Решение № 4033 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2016 г.

Решение № 4033 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от [фирма] за допълване решение № 568 от 19.01.2016 г. постановено по адм. дело № 3995/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в същото, а алтернативно е направено искане за отмяната му на основание чл. 239, т. 1 АПК. С определение № 7763 от 27.06.2016 г. тричленният състав, постановил решението отхвърля исканията за допълване на решението и за поправка на очевидна фактическа грешка. Предмет на настоящето производство е направеното искане за отмяна на решението в молба с вх. № 5023/23.02.2016 г., уточнено с молба от 04.10.2016 г. Молителят твърди, че в хода на съдебното производство по адм. дело № 3995/2015 г. на ВАС, с молба от 28.04.2015 г. представя доказателства по опис – оригинални данъчни фактури и удостоверения от ДСИ, които са приети от съда, но не са обсъдени при постановяване на решението. Счита поради изложеното, че съдът е формирал неправилни изводи, а решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилност. С оглед на тези си твърдения счита, че тъй като представените писмени доказателства пред касационната инстанция не са били предмет на обсъждане са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК и моли решение № 568 от 19.01.2016 г. постановено по адм. дело № 3995/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение да бъде отменено. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав – ІІ-ра колегия, предвид наведените в молбата доводи и при извършената служебно проверка приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена от страна, участвала в производството, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Безспорно е установено, а и така се твърди от молителя, че новите доказателства, които иска да бъдат съобразени в настоящето производство са представени по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Тези доказателства обаче не са нови и не установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, посочен по-горе, при което молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Наведените в молбата и представената писмена защита доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска са неотносими към предмета на настоящето дело, тъй като са основания за касационно обжалване, не са предвидени като основания за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. т. 1- 6 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав – ІІ-ра колегия