Решение № 8969 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2889/2013 г.

Решение № 8969 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2889/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Минчев Николов от гр. София против решение № 7059 от 18.12.2012 г., постановено по административно дело № 7765/2012 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-497 от 13.07.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 214-00-3614-1 от 30.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Столично управление на "Социално осигуряване". Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът лично и чрез надлежно упълномощен от него процесуален представител поддържа касационната жалба на изложените в нея съображения. Допълнителни аргументи се излагат в представени по делото писмени бележки. Ответникът по касация - главен директор на Столично управление на "Социално осигуряване", редовно призован, не се представлява. Постъпили са по делото писмени бележки с характер на писмена защита. Претендира се неоснователност на касационното оспорване. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд София - град, по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 от АПК, е оспореното от Александър Минчев Николов от гр. София решение № РО-497 от 13.07.2012 г. на главния директор на Столично управление на "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 214-00-3614-1 от 30.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Столично управление на "Социално осигуряване". С посоченото разпореждане на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО на касатора му е отказано исканото обезщетение по заявление вх. № 214-00-3614-1 от 17.05.2012 г. Длъжностното лице е приело, че за лицето нямало осигуряване за 9 месеца от последните 15 календарни месеца във фонд "Безработица". При последвалото оспорване по административен ред по чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 2, б. "е" от КСО, главният директор на Столично управление на "Социално осигуряване" е възприел изцяло аргументите на ръководителя на осигуряването за безработица при същото управление и е потвърдил атакуваното разпореждане. Административният орган е приел същото за правилно с мотивите, че лицето Александър Минчев Николов нямало изискуемите по закон осигурителни вноски, за всички осигурителни случаи, за които работодателят нямал задължение да внесе. Посочил е, че на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5 от КСО времето, през което Александър Минчев Николов бил без работа, му се зачитал за осигурителен стаж и осигурителят дължал осигурителни вноски в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, но не и за фонд "Безработица", поради което Александър Минчев Николов не отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО и нямал право на парично обезщетение за безработица (ПОБ) предвид липсата на осигурителни вноски най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата срещу атакуваните административни актове като е приел, че решение № РО-497 от 13.07.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Извел е извод, че органите на НОИ правилно са приели, че лицето не отговаряло на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, тъй като не било осигурено за 9 месеца от последните 15 календарни месеци във фонд "Безработица", а за периода на незаконното му уволнение било осигурявано само за фонд "Пенсии". Решението на Административния съд София - град е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че прекратяването на трудовите правоотношения на касационния жалбоподател по заповед № 2606 от 01.12.2009 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е признато за незаконно и с решение № 140 от 03.08.2010 г., постановено по гражданско дело № 1623/2010 г. по описа на Районен съд - София (влязло в сила на 05.01.2012 г.), го е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност. Видно е от отбелязаното в трудовата му книжка Александър Минчев Николов е бил възстановен на работа на 28.02.2012 г. Със заповед № 90 от 29.02.2012 г. е освободен отново от длъжността главен експерт в ДФ "Земеделие", считано от 29.02.2012 г. Със заявление вх. № 214-00-3614-1 от 17.05.2012 г. касационният жалбоподател е поискал от Столично управление "Социално осигуряване" отпускане на парично обезщетение за безработица като последица от прекратеното му трудово правоотношение с Държавен фонд "Земеделие". Органите на НОИ са постановили отказ - предмет на настоящото производство. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор - подлежал ли е касатора Александър Минчев Николов на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове, най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, т. е. дали са налице материалните предпоставки на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд е приел, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от КСО, съгласно която за този период - по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от същия кодекс, се правят само вноски за фонд пенсии и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. За посочения период тази категория лица нямат статут на осигурявани за всички осигурени социални рискове, включително за безработица, а покритият социален риск е само този за фонд пенсии и ДЗПО. Следователно, изискването на ал. 1 на чл. 54а от КСО не е било налице, тъй като лицето не е подлежало на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. В конкретния казус Александър Минчев Николов няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като след възстановяването му на работа е необходимо да е бил осигуряван нови 9 месеца за всички осигурени социални рискове, което в настоящия случай не е налице. Видно от данните по делото по несъмнен начин е установено, че от възстановяването му на работа на 28.02.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № 90 от 29.02.2012 г., считано от 29.02.2012 г., касационният жалбоподател Александър Минчев Николов е работил 1 ден, като през този период е осигуряван за всички социални рискове. Изложеното налага извода, че по отношение на него не са налице предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО за право на парично обезщетение за безработица, тъй като както беше отбелязано по-горе, не е изпълнено изискването на цитираната разпоредба през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца. В случая е безспорно, че тези вноски са само за 1 ден, тъй като през периода от уволнението му със заповед № 2606 от 01.12.2009 г. до възстановяването на работа на 28.02.2012 г., е налице прекъсване на осигуряването за безработица като за този период осигурителните вноски са за сметка на осигурителя, дължими от него, но само в размерите за фонд "Пенсии" и за ДЗПО. Законодателят е поставил като изискване за наличие на правото на обезщетение принадлежността на правоимащите към категорията на лицата, подлежащи на задължително осигуряване за всички социални рискове. След като касатора не е от тази категория, то същият няма правото на обезщетение за безработица. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират от страните поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - шесто отделение,