Решение № 3061 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5326/2012 г.

Решение № 3061 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5326/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, подадена чрез мл. юрк. Т. Кулинова, срещу решение № 1164 от 05.03.2012 г., постановено по адм. дело № 583 от 2012 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се обжалва решението в частта му, с която е отменено решение № 16 от 10.01.2012 г. на председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата на Самер Мохамед Юсеф, роден в гр. Камишли, Сирия, без гражданство, за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Твърди се неправилност на решението в тази му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Самер Мохамед Юсеф, чрез адв. Любенова, в съдебно заседание и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Иска решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, в производство по чл. 145 от АПК във вр. с чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата на Самер Мохамед Юсеф срещу решение № 16 от 10.01.2012 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец като неоснователна, отменил е същото решение в частта му, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Самер Мохамед Юсеф за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, и е изпратил административната преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне в тази му част при спазване на указанията на съда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че само позоваването на гражданска война или вътрешен конфликт и произтичащите опасности не е достатъчно, за да се признае статут на бежанец. Опасението от преследване трябвало винаги да се основава на една от причините по чл. 8 от ЗУБ и да има личностен характер. В процесния случай от страна на молителя не се излагали обстоятелства или оплаквания, че същият е изпитвал страх от преследване по която и да е от визираните в чл. 8 от ЗУБ причини при връщането в страната на произход. Видно от проведеното интервю, проблемите му в страната на произход били свързани с неразбирателство с родителите на приятелката му. Изложените по време на интервюто, както и в жалбата твърдения не съдържали никакви факти, въз основа на които да се приеме, че жалбоподателят изпитва опасения от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политическо мнение и/или убеждение. Поради това съдът е приел, че изводите на административния орган относно отказа на молителя да бъде предоставен бежански статут са правилни и законосъобразни. Съдът е отменил решението в частта, с която административният орган е постановил отказ да предостави на молителя хуманитарен статут. Съображенията за това са били, че по преписката липсвали данни относно актуалната обществено-политическа ситуация в Сирийската арабска република, което било от съществено значение за преценката за наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, б. "в" от ЗУБ, съобразено с тълкуването на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. В оспорвания административен акт била направена само формална преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на два броя справки от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, като втората справка от 08.11.2011 г. съдържала позоваване единствено на информация на българската информационна агенция "Фокус". Предвид обществено-политическата ситуация в Сирийската арабска република през последните години преценката на актуалната по време обстановка била от съществено значение за обосноваността на административния акт във връзка с извода за наличието или не на "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". В тази връзка съдът се е позовал на актуална информация за обществено-политическата ситуация в Сирийската арабска република, съдържаща се в доклада за 2011 г. на Human Rights Watch. Решението е правилно. Съгласно чл. 8 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От проведеното с търсещия закрила интервю става ясно, че същият е искал да се ожени за приятелката си Зайнеб Мохамед Халил, чиито родители били против техния брак. През февруари 2011 г. двамата с момичето избягали и се крили в село Додан, което се намирало близо до гр. Камишли и откъдето произхожда търсещият бежански статут. След около седмица момичето се върнало при родителите си. Самер Мохамед Юсеф останал в село Додан до месец май 2011 г. Страхувал се за живота си, тъй като родителите на момичето нападнали дома на родителите му и били брат му. Не бил лично заплашван, но получил заплахата чрез свои роднини. Сега нещата били спокойни. При тези данни първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че не е налице нито една от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, поради които да бъде предоставен на лицето статут на бежанец. Обстоятелствата, които се посочват, имат изключително личен характер и не могат да се определят като такива, които да будят основателен страх от преследване по някой от сочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. Правилно съдът е приел също, че решение № 16 от 10.01.2012 г. на председателя на ДАБ в частта, с която на Самер Мохамед Юсеф е отказано предоставяне на хуманитарен статут, е незаконосъобразно като постановено при нарушение на задължението по общото правило на чл. 35 от АПК, доколкото административният акт е издаден, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административният орган е базирал своето решение само на справките, предоставени от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, първата от която е от 18.07.2011 г., а втората от 08.11.2011 г. Предвид динамичната обстановка в Сирия следва решението да се позовава на наистина актуална информация - такава, с която към момента на постановяване на акта явно административният орган не е разполагал. В последната хипотеза на чл. 9, ал. 1 се изисква наличие на заплаха, която да е тежка и да е лична, да е насочена срещу живота или личността на търсещия закрила в качеството му на гражданско лице и тази заплаха да е поради насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Този конфликт трябва да обосновава наличието на сериозни основания, че единствено поради причина на присъствието си на територията на държавата, от която търси закрила, жалбоподателят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. С решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. по тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО Съдът в Люксембург приема, че не е необходимо молителят за субсидиарна закрила да доказва, че е индивидуално застрашен в страната си на произход, а че с оглед конкретно на обстановката в тази страна, която е такава на въоръжен конфликт, тази опасност е налице иманентно. В тази връзка съдът се е позовал на доклада на Human Rights Watch за обществено-политическата ситуация в Сирийската арабска република, съдържаща се в доклада за 2011 г., който представя различни сведения от съдържащите се в двете справки по делото, включително и в представената пред настоящата инстанция справка от 09.03.2012 г., и говори за наличието на извънредна ситуация, изискваща детайлно разглеждане и обсъждане на фактите и обстоятелствата от значение за решаване на случая. Такова нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения и е достатъчно основание актът да бъде отменен. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение