Решение № 11043 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3843/2010 г.

Решение № 11043 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3843/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Краси" ЕООД, гр. Враца, чрез адв. Н. Илиева, срещу решение № 567/10.02.2010 г. по адм. дело № 419/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800615/17.02.2009 г. на ТД на НАП - гр. Враца, в частта, потвърдена с решение № 159/21.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП не се представлява. В подаден писмен отговор на касационната жалба ангажира становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок, но е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че на жалбоподателя правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 11.2006 г., тъй като не са спазени изискванията на чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.), регламентиращи възникването и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно цитираната разпоредба правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчно дебитното известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката декларация за този или за един от следващите три данъчни периода. Съдът е установил, че в конкретния случай за доказване отразяването на правото на данъчен кредит по процесните фактури, в хода на ревизията са представени екземпляр от справка - декларация по чл. 100 ЗДДС (отм.) и компютърна разпечатка на дневник за покупки. За установяване подаването на същите пред ТД на НАП - гр. Враца е представен протокол за приемане на декларации по ЗДДС на магнитен носител. Относно така представените доказателства, съдът е приел, че не е отбелязана датата на изготвяне на справката - декларация, а твърдението, че същата е подадена по електронен път не е подкрепено с доказателства - липсва отбелязан входящ номер на ТД на НАП - гр. Враца. Прието е още, че в първата по време представена разпечатка от дневника за покупките за м. 11.2006 г. е отбелязано, че същата е изготвена на дата 21.01.2009 г., тоест малко преди приключване на ревизията, а следващите са от по-късни дати. Предвид това, съдът е приел, че по делото не е установен моментът на изготвяне на справката декларация и дневникът за продажби във вида, в който са представени пред приходната администрация и съда, и по-конкретно, че същите са били изготвени в този си вид и с това си съдържание в срока по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.). Относно представения протокол за приемане на декларации по ЗДДС на магнитен носител, съдът е кредитирал заключението по съдебно-техническата експертиза, от която е установено, че в базата данни на НАП не съществуват данни за м. 11.2006 г. за "Краси" ЕООД, а предвид изградения механизъм за обработване и архивиране на този вид данни, не се допуска възможност подадената информация да бъде загубена или унищожена, нито е възможна манипулация при обработката й. Същият протокол е бил оспорен от ответника, като съдът е приел, че от жалбоподателя не е било проведено успешно доказване истинността на последния, а същевременно от ответника са представени достатъчно убедителни доказателства, компрометиращи доказателствената сила на въпросния протокол, поради което той не е кредитиран от съда. Постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчно дебитното известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката декларация за този или за един от следващите три данъчни периода. В конкретния случай, от представените доказателства не може да бъде установено именно отразяването на правото на данъчен кредит в дневника за покупки и справката декларация за процесния или за един от следващите три данъчни периода. Както правилно е приел съдът не може да се установи моментът на изготвяне на представените справка-декларация и дневник за продажби, респективно дали е спазен срокът по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.), за да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит. Датата на изготвянето на справката - декларация не е отбелязана в нея, липсва и отбелязан входящ номер на същата в ТД на НАП - гр. Враца, предвид твърдяното подаване по електронен път. В първата по време представена разпечатка от дневника за покупките за м. 11.2006 г. е отбелязано, че същата е изготвена на дата 21.01.2009 г., тоест малко преди приключване на ревизията, а следващите са от по - късни дати. Предвид твърдението на жалбоподателя, че справката - декларация е подадена по електронен път, за което е съставен протокол за приемане на декларации по ЗДДС на магнитен носител, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е дало категоричен отговор, че в базата данни на НАП не съществуват данни за м. 11.2006 г. за "Краси" ЕООД, а предвид изградения механизъм за обработване и архивиране на този вид данни, не се допуска възможност подадената информация да бъде загубена или унищожена, нито е възможна манипулация при обработката й. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че задълженията по чл. 67 ЗДДС (отм.) и чл. 100 ЗДДС (отм.) не са кумулативно свързани условия съгласно прочита на закона към 2006 г. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.), в редакцията, действаща към процесния данъчен период, правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчно дебитното известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката декларация за този или за един от следващите три данъчни периода. Следователно правото на данъчен кредит се упражнява при кумулативното му отразяване в дневника за покупки и справката декларация по чл. 100 ЗДДС (отм.) за този или за един от следващите три данъчни периода. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че при евентуална липса на данни за м. 11.2006 г. в ТД на НАП, то жалбоподателят е следвало да бъде уведомен за това. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ДОПК има предвид подадени, но неотговарящи на съответните изисквания декларации, документи или данни, като на подателя се изпраща съобщение за отстраняването им. Разпоредбата на чл. 103 ДОПК е аналогична и касае установени несъответствия след приемане на подадена декларация. В конкретния случай не е доказано именно подаването пред приходната администрация на справката декларация и дневника за покупки, поради което цитираните разпоредби са неотносими. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. Такива не се присъждат и на ответника, тъй като същия не се е представлявал пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК