Решение № 14300 от 29.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1634/2015 г.

Решение № 14300 от 29.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1634/2015 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димка Радева Христова, подадена от процесуален представител адв. Белин Узенов от АК-Пловдив, против решение № 2464 от 17.11.2014 г. по адм. дело № 1519 по описа за 2014 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-222 от 8.04.2014 г. на кмета на район "Централен", община Пловдив. В касационната жалба твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, и иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата - кметът на район "Централен", община Пловдив, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Изложени са съображения, че административният акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му в изпълнение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано съдът е приел, че имотът се държи без правно основание, предвид на изтеклия срок на действие на разрешението за ползване/поставяне на временното преместваемо съоръжение за местодомуване на МПС. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на Димка Радева Христова срещу заповед № РД-14-222 от 8.04.2014 г. на кмета на район "Централен", община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено да се изземе поземлен недвижим имот, разположен в УПИ III-комплексно застрояване, от кв. 465 по плана на Трета градска част на гр. Пловдив, върху който е поставен преместваем обект за местодомуване на леко моторно превозно средство означен с № 1, съгласно одобрена от 8.09.2009 г. схема на главния архитект на район "Централен" - община Пловдив ползван от жалбоподателката, без правно основание. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и с целта на закона. Притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. По съществото на спора е обосновал, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание от жалбоподателката. Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателката не се легитимира като държател на имота на правно основание, поради това, че разрешението за поставяне на преместваемия обект и разрешението за ползване са с изтекъл срок към момента на издаване на заповедта. Решение е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на закона и е постановил незаконосъобразно решение. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда са в съответствие с доказаните по делото факти и обстоятелства и напълно се споделят от настоящия състав. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1) да се касае за общински имот, и 2) същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай първата предпоставка безспорно е налице. Страните не спорят, че се касае за недвижим имот - частна общинска собственост. От доказателствата по делото се установява, че е налице и втората предпоставка за издаването на заповедта за изземване, а именно - имотът се държи без правно основание. На жалбоподателката е издадено разрешение № 298/17.09.2004 г. за поставяне на временно преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС по схема одобрена от гл. архитект на район "Централен", община Пловдив в УПИ III-комплексно застрояване, от кв. 465 по плана на трета градска част на гр. Пловдив, място № 1. С разрешение № 01-02-0184/29.11.2011 г. се разрешава на Димка Христова да ползва място № 1 за период от 18.09.2011 г. до 17.09.2012 г. Вписаният в процесното разрешение за ползване едногодишен срок е изтекъл на 17.02.2012 г. и не е продължен и към настоящия момент, поради което от 18.09.2012 г. правното основание на жалбоподателката да държи общинския имот, частна общинска собственост, е отпаднало. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че заповедта била нищожно тъй като не било установено авторството на издателя - кмета на район "Централен. Съдът е направил извод в решението си, че заповедта е издадена от компетентния орган и този му извод е основан на липса на довод от страна на касаторката в този смисъл. Процесуалната пасивност и/или недобросъвестно процесуално поведение не е основание за касиране на решението. Доводът за материалната незаконосъобразност, направен едва в касационната инстанция, е недоказан по вина на касаторката и поради това и неоснователен. Заповедта е издадена от компетентен орган, който по силата на чл. 65 ЗОбС е упражнил конкретните си правомощия по изземване на общинския имот и затова е законосъобразна. Със Заповед № ОА 101/16.01.2008 г. Кмета на Община Пловдив е възложил на кметовете на райони в Община Пловдив да издават заповеди за изземване на общински имоти, които се владеят или държат без основание. Компетенциите на районния кмет за издаването на оспорената заповед произтичат от Наредбата на ОбС Пловдив - чл. 80 от НРПУРОИ, приета по делегация на чл. 8 от ЗОбС, във вр. чл. 65 от ЗОбС. Неоснователен е и довода за ненадлежно съобщаване на заповедта. Същата е съобщена чрез залепване върху обекта по предвидения за това ред в АПК. С оглед изложеното първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Касационната инстанция не констатира нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,