Решение № 7282 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13469/2016 г.

ВАСIII отделение09.06.2017 г.докладчик Юлиян Киров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 544 от 21.10. 2016 г., постановено по административно дело № 396/2016 г. на Административен съд- М. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7282 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13469/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Общински съвет М. срещу Решение № 544 от 21.10.2016 г., постановено по административно дело № 396/2016 г. на Административен съд- М. (АС М.). Излагат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилно разбирането на АС М., че са налице основания за отмяна по отношение на протестирания текст, визирани в чл. 146, т. 4 от АПК, а именно противоречие с материално правни разпоредби. Счита, че с правилото, закрепено в чл. 7 от Наредба за условията и реда за разрешаване на поставянето на преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности и други елементи на градското обзавеждане (Наредбата от 2002 г.), приета с решение № 346 по протокол № 49 от заседание, проведено на 25.02.2002 г. на Общински съвет М. не противоречи с нито един текст в ЗУТ. Намира, че с това правило се създава една стабилност в отношенията между различните собственици на поземления имот и служи като гаранция и превенция срещу бъдещи спорове между същите. О. О. прокуратура - М. не се представлява по делото и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е уважил след служебна проверка по чл. 168, вр. чл. 146 АПК, субсидиарно приложима в производството по чл. 185 и сл. АПК, прокурорския акт, тъй като спорният текст от Наредбата въвежда допълнителни изисквания към адресатите, които са в колизия с повелителна норма на акт от по- висока степен- чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С Решение № 544 от 21.10. 2016 г., постановено по административно дело № 396/2016 г. на Административен съд- М. се ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 7 от Раздел II на Наредба за условията и реда за разрешаване на поставянето на преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности и други елементи на градското обзавеждане, в ЧАСТТА на изречение трето за израза "нотариална заверка на подписите", като незаконосъобразна. Със същият съдебен акт е ОСЪДЕН Общински съвет- М. да заплати на Окръжна прокуратура- М. направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева- такса за публикация на оспорването в Д. вестник. От решаващия съд се посочва, че обжалваното решение е взето от компетентен орган- О. М. и в установената от закона писмена форма. За да отмени обжалваното решение от АС М. се отбелязва, че е налице основанието за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК- противоречие с материално-правни норми. Посочва, че с приеманите подзаконови нормативни актове на Об С могат да се уреждат обществени отношения от местно значение при условията и границите, определени от по- високия по степен нормативен акт, като детайлизират неговото приложение. Счита, че в случая текста на чл. 7, изречение трето от Наредбата - "Разполагането на обекти по чл. 2 в съсобствени частни поземлени имоти се разрешава със съгласието на останалите съсобственици, изразено в заявление до Кмета на Общината с нотариална заверка на подписите. " противоречи на текста на законовата норма на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ. Достигнат е правен извод, че това допуснато нарушение на изрична материално- правна норма се явява основание за отмяната на акта по чл. 146, т. 4 от АПК, като незаконосъобразен в тази му част. Настоящият състав счита, че решението на АС М. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението на съда е неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е анализирал данните в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че правилно АС М. е приел, че в оспорената част от подзаконовата разпоредба на чл. 7 от Раздел II на Наредбата от 2002 г. противоречи на разпоредбите на нормативен акт от по- висока степен. В Член 7 от Наредбата 2002 г. се поставя изискването за представяне "съгласието на останалите съсобственици, изразено в заявление до Кмета на Общината с нотариална заверка на подписите. " Посоченият текст от Наредбата противоречи на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, която поставя като условие единствено и само изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Следователно посоченото в оспорената разпоредба на Наредбата изискване за нотариално удостоверяване на документа противоречи на изрично уредените в закона предпоставки за оправомощаване на заявителите. С оспорената разпоредба се въвежда изискване, което не се съдържа в чл. 56, ал. 5 от ЗУТ. Недопустимо е за първи път с подзаконов акт да се уреждат отношения, които не са уредени от дадена законова разпоредба, тъй като с това се стига до първично правно регулиране с подзаконов акт от орган, който не притежава такова правомощие. Изискването за нотариална заверка на подписите, предвидено в Наредбата представлява утежняващо условие в сравнение с нормата на закона, т. е. подзаконовият нормативен акт не действа в изпълнение на закона, каквото е конституционното изискване към подзаконовите нормативни актове, като първично създава допълнително условие, каквото законът не съдържа. След като законодателят е преценил, че нотариално удостоверяване на автентичността на писменото съгласие на собствениците не е необходимо, то въвеждането на различно от законовото изискване за форма с подзаконовия нормативен акт досежно това волеизявлението на собствениците се явява в противоречие с нормите на ЗУТ. Налице е нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, във връзка с приложимите норми на ЗУТ, което определя незаконосъобразност на оспорената разпоредба в частта й досежно изискването за нотариална заверка на писменото съгласие на собственика. По изложените съображения разпоредбата на Член 7 от Наредбата 2002 г. в обжалваната част подлежи на отмяна. Като е достигнал до този правен извод АС М. е постановил правилен съдебен акт. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на АС М., като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1