Решение № 2568 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2010 г.

Решение № 2568 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Евгени Янков, в качеството му на процесуален представител на "Риск инженеринг" АД, срещу решение 26.04.2010 г. по адм. дело № 2138 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, АО, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 76 от 21.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден с решение № 707 от 30.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 76 от 21.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден с решение № 707 от 30.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия на акционерното дружество по прилагането ЗДДС (отм.) за ревизиран данъчни периоди м. 06.2001 г., м. 08.2001 г., м. 05.2002 г. и м. 05.2003 г., като на същото е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 169 000.00 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 68 013.96 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, събраните доказателства, а именно тези в административната преписка, представените ДРА, съставени на "Диста 2003" ЕООД, "Венис 2002" ЕООД и ЕТ "Анита - Вера Хесапчиева". По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза. Направен е извод за законосъобразност на обжалвания ДРА. За точност на изложението следва да се има предвид, че същият е издаден по повод ревизия, възложена с АВДР № 76 от 26.09.2005 г. на регионалния данъчен директор, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 116, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 115, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.). Относно допустимостта на жалбата пред първоинстанционния съд е постановено определение № 1411 от 3.02.2010 г. по адм. дело № 15215 по описа за 2009 г. на ВАС, първо отделение, с което е възстановен срокът за обжалване на акта, предмет на съдебния контрол. В касационната жалба е направено възражение за неправилност на обжалваното решение, като същото е конкретизирано по доставчици. Относно правото на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури от "Диста 2003" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал право на данъчен кредит общо в размер на 20 000.00 лв., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), в приложимата редакция по 20 броя фактури, издадени от този доставчик. На същия е осъществена насрещна проверка, като е съставен протокол от 20.04.2005 г. Направено е и ИПДПОЗЛ от 14.03.2005 г. На декларирания данъчен адрес не е открит представител на дружеството или упълномощено лице за контакти, съгласно протоколи за посещение на адрес от 14.03.2005 г. и от 28.03.2005 г. Връчването на искането е направено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е обсъдено от съда в мотивите на обжалвания акт. Експертът посочва, че е направил проверка само в счетоводството на ревизираното лице, но не и на прекия доставчик. Констатирано е, че фактурите са заплатени в брой срещу издаден фискален бон или разходен касов орден. От доказателствата, представени от данъчната администрация, се констатира, че стойността на фактурите и начисления ДДС са включени в дневника за продажби за данъчния период м. 05.2003 г., както и в справката-декларация за същия. На дружеството е съставен ДРА № 27 от 27.02.2004 г., като са му определени данъчни задължения за довнасяне, като процесния данъчен период е в обхвата на тази ревизия. На това дружество в качеството му на получател е отказан данъчен кредит по всички покупки, а по повод извършените продажби, т. е. осъществените от него доставки са признати от данъчните органи и дружеството е задължено с начисления ДДС по тях. Решаващият съд е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по тези 20 броя фактури, понеже не е осъществена проверка в счетоводството на дружеството доставчик, за да се обоснове извод за редовно водено счетоводство. Позовал се е и на чл. 81, ал. 1 от ДПК (отм.). Съдът е обсъдил установеното по повод начисляването на данъка при него, като е приел, че не е осъществен данъчния състав, който го урежда, а именно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), понеже отразяването на данъка в дневниците за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период не се явява достатъчно. Също така съдът е приел, че тази преценка не се променя и с оглед представения ДРА, съставен на прекия доставчик, понеже с него са определени задължения за довнасяне. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Правното основание, за да се откаже претендираното право е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което същото следва да бъде преценявано в конкретния спор. По делото не са ангажирани доказателства от жалбоподателя с оглед на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) относно другите спорни факти, с характер на правопрепятстващи като такива за предходни доставчици, за счетоводната отчетност и за реалност на процесните доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно правото на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури от "Венис 2002" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал право на данъчен кредит общо в размер на 20 000.00 лв., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), в приложимата редакция по 20 броя фактури, издадени от този доставчик. На същия е осъществена насрещна проверка, като е съставен протокол от 4.05.2005 г. Направено е и ИПДПОЗЛ от 17.03.2005 г. На декларирания данъчен адрес не е открит представител на дружеството или упълномощено лице за контакти, съгласно протоколи за посещение на адрес от 23.03.2005 г. и от 7.04.2005 г. Връчването на искането е направено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е обсъдено от съда в мотивите на обжалвания акт. Експертът посочва, че е направил проверка само в счетоводството на ревизираното лице, но не и на прекия доставчик. Констатирано е, че фактурите са заплатени в брой срещу издаден фискален бон или разходен касов орден. От доказателствата, представени от данъчната администрация, се констатира, че стойността на фактурите и начисления ДДС са включени в дневника за продажби за данъчния период м. 05.2003 г., както и в справката-декларация за същия. На дружеството е съставен ДРА № 590 от 5.01.2004 г., като са му определени данъчни задължения за довнасяне, като процесния данъчен период е в обхвата на тази ревизия. На това дружество в качеството му на получател е отказан данъчен кредит по всички покупки, а по повод извършените продажби, т. е. осъществените от него доставки са признати от данъчните органи и дружеството е задължено с начисления ДДС по тях. Решаващият съд е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по тези 20 броя фактури, понеже не е осъществена проверка в счетоводството на дружеството доставчик, за да се обоснове извод за редовно водено счетоводство. Позовал се е и на чл. 81, ал. 1 от ДПК (отм.). Съдът е обсъдил установеното по повод начисляването на данъка при него, като е приел, че не е осъществен данъчния състав, който го урежда, а именно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), понеже отразяването на данъка в дневниците за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период не се явява достатъчно. Също така съдът е приел, че тази преценка не се променя и с оглед представения ДРА, съставен на прекия доставчик, понеже с него са определени задължения за довнасяне. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Правното основание, за да се откаже претендираното право е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което същото следва да бъде преценявано в конкретния спор. По делото не са ангажирани доказателства от жалбоподателя с оглед на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) относно другите спорни факти, с характер на правопрепятстващи като такива за предходни доставчици, за счетоводната отчетност и за реалност на процесните доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно правото на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури от "Мери 17" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал право на данъчен кредит общо в размер на 20 000.00 лв., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), в приложимата редакция по 20 броя фактури, издадени от този доставчик. На същия е осъществена насрещна проверка, като е съставен протокол от 17.05.2005 г. Направено е и ИПДПОЗЛ от 14.03.2005 г. На декларирания данъчен адрес не е открит представител на дружеството или упълномощено лице за контакти, съгласно протоколи за посещение на адрес от 23.03.2005 г. и от 11.04.2005 г. Връчването на искането е направено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е обсъдено от съда в мотивите на обжалвания акт. Експертът посочва, че е направил проверка само в счетоводството на ревизираното лице, но не и на прекия доставчик. Констатирано е, че фактурите са заплатени в брой срещу издаден фискален бон или разходен касов орден. От доказателствата, представени от данъчната администрация, се констатира, че стойността на фактурите и начисления ДДС са включени в дневника за продажби за данъчния период м. 05.2003 г., както и в справката-декларация за същия. На това дружество няма съставен ДРА. Решаващият съд е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по тези 20 броя фактури, понеже не е осъществена проверка в счетоводството на дружеството доставчик, за да се обоснове извод за редовно водено счетоводство. Позовал се е и на чл. 81, ал. 1 от ДПК (отм.). Съдът е обсъдил установеното по повод начисляването на данъка при него, като е приел, че не е осъществен данъчния състав, който го урежда, а именно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), понеже отразяването на данъка в дневниците за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период не се явява достатъчно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Правното основание за да се откаже претендираното право, е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което същото следва да бъде преценявано в конкретния спор. По делото не са ангажирани доказателства от жалбоподателя с оглед на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) относно другите спорни факти, с характер на правопрепятстващи като такива за предходни доставчици, за счетоводната отчетност и за реалност на процесните доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно правото на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури от ЕТ "Анта-Вера Хасапчиева". Ревизиращият орган е отказал право на данъчен кредит общо в размер на 20 000.00 лв., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), в приложимата редакция по 20 броя фактури, издадени от този доставчик. На същия е осъществена насрещна проверка, като е съставен протокол от 25.05.2005 г. Направено е и ИПДПОЗЛ от 16.03.2005 г. На декларирания данъчен адрес не е открит представител на дружеството или упълномощено лице за контакти, съгласно протоколи за посещение на адрес от 23.03.2005 г. и от 12.04.2005 г. Връчването на искането е направено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е обсъдено от съда в мотивите на обжалвания акт. Експертът посочва, че е направил проверка само в счетоводството на ревизираното лице, но не и на прекия доставчик. Констатирано е, че фактурите са заплатени в брой срещу издаден фискален бон или разходен касов орден. От доказателствата, представени от данъчната администрация, се констатира, че стойността на фактурите и начисления ДДС са включени в дневника за продажби за данъчния период м. 05.2003 г., както и в справката-декларация за същия. На това дружество няма съставен ДРА. Решаващият съд е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по тези 20 броя фактури, понеже не е осъществена проверка в счетоводството на дружеството доставчик, за да се обоснове извод за редовно водено счетоводство. Позовал се е и на чл. 81, ал. 1 от ДПК (отм.). Съдът е обсъдил установеното по повод начисляването на данъка при него, като е приел, че не е осъществен данъчния състав, който го урежда, а именно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), понеже отразяването на данъка в дневниците за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период не се явява достатъчно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Правното основание за да се откаже претендираното право, е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което същото следва да бъде преценявано в конкретния спор. По делото не са ангажирани доказателства от жалбоподателя с оглед на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) относно другите спорни факти, с характер на правопрепятстващи като такива за предходни доставчици, за счетоводната отчетност и за реалност на процесните доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно правото на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури от "Минимекс" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал право на данъчен кредит общо в размер на 20 000.00 лв., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), в приложимата редакция по 20 броя фактури, издадени от този доставчик. На същия е осъществена насрещна проверка, като е съставен протокол от 25.04.2005 г. Направено е и ИПДПОЗЛ от 16.03.2005 г. На декларирания данъчен адрес не е открит представител на дружеството или упълномощено лице за контакти, съгласно протоколи за посещение на адрес от 21.03.2005 г. Връчването на искането е направено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е обсъдено от съда в мотивите на обжалвания акт. Експертът посочва, че е направил проверка само в счетоводството на ревизираното лице, но не и на прекия доставчик. Констатирано е, че фактурите са заплатени в брой срещу издаден фискален бон или разходен касов орден. От доказателствата, представени от данъчната администрация, се констатира, че това дружество няма регистрация по ЗДДС (отм.), както и че на това дружество няма съставен ДРА. Решаващият съд е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по тези 20 броя фактури, понеже липсата на регистрация се явява достатъчно основание затова. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба няма конкретни възражения по повод този доставчик. След като същият не е регистриран по ЗДДС (отм.) не са налице облагаеми доставки, по повод на които да се претендира право на приспадане на данъчен кредит. Липсват възражения и по повод отказаното право на данъчен кредит в размер на 29 000.00 лв. по фактура, издадена от "Форумимпекс 21" ЕООД за данъчен период м. 06.2001 г., на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.). Решението в тази му част е правилно, понеже по делото не се установява спорния факт на начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), като изводът затова е направен в съответствие с установеното от експерта по делото. Отказано е право на данъчен кредит в размер на 28 000.00 лв. по фактура, издадена от "Катя 60" ЕООД за данъчен период м. 08.2001 г., на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.). По отношение на решението в тази му част няма конкретно касационно възражение. Същото е правилно. Съответен на установеното по делото е изводът за законосъобразност на ДРА, понеже не се установява спорният факт на начисляването на данъка от експерта по ССчЕ, още повече, че не се констатира регистрация на този доставчик. По повод отказаното право на данъчен кредит по 2 броя фактури, издадени от ЕТ "Комерс-С. Николова" в общ размер от 12 000.00 лв. за данъчен период м. 05.2002 г., на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) няма конкретно възражение в касационната жалба. Обжалваното решение е правилно постановено, като съответства на установеното по делото, а именно неангажиране на доказателства за установяване липсата на правопрепятстващите обстоятелства, визирани в тази разпоредба и обсъдени по-горе. Това се подкрепя и от установеното от експерта. Неоснователно е касационното възражение, че съдът неправилно е преценявал факта на начисляването на ДДС при съответния пряк доставчик, понеже по делото са били представени доказателства, а именно извлечения от дневниците за продажбите и справките-декларации за съответния данъчен период. Разпоредбата, в която е дадено легално определение за начисляването на ДДС, а именно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), както и съответните в ППЗДДС (отм.), които я доуреждат, категорично посочват реда и начина затова. Съдебната практика в тази насока е постоянна, а именно, че начисляването не се установява само с посочените документи, както и че е необходима проверка в счетоводството на прекия доставчик, като се преценява и начина на воденето му. По повод възражението за неправилно ценене на представените три ДРА относно доставчиците "Диста 2003" ЕООД, "Венис 2002" ЕООД и ЕТ "Анта-Вера Хасапчиева", следва да се отбележи, че същото е неоснователно. Представянето им не означава, че същите следва да бъдат преценявани като годни доказателства по отношение на прекия доставчик, доколкото две от ревизиите, в резултат на които са издадени два от ДРА са по реда на чл. 109, ал. 1 от ДПК (отм.), а при третата ревизия ревизираното лице не е открито, не е проверявана счетоводството му, поради непредставяне на исканите писмени доказателства от негова страна. С трите ДРА са определени данъчни задължения в особено големи размери. Не се явява нарушена разпоредбата на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.), понеже правото на данъчен кредит е отказано в размера, отговарящ на данъка, който е начислен или е трябвало да бъде начислен за доставката, в случая за пряката такава. Неоснователно е и последното възражение, че съдът се е позовавал на факти извън предмета на спора, а именно, че процесните доставки не са извършени, като по този начин е опорочено правото на защита на адресата на ДРА, ревизираното и задължено лице. В цитираната разпоредба, като основание за отказване на правото на данъчен кредит законодателя е въвел изискването за представяне на "доказателства за извършването на доставките", т. е. за тяхното реално осъществяване. Изводите на съда в тази насока са във връзка с обсъждане на посочената правна норма. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение