Решение № 11131 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3843/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез юрисконсулт М. Кръстева, против решение 784/05.02.2024 г., постановено по адм. дело 11953/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което оспорването срещу обжалвания административен акт да бъде отхвърлено изцяло. Ответната страна А. Х. Ш., гражданин на Афганистан, чрез особен представител адвокат В. Лилов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба, е подадена от страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение АССГ е отменил по жалба на А. Х. Ш., гражданин на Афганистан, действащ лично и със съгласието на адв. В. Лилов, решение 18044/24.11.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут, и е върнал преписката в тази част за ново произнасяне съгласно дадените указания. От фактическа страна по делото е установено, че с молба вх. 506584/09.01.2023 г. до ДАБ, А. Х. Ш., гражданин на Афганистан, роден на [дата]. е поискал предоставяне на международна закрила. С решение 74/12.01.2023 г., издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ (НБПП), на непридружения непълнолетен била предоставена правна помощ под форма представителство от адвокат на основание чл. 25, ал. 2 ЗПП вр. с чл. 23, ал. 2 вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Приложени са както Заповед ЗД/Д-С-СК-094/24.01.2023 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане-Сердика, на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 от Закона за закрила на детето вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ, с която на чужденеца е определен социален работник от Отдел Закрила на детето, който да го представлява в производството пред ДАБ, така и становище на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), с което не се възразява на лицето да бъде предоставена закрила, стига да отговаря на условията по ЗУБ. На 02.03.2023 г. с кандидата е проведено интервю, обективирано в протокол с рег. 506584/02.03.2023 г., в което той мотивирал молбата си за международна закрила с желанието си да се установи в по-сигурна държава, с по-добри условия на живот. А. Х. Ш. посочил, че напуснал Афганистан нелегално преди около 2 години и половина, след което за около осем месеца пребивавал последователно в Иран и Турция. В Турция работел, но поради ниски доходи и висок наем решил да замине в Англия, където пребивава негов чичо със статут на бежанец. Поради това платил на трафиканти да го преведе през Сърбия, като в България влязъл нелегално в края на м. декември и бил заловен от полицията. По отношение на държавата си на произход посочва, че там не е арестуван и осъждан, не е бил преследван и като цяло не е имал никакви проблеми, като също така там продължават да живеят родителите му и част от братята и сестрите му. Като причина за напускане на Афганистан посочил несигурната обстановка там и невъзможността да учи, както и че иска да се устрои в сигурна държава, където да покани семейството си с цел да намери по-добри и сигурни условия за живот. В административната преписка се съдържат и молби от 02.03.2023 г., подадени от А. Х. Ш. и от С. Н., който посочил, че е вуйчо на А. Х. Ш., с искане да им се помогне детето да замине легално в Англия, където роднината ще поеме грижите за него. С решение 18044/24.11.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС молбата за предоставяне на закрила на А. Х. Ш. е отхвърлена, като с подробни мотиви е прието, че чужденецът не е лице нуждаещо се от международна закрила. От правна страна административният съд приел, че оспореният акт е приет от компетентен орган, в установената форма, без допуснати процесуални нарушения. Прието е, че оспореното решение е правилно в частта му относно липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на А. Х. Ш. на основание чл. 9, ал. чл. 1 ЗУБ, но по отношение чл. 9, ал. 8 ЗУБ предоставяне на хуманитарен статут по други причини от хуманитарен характер е незаконосъобразно, защото противоречи на причини, свързани с висшия интерес на непълнолетното дете непридружен кандидат за закрила, и е в противоречие с чл. 24 от Хартата на основните права в Европейския съюз (ХОПЕС), параграф 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕО, чл. 20, пар. 5 и чл. 23 от Директива 2011/95/ЕО, пар. 33 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС и от чл. 6а ЗУБ. Административният съд е приел за недоказано твърдението на административния орган, че чужденецът е поддържал връзка със семейството си, поради и което не може да се приеме, че за него би било най-добре да се завърне при тях. За логични и последователни е посочил твърденията на А. Х. Ш., че има желание да живее при по-добри условия. Изводите на съда се основават на желанието на А. Х. Ш. да получи образование, като се посочва, че в Афганистан образованието е задължително от 1-ви до 9-ти клас т.е. от шест до петнадесет години. Съдът изложил пространни мотиви за лошите условия на живот в Афганистан и хуманитарната криза там, като извел извод, че неправилно административният орган е приел, че най-добрият интерес на детето е то да живее в средата на рожденото си семейство, тъй като тази среда не може да осигури съответстващи условия, свързани с правото му на здравеопазване и на образование. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и несъответствие на приложимите материалноправни норми. Настоящият състав счита, че изложените от А. Х. Ш. мотиви и факти по време на интервюто не представляват основания за получаване на статут. Причините за напускане на страната на произход са от личен характер, спрямо заявителя не е било осъществено преследване и в конкретния случай не става въпрос за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, предвид неговото категоричното желание да се установи в Англия. Многократно той е заявявал именно това си желание, както и че иска да замине на по-добро място, ако стане по Дъблин. Неправилен е изводът на съда, че административният орган е нарушил разпоредбите на закона, като не е взел предвид, че в процесния случай първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Видно от доказателствата по делото, принципа за съблюдаване на висшия интерес на детето, закрепен в чл. 6а ЗУБ и целостта на семейството са обсъдени в решението на председателя на ДАБ. В административния акт е разгледано желанието на непридружения непълнолетен, който еднозначно твърди, че желае да отиде в Англия и реално не иска да остане в Република България. По отношение на твърденията на първоинстанционният съд, че чужденецът не може да се завърне в Афганистан, защото това не е в интерес на желанието му да се образова, което от своя страна представлявало основание по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се посочи, че никъде в проведеното интервю, както и при попълването на формуляра за бърза оценка на най-добрия интерес за закрила на детето, А. Х. Ш. не е изразил желание да се образова или да продължи образованието си. Той не е посочил никъде в преписката дали въобще в Афганистан е посещавал училище. Тук следва да се посочи още, че в решението си съдът е посочил, че образованието в Афганистан е задължително от 1-ви до 9-ти клас т.е. от около 6 до 15 години, каквато е приблизителната възраст, на която А. Х. Ш. е напуснал Афганистан. Следователно, може да се предположи, че той е напуснал страната си на произход след завършване на образованието си. Не се споделя становището на първостепенния съд, че административният орган неправилно приема, че А. Х. Ш. следва да се завърне в Афганистан, където е семейството му, защото чужденецът е прекъснал връзка с него. Нещо повече, съдът посочва, че по делото липсвали данни А. Х. Ш. да поддържа връзка със семейството ти. Това твърдение не може да се сподели от настоящата инстанция. Напротив, на стр. 46 от делото на АССГ е приложен Формуляр за бърза оценка на най-добрия интерес за закрила на детето, където е отбелязано, че А. Х. Ш. поддържа връзка със семейството си. Нещо повече, видно от проведеното с него интервю той знае, че семейството му не живее там, където са живели преди и че може да ги помоли да му извадят нови документи, ако се налага. Всичко това води до извод, че А. Х. Ш. поддържа връзка със семейството си, поради и което търсещият закрила следва да живее в страната си на произход заедно със своето семейство, с което е свързано както емоционално, така и с бит, традиции и обичаи. В Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество и всички публични органи следва да ѝ отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца, е заложен принципа за висшия интерес на детето. Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшия интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. Както правилно административният орган е посочил, правата на А. Х. Ш. не са нарушени и по отношение на него не съществуват рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. В Афганистан се намират майката и бащата на А. Х. Ш., както и по-голямата част от братята и сестрите му, спрямо които също не са налице данни за насилие и репресии, т.е. той би продължил да се развива там в семейна среда. За пълнота следва да се посочи още, че в справките са налице данни за по-често ограничаване правата на жените, но не и на мъжете от формираното правителство. В по-голямата част от съдебното решение са поместени данни за положението на хазарите в Афганистан, но следва да се посочи, че когато се касае за конфликт на расова или религиозна основа, каквито са посочени от съда, то това е основание за предоставяне на бежански, а не на хуманитарен статут. Действително, в Афганистан е налице хуманитарна криза, но такава е налице и в други държави от Азия или Африка, например. Именно поради това за да се предостави хуманитарен статут следва да са налице специфичните изисквания по ЗУБ, а не само в дадената държава да е налице хуманитарна криза. Обстоятелството, че чужденецът е бил непълнолетен към момента на подаване на молбата за закрила и постановяване на оспореното пред АССГ решение, не променя горните изводи за неоснователност на жалбата на А. Х. Ш. против решение 18044/24.11.2023 г. на председателя на ДАБ, в частта, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне хуманитарен статут, тъй като най-висшият интерес на детето е защитен. Спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено със служебно назначен процесуален представител при участие на представители на Агенция Закрила на детето. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно са преценили, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява със система от специфични мерки, съпътстващи развитието на производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. Предвид изложените съображения, съдебното решение е материално незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на Афганистанския гражданин. Поради това същото следва да бъде отменено и делото да се реши по същество, при което жалбата срещу административния акт да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,