Решение № 6599 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. С. С., чрез пълномощник адвокат Н. Апрахамова срещу решение 165/ 15.01.2024 г., постановено по адм. дело 165/2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт Р-16001622001041-091-001 от 15.12.2022 г., издаден от ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 56 от 21.02.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административен съд Стара Загора е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства, кредитирайки тези от тях, които потвърждават изводите на органа по приходите. Административен съд - Стара Загора приема, че е установено наличието на парични средства при сина на жалбоподателката /на база изготвената по делото ССЕ и другите писмени доказателства по делото/. Съдът приема за безспорно в процеса, че синът-дарител Д. С. е притежавал сумата от 300 000 лева, която да подари на майка си. При направения извод относно възможността на дарителя да разполага със сумата от 300 000 лева към датата на дарението - януари 2014 година, съдът счита, че наличието на паричните средства у дарителя, не установявало и доказвало, че при жалбоподателката били налични парични средства към началото на ревизирания период 01.01.2018 година, /съответно по делото е установено, че началното салдо на жалбоподателката - включвайки в паричния й поток тази сума от 300 000 лева/ в брой са в размер на 306719,12 лева. Като причина за това според съда било обстоятелството, че по делото не бил доказан фактът на предаването на парите между дарител и надарен, а оттам не бил доказан и фактът, че жалбоподателката е успяла да съхрани тези парични средства до началото на 2018 година, без да ги похарчи за разходи. Това според съда трябвало да стане при условията на пълно и пряко доказване. Посочените доводи са необосновани. От събраните по делото доказателства се установява, че въпросното дарение е посочено от С. в представено от негова страна писмено обяснение с вх. Д1/РД-20- 1905/27.07.2020 година - в което той е посочил, че има извършено от него дарение през 2014 година към М. С. /негова майка/ за сумата от 300 000 лева. Към 27.07.2020 година ревизията на касатора не е стартирала, няма издадена заповед за възлагане на ревизия. Това писмено обяснение съм приложила към касационната жалба, като то е дадено през месец юли 2020 година във връзка с връчено искане на Д. С. по повод на стартирала спрямо същия проверка за установяване на доходите, приходите и разходите. Видно от приложения по делото РА от първата ревизия на жалбоподателката, ревизията на М. С. се възлага по ЗВР Р- 16002420008082-020-001 / 18.12.2020 г. По делото се налице данни за разходите на жалбоподателката, доколкото на същата е правена ревизия и изготвен паричен поток за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2017 година /периода непосредствено преди ревизирания/. Съдът без основание въвежда като твърдение дали парите, които жалбоподателката е получила като дарение от сина си през януари 2014 година не били изхарчени от нея в периода 2014 година до края на 2017 година, така че да не бъдат налични като средства в брой. По делото липсват доказателства, които да установяват положителния факт, че тези пари са били похарчени. И в този смисъл съдът неправилно прави извод във вреда на жалбоподателката, при положение, че другата страна в процеса - дирекция ОДОП - Пловдив няма събрани данни и доказателства, които да е представила по делото и от които да може да бъде направен извод, че парите са били похарчени с тях са покрити разходи в периода 2014 година до 2017 година, така че тази сума не би могла да бъде налични като средства в брой при жалбоподателката към 01.01.2018 година. Съдът необосновано приема, че трябва жалбоподателката да доказва отрицателния факт - че парите не са били изхарчени, без да има предвид, че в процеса следва да бъде доказан положителния факт - че те са били похарчени. Като неправилно установява относно този факт доказателствената тежест и задължението на всяка страна да доказва положителните факти, съдът стига до необоснования извод, че щом жалбоподателката не е доказало отрицателния факт - че парите не са похарчени, тя не може да установи, че е притежавала тези парични средства в брой към началото на 2018 година. Именно чрез пряко и пълно доказване е установено, че жалбоподателката в периода 2014 година до края на 2017 година не е направила парични разходи, които да са довели до пълното изчерпване на полученото от нея дарение през 2014 година. Като липсата на такива разходи се явява доказано от приложения по делото РА и РД от първата ревизия на жалбоподателката, която е касаела периода 2014 година до 2019 година и в която ревизия са били събирани данни за всички приходи и разходи за този период. И от тези преки доказателства, използвани и от вещото лице, правило ССЕ по делото се вижда, че изводът на съда, че жалбоподателката не била доказала дали не е похарчила парите, всъщност изводът на съда е необоснован. Изводът на приходната администрация, потвърден от съда е неправилен, поради противоречие със събраните по делото доказателства и съответно неправилно приложение на материалния закон. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател. Същите се установиха в размер на 2 703 лева за двете инстанции и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,