Решение № 6046 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 116/2016 г.

Решение № 6046 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 116/2016 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив срещу решение № 2218 от 16.11.2015 г. на административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 740/2015 г., с която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16-1402263-091-01/10.12.2014 г., издаден от С. П. П. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и К. Г. Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 127/17.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 83 363, 29 лв., ведно с прилежащите лихви от 15 453, 57 лв. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Поддържа, че съдът необосновано е кредитирал заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), за да обоснове извод за реалност на доставките. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да остави в сила като правилен и законосъобразен процесния РА, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Стови 1" ЕООД, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил ревизионен акт (РА) № Р-16-1402263-091-01/10.12.2014 г., издаден от С. П. П. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и К. Г. Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 127/17.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 83 363, 29 лв., ведно с прилежащите лихви от 15 453, 57 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставките по процесните фактури издадени от "Бида -19" ЕООД, "Жоси - Р" ЕООД и "Палмера-БГ" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Въз основа на събраните по делото доказателства АС Пловдив е направил извод, че не следва дружеството да носи отговорност за евентуални действия/бездействия на предходни доставчици, в какъвто смисъл е и последователната практика на СЕС. През процесните периоди ревизираното дружество е упражнявало дейност, свързана с производство на опаковки за нуждите на фармацевтичната, хранително-вкусовата, козметичната промишленост и др. Дружеството изработва различни видове рекламни материали: флаери, брошури, папки, дипляни, плакати, календари, каталози и други. За ревизирания период дружеството осъществява дейността си в производствена и складова база в с. Лесичово, област Пазарджик, с обща площ около 6000 кв. м., собственост на "Стови принт" АД. Относно доставчика "Бида -19" ЕООД, предмет на доставките са материали: "авансово плащане за материали", "доставка за материали /картон/". Правилно е посочил първоинстанционният съд, че фактурите са придружени със съставени към тях приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, пътни листове и товарителници, издадени от "Стови-1" ЕООД. От страна на РЛ е посочено, че стоките от страна на "Бида-19" ЕООД са предадени от Виктория Запрянова, която по това време е представлявала дружеството, а от страна на РЛ стоките са получени от Сталин Велев. Спорните фактури са придружени със съставени към тях приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, пътни листове и товарителници, издадени от "Стови-1" ЕООД. Според същите стоките са получени, транспортирани и предадени в склад на "Стови-1" ЕООД от Сталин Велев, служител в "Стови-1" ЕООД. Правилно е приел АС Пловдив, че по делото са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличието на доставка, като се вземе предвид и ССЕ. Относно доставчика "Жоси - Р" ЕООД предмет на доставките са материали за извършване на строително- монтажни работи, като тухли, подпори, шперплат, палета втора употреба, клипси, лепило, газобетон, гипс и др. Представени са заверени копия от договори с идентичен текст, придружаващи всяка една фактура, съгласно които "Жоси -Р" ЕООД се задължава да прехвърли правото на собственост и да предаде на "Стови -1" ЕООД стока, описана по вид, количество и цени в Приложение № 1, неразделна част от всеки един договор. Към всеки договор е изготвено приложение № 1, с вписан вид на фактурираната стоката предимно тухли, подпори, шперплат, палета втора употреба, клипси, лепило, газобетон, гипс и др. Всяка фактура е придружена с приемо-предавателен протокол и пътен лист, издаден от "Стови транс" ЕООД. Мястото на сключване на договорите е посочено в самите договори. Местата на предаване и приемане на стоките е в съответните складови бази, и то е отразено в приемо-предавателните протоколи. Комуникацията и контакта с въпросния доставчик е осъществяван по телефон. Приложени са копия на десет броя командировъчни заповеди до гр. София, като не са представени документи за отчетени и осчетоводени разходи за командировки. Представен е договор за превоз на товари от 01.06.2012 г. сключен между "СТОВИ ТРАНС" ЕООД - Превозвач и "СТОВИ 1" ЕООД - Товародател. Представени са заверени копия от издадени фактури за извършен транспорт на "Стови-1" ЕООД от "Стови транс" ЕООД, с посочени в тях изминати километри от дадено МПС. Към представените фактури, издадени от "Жоси-Р" ЕООД на "Стови-1" ЕООД за материали, са приложени пътни листове, издадени от "Стови транс" ЕООД. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства правилно е приел първоинстанционният съд, че са налице реални доставки на стоки, документирани с горепосочените фактури, издадени от "Жоси - Р" ЕООД. Относно доставчика "Палмера-БГ" ЕООД по 14 броя фактури, общо в размер на 45 231, 90 лв., съдът правилно е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличие на доставка Предмет на доставките са материали за извършване на строително-монтажни работи, като тухли, цимент, замазка, мазилка, гипсокартон, ПДЧ и др. Всяка фактура е придружена с приемо - предавателен протокол, с посочено място на предаване на стоките -гр. Монтана, ул. "Диана" № 21, и пътен лист, издаден от "Стови транс" ЕООД. Вписано е, че неразделна част от договорите са констативен протокол и разписка. Правилно е посочено, че за лицата има определено работно място - склад на фирмата. Според представения отговор от управителя на дружеството договорите с "Палмера БГ" ЕООД са изготвени от нея и са типови договори. Мястото на сключване на договорите е посочено в самите договори. Местата на предаване и приемане на стоките е в съответните складови бази, и то е отразено в приемо-предавателните протоколи. Комуникацията и контакта с въпросния доставчик е осъществяван по телефон. Приложени са копия на тринадесет броя командировъчни заповеди до гр. Монтана. По делото са събрани много доказателства, както и заключението на СЧЕ, които АС Пловдив подробно е обсъдил, преди да направи извода си относно реалността на процесиите доставки. Вещото лице сочи, че "Стови 1" ЕООД води двустранна форма на счетоводно записване, като организацията на счетоводството е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и НСС и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан. Формата на счетоводство осигурява синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане. Видно от взетите счетоводни контировки, както и от представените на експертизата систематизирани счетоводни разпечатки под формата на оборотни ведомости, хронологични ведомости по сметки и главни книги, може да се твърди, че в ревизирания период счетоводството на жалбоподателя е водено редовно при спазване изискванията на Закона за счетоводството и при съобразяване с основните счетоводни принципи и счетоводни стандарти. Извършените плащания са представени в табличен вид, като се установява, че всичко е заплатено. Счетоводните записвания, които са взети във връзка с извършените плащания по банков път са следните Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в лева. Счетоводните записвания, които са взети във връзка с извършеното разплащане в брой - Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 501 Каса в лева. Съдът е посочил установените от него факти по отношение на процесните доставки, в т. ч. и механизма на осъществяването им. Въз основа това АС Пловдив е приел, че по отношение на тези доставки, извършени от "Бида -19" ЕООД, "Жоси - Р" ЕООД и "Палмера-БГ" ЕООД са представени достатъчно доказателства за реалното им извършване: фактури, договори, приемно-предавателни протоколи, доказателства за осчетоводяване и др. АС Пловдив правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора, такива не се дължат и в полза на ответника по касация, за когото няма данни да е направил разходи в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,