Решение № 15197 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9011/2009 г.

Решение № 15197 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9011/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Тодоров Антов от гр. Благоевград против решение № 301/19.05.2009 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 54/2009 г., с което е отменена заповед № 2592/28.11.2008 г. на зам. кмета на община Благоевград, издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ за премахване на "ограда, паянтова дървена постройка, паянтов навес и кокошарник" в УПИ III-4085, кв. 188 по плана на кв. Грамада, гр. Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество. Ответните страни Венко Миленков Олев и кмета на община Благоевград не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за незаконосъобразна като немотивирана, издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила по изслушване на заинтересованите лица от комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ и в противоречие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали са спазени процесуалноправните разпоредби по неговото издаване. Правилна е преценката на съда за неспазена процедура по чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Установено е по безспорен начин, че касаторът Антон Антов е инициирал административното производство, а другият съсобственик на имота, в който са изградени обектите, чието премахване е наредено с оспорената заповед, не е участвал надлежно в него. Последният е уведомен за назначаването на комисия от кмета на община Благоевград и е поканен за изслушване след извършването на проверката на място и съставянето на констативния протокол от 14.08.2008 г. Няма данни той да е възразил писмено срещу констатациите в протокола. Административният орган е допуснал съществено нарушение на специалната процедура по ал. 2, чл. 196 ЗУТ. Тази разпоредба визира задължение на назначената в производството по издаване на административен акт по чл. 195, ал. 5 ЗУТ комисия да изслуша заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината да издаде заповед. При тълкуването на нормите на ал. 1 и ал. 2, чл. 196 ЗУТ се налага извод, че изслушването на заинтересованите лица следва да се направи от комисията до съставянето на протокола и да се отрази в него. Неизслушването на същите няма да съставлява съществено нарушение на процедурата ако лицата са направили възражения и са посочили доказателства и те са взети предвид от административния орган при издаване на заповедта. В случая това не е направено, поради което неизслушването на съсобственика в имота и адресат на заповедта представлява съществено нарушение на специалната процедура, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на заповедта. Правилен е и изводът на съда относно липсата на мотиви при издаването на заповедта. Във всички случаи административният орган е длъжен освен да посочи правното основание за издаването на акта, още и фактическите основания. Това в още по-голяма степен се отнася за заповеди по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, в който са изброени няколко различни хипотези. В случая заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Липсва фактическа обосновка защо процесните обекти са неподходящи по местонахождение и разположение. Изложените мотиви, че постройките са разположени в съсобствен имот без съгласието на съсобственик, сочат на незаконното им изграждане, премахването на които става по друг ред и от друг орган, както правилно е приел административният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Същото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,