Решение № 16074 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2011 г.

Решение № 16074 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 338 от 19.03.2011 г., постановено по адм. д. № 18/2011 г. Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на Таня Олегова Христова от гр. Благоевград против решение № 91 от 13.12.2010 г. на директора на РУ "СО", гр. Благоевград. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Таня Олегова Христова с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Спорът касае законосъобразността на решение № 91 от 13.12.2010 г. на директора на РУ "СО", гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № ПОВН-62 от 20.10.2010 г. на началник отдел "КПК" при РУ "СО" гр. Пазарджик, с което е разпоредено Таня Христова да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 17.09.2007 г. до 15.06.2008 г. в размер на 1839,50 лв. главница и 1117,57 лв. лихви до датата на разпореждането. По делото не е спорно, че Таня Христова е майка на детето Даниел Венцеславов Христов, роден на 15.06.2006 г. Касационната жалбоподателка е работила по трудово правоотношение с ЕТ "Анна Денинска", който е приложен по делото и е подала молба за отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за ползване на отпуск за отглеждане на дете до навършване на две годишна възраст, считано от 23.10.2006 г. до 15.06.2008 г., разрешен от работодателя. При извършена проверка от финансов ревизор към РУ "СО", гр. Благоевград по разходите на ДОО на БЗ "Дневни детски ясли и детска кухня" гр. Благоевград е съставен констативен протокол и справка за децата, посещавали детската ясла в периода 1.01.2008 г. - 30.04.2010 г. Констатирано е, че детето на жалбоподателката е посещавало детското заведение в периода 17.09.2007 г. - 8.06.2009 г. Първата съдебна инстанция е анализирала представените с административната преписка писмени доказателства. По делото като доказателство са приети изготвените от контролните органи констативен протокол и справка за децата, посещавали детската ясла в периода 1.01.2008 г. - 30.04.2010 г., данните от които не са били оспорени и оборени от жалбоподателката в хода на процеса, а само са коментирани в изложението по същество. Настоящата инстанция намира за правилен извода на съда за законосъобразност на оспореното решение на директора на РУ "СО", гр. Благоевград. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). В случая е осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете на основание разрешен допълнителен платен отпуск по чл. 164 от КТ, за периода от 17.09.2007 г. до 15.06.2008 г. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала пред работодателя си по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. От съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (в приложимата за казуса редакция), в срок от седем дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,