остатъка от цената по приватизационната сделка. С обжалваното решение при аналогична фактическа обстановка е прието същото. Решението, от което касатора извежда и своето становище, за липсата на погасителен ефект по процесното плащане по реда на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ е решение № 267 от 26.05.2004 г. по т.д. 1699/2003 г. на ВКС, с което е прието, че плащането с компенсаторни записи по ЗОСОИ, освен ако не е изрично прието и от двете страни не съответствува на договореното и в този смисъл дължимо изпълнение. Настоящият състав на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решения и на основание чл. 291 ГПК приема следното: Действалата към релевантния за разглеждания спор момент разпоредба на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ (в ред. обн. ДВ, бр. 9/2000 г.) е регламентирала правната възможност в хипотеза на разсрочено плащане по чл. 31 или чл. 25, ал. 3 ЗППДОП (отм.) остатъкът от покупната цена по сключена сделка към датата на влизане на разпоредбата в сила, може да бъде платен изцяло чрез компенсаторни, жилищно компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 до 31.12.2000 г. Със ЗИД ЗОСОИ (ДВ, бр. 9/2000 г.) срокът за плащане по този ред е продължен до 31.12.2001 г. От логическото и систематично тълкуване на разпоредбата се извежда и правната възможност купувачът по приватизационна сделка при наличие на условията визирани в нея да осъществи валидно плащане на остатъка от цената, която дължи и съответно това плащане да има погасителен ефект по отношение на неговото задължение. Ч. тази, въведена от закона възможност се преодолява общата разпоредба на чл. 65, ал. 1 ЗЗД и погасяване на задължението с непарични средства, става дори и без съгласието на кредитора по принципа - специалния закон, дерогира общия. Или извършеното плащане с компенсаторни инструменти води до погасяване на задължението, по начин, различен от договорно установения, поради което релевантен за това погасяване е само крайния резултат - а именно при наличие на всички предпоставки по чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ и при спазване на процедурата по Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях (отм.) извършеното разплащане с непарични средства има погасителен ефект. В този смисъл е и трайно установената практика по приложението на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ - решение № 60 от 25.05.2009 г. по т.д. 698/2008 г. на В.касационен съд, ТК, II т.о., решение № 80 от 07.07.2009 г. по гр.д. 725, на В. касационен съд, I т.о., решение № 87 от 23.06.2009 г. по гр.д. 594/2008 г. на В. касационен съд, II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи поради това характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 291, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, I т.о. приема, че правилна е практиката обективирана в решение от 06.06.2006 г. по т.д. 279/05 г. на ВКС. По основателността на касационната жалба: Установено е било по делото, че страните са сключили договор за приватизационна покупко - продажба на дяловете на " Х. " ЕО. - гр. П..12.1997 г. по реда на ЗППДОП (отм.), съобразно който "Х" О. - гр. П. е придобил предприятието на посоченото еднолично общинско търговско дружество с ограничена отговорност като съвкупност от права и задължения и фактически отношения, отразени в баланса му към 31.10.1977 г. срещу заплащане на сумата 317799500 лв. (неденоминирани). Установено е още, че е била направена отстъпка в размер на 20 % от цената, а за остатъка от сумата е предвидено разсрочено плащане за шест години по договорена схема, съгласно която 90 % от стойността на предприятието - предмет на продажбата е следвало да се изплати след едногодишен гратисен период. Не се спори по делото, а е и установено от събрания доказателствен материал, че ответникът е изплатил първоначално дължимата част от цената, като е отправил нотариална покана до ищеца за заплащане на нейния остатък с поименни компенсационни бонове на основание чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ. Тази покана е връчена на О. - гр. П. на 11.12.2001 г. На 17.12.2001 г. на определената с нотариалната покана, среща на страните за връчване на компенсаторните записи и тъй като представител на ищеца не се е явил те са били оставени на отговорно пазене. При тези фактически данни следва да се приеме, че с оглед разрешенията дадени в настоящето решение по съществения материалноправен въпрос, въззивният съд не е нарушил закона, като е приел наличие на погасителен ефект на осъщественото плащане, водещо до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Правно необосновано страната развива доводи изведени от уредба, която към релевантния момент не е действувала. По отношение на възникналите правоотношения, приложим е само действувалия към момента на възникване на правоотношението правен регламент, с който са били уредени правните последици, правата и задълженията на страните при сключване на договор за приватизационна продажба. След като на цитираните от касатора, впоследствие приети правни норми, законодателят не е придал обратно действие то и тези доводи са ирелевантни за основателността на предявения иск. Неоснователно е и оплакването на касатора, за липса на предпоставки за приложението на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ, с оглед твърдяното от него неизпълнение към момента на изплащане на задължението с непарични средства, на договорено оскъпяване. Този довод е мотивиран единствено със заключението от 13.01.2008 г. на в.л. Габровска, която била констатирала, че към обсъждания момент не е било заплатено оскъпяване. За да е налице, обаче, условието визирано в ал. 4 на текста страната е следвало изрично да установи, че купувачът е бил в забава. Такава установеност липсва, както не са и изложени доводи в тази насока. Този извод се налага и с оглед текста на приватизационния договор - чл. 7, т. 3.2, който не обвързва обсъжданото плащане с установен падеж, спрямо който може да бъде констатирано просрочие на задължението. Или приложимост намира чл. 84, ал. 2 ЗЗД, като юридическите факти относими към състава на нормата е следвало да бъдат установени от касатора, който не е доказал, че е поканил дружеството да заплати договореното оскъпяване. С оглед изложеното, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 6000 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение