Решение № 12184 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, подадени против решение 224/15.02.2024 г., постановено по адм. дело 219/2023 г. по описа на Административен съд - Търговище. Едната касационна жалба е подадена от Държавен фонд Земеделие, чрез юрисконсулт Т. Станкова, в частта, с която Фонда е осъден да заплати на ЕТ АГРО-М-Д. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4993,47 лева, както и разноски по делото в размер на 451 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не се споделя изводът на съда, че ищецът е понесъл имуществени вреди от отменения акт под формата на пропуснати ползи и се твърди, че изводите на съда противоречат на установеното по делото. Поради това се иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне изцяло на исковата молба на дружеството. Втората касационна жалба е подадена от ЕТ АГРО-М-Д. Д. в частта, с която е отхвърлена исковата молба за сумата над 4993,47 лева до пълния предявен размер от 78 283,44 лева. Посочва, че обжалваната част от решението е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че обезщетение се дължи от момента на отмяната на съдебното решение, а не от момента на доброволното внасяне на дължимата по незаконосъобразния АУПДВ сума. Иска се отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на исковата молба в пълния ѝ размер. Претендира разноски. И двете страни подават писмени възражения по отношение на ответните им касационни жалби. В съдебно заседание Държавен фонд Земеделие не се представлява, а ЕТ АГРО-М-Д. Д. се представлява от адвокат Бързашка. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Държавен фонд Земеделие и за основателност на касационната жалба на ЕТ АГРО-М-Д. Д.. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд е осъдил Държавен фонд Земеделие да заплати на ЕТ АГРО-М-Д. Д. обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен АУПДВ с изх. 01-6500/5796#10 от 14.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, съставляващи пропуснати ползи - лихва за забава, върху сумата от 212 663,51 лева, за периода от 19.05.2023 г. до 27.07.2023 г., в размер на 4993,47 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, като до пълния размер на иска до 78 283,44 лева исковата молба на ЕТ АГРО-М-Д. Д. е отхвърлена като неоснователна. В полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 451 лева. От фактическа страна по делото е установено, че с Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместникизпълнителния директор на ДФЗ с изх. 01-6500/5796#10 от 14.11.2019 г. в тежест на ЕТ АГРО-М-Д. Д. е установено публично държавно вземане в размер на 212 663,51 лева, представляващо изплатена субсидия. Посочената сума е внесена от дружеството на 14.01.2020 г. ЕТ АГРО-М-Д. Д. оспорил акта на ДФЗ пред АС - Търговище, който с решение 35/08.05.2020 г., постановено по адм. дело 4/2020 г. отхвърлил жалбата. Посоченото решение е обжалвано пред ВАС, който го отменил с решение 5362/19.05.2023 г., постановено по адм. дело 9205/2020 г., като съответно касационната инстанция отменила и оспорения административен акт. Във връзка с горното, ЕТ АГРО-М-Д. Д. подал до Изпълнителния директор на ДФЗ Писмо с вх. 01-6500/5796 от 14.06.2023 г., с което поискал от органа да му бъде възстановена платената от него сума по АУПДВ в размер на 212 663,51 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на плащането - 14.01.2020 г. до окончателното и възстановяване, както и присъдените разноски в размер на 9087 лева. Плащането е извършено на 27.07.2023 г., но постъпилата сума е само в размер на 212 663,51 лева. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че исковата молба е частично основателна. Посочено е, че за периода на иска от 14.01.2020 г., която е датата на внасяне на сумата по АУПДВ, до 19.05.2023 г., когато е влязло в сила съдебното решение на ВАС за отмяна на акта, платената сума от ЕТ АГРО-М-Д. Д. в размер на 212 663,51 лева се явява плащане на законно основание по валиден акт с допуснато предварително основание, поради и което исковата молба в тази ѝ част е неоснователна. Посочено е, че за този период липсва една от предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на иска отменен като незаконосъобразен административен акт. За основателен е приет иска само за периода от 19.05.2023 г. до датата на възстановяването на сумата от страна на ДФЗ - 27.07.2023 г., защото за посочения период вече е налице незаконосъобразен административен акт и платената по него сума от 212 663,51 лв. се явява задържана без правно основание и въз основа на незаконосъобразен административен акт. Поради това, в полза на ЕТ АГРО-М-Д. Д. са присъдени имуществени вреди само за периода от 19.05.2023 г. до 27.07.2023 г., в размер на 4993,47 лева, като до пълния размер от 78 283,44 лв. искът е отхвърлен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в отхвърлителната му част. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен административен акт - АУПДВ с изх. 01-6500/5796#10 от 14.11.2019 г., издаден от заместникизпълнителния директор на ДФЗ, понесена вреда от задържането на сумата по акта, изразяваща се в законната лихва върху сумата, както и причинно-следствената връзка между отменения акт и понесената вреда. Неправилно обаче административният съд не е уважил изцяло исковата молба в пълния ѝ предявен размер от 78 283,44 лева за пълния исков период от 14.01.2020 г. до 27.07.2023 г. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 АПК за заплащане на обезщетение на претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. Вредите представлявали пропуснати ползи поради изпълнение на недължимо парично задължение. Безспорно по делото е налице незаконосъобразен административен акт АУПДВ с изх. 01-6500/5796#10 от 14.11.2019 г., издаден от заместникизпълнителния директор на ДФЗ, отменен по законоустановения ред. Неправилен е изводът на съда, че оспореният пред съда индивидуален административен акт - АУПДВ се счита за незаконосъобразен от датата на постановяване на решението на касационната инстанция. След като бъдат отменени от съда с окончателен съдебен акт, индивидуалните административни актове се считат за незаконосъобразни от датата на тяхното издаване. За разлика от подзаконовите актове, за които законът изрично определя в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Поради допуснатото предварително изпълнение на отменения като незаконосъобразен административен акт, едноличният търговец е бил задължен да внесе дължимата сума по сметка на ДФ Земеделие и с това е налице и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ засягане на имуществената сфера на ЕТ АГРО-М-Д. Д., поради обстоятелството, че за процесния период ЕТ не е разполагал с внесената сума. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между вредите, понесени от ЕТ АГРО-М-Д. Д. и отменения като незаконосъобразен АУПДВ, в резултат на който ищецът е внесъл сумата в размер на 212 663,51 лева. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяна на административен акт, а за пропуснати ползи, определени под формата на законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Доколкото вредите пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ. Пропуснатите ползи, представляващи лихва за забава върху недължимо платената сума по процесния АУПДВ се дължат от датата на внасянето й до датата на възстановяването на сумата. Незаконосъобразно ЕТ АГРО-М-Д. Д. е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които до размера на законната лихва за периода на неизпълнение не подлежат на доказване. Безспорно в случая са доказани вредите и причинно-следствената връзка между тях и отменения по съдебен ред административен акт, поради което неправилно първостепенния съд е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за периода от 14.01.2020 г. до 19.05.2023 г. за разликата от 4993,47 лева до пълния размер на иска от 78 283,44 лева. По изложените съображения касационната жалба на ЕТ АГРО-М-Д. Д. е основателна, а тази на Държавен фонд Земеделие неоснователна. Обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена исковата молба на ЕТ АГРО-М-Д. Д. за разликата от 4993,47 лева до пълния размер на иска от 78 283,44 лева следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по същество на правния спор, с което да се уважи изцяло предявената искова молба, като Държавен фонд Земеделие следва да бъде осъден да заплати на ЕТ АГРО-М-Д. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на още 73 289,97 лева, представляващи пропуснати ползи законна лихва върху сумата от 212 663,51 лева за периода от 14.01.2020 г. (датата на доброволно плащане по отменения АУПДВ) до 19.05.2023 г. (началото на периода, след който административният съд е уважил иска), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В останалата оспорена част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ЕТ АГРО-М-Д. Д. за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Същите са в общ размер на 16 152,80 лева, от който: 7853,40 лева за адвокатско представителство пред АС - Търговище (съдът е присъдил остатъка от 441 лева с първоинстанционното решение, както и заплатената държавна такса от 10 лева), 8294,40 лева адвокатско представителство пред ВАС и 5 лева държавна такса, дължима за разглеждане на съдебното производство пред касационната инстанция. Съгласно приложените писмени доказателства, ЕТ АГРО-М-Д. Д. е заплатил разноски за адвокатско представителство пред АС - Търговище в размер на 8294,40 лева с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2023 г. и фактура 1524/11.12.2023 г., както и държавна такса в размер на 10 лева. Пред ВАС заплатената сума за адвокатско представителство е в същия размер като пред АС - Търговище - 8294,40 лева с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2023 г. и фактура 1648/07.10.2024 г. Следва да се посочи, че заплатената от ЕТ сума за адвокатско представителство пред всяка съдебна инстанция е в предвидения от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 7, т. 4, като върху този размер е начислен и ДДС, който също следва да бъде присъден. Поради това, неоснователно е възражението на ответника, сторено пред АС - Търговище за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. ЕТ АГРО-М-Д. Д. е заплатило по сметка на ВАС държавна такса за разглеждане на делото в общ размер на 586,32 лева веднъж 10 лева и след това 576,32 лева. В полза на ЕТ следва да се присъдят само 5 лева, какъвто е размерът на дължимата държавна такса за касационната инстанция, съгласно чл. 18, ал. 3 във вр. чл. 2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс. За останалия размер на сумата може да се иска възстановяване на същата действие, което вече е предприето от ЕТ АГРО-М-Д. Д. с подаване на молба до ВАС от 25.09.2024 г. Водим от изложеното, и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,