Решение № 102 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1106/2013 г.

Решение № 102 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1106/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 47 ЗМТА. Ищцата С. М. Г. е предявила молба за отмяна на основание чл. 47, т. 3 предл. 2 и т. 5 предл. 2 ЗМТА на постановеното на 17.09.2012 г. от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация (Т. при Н.) решение по В. № 9/2009 г. с което е осъдена да заплати на основание чл. 101 ЗЗД солидарно с [фирма] сумата 450000 лв., представляваща част от общо задължение в размер на 1 171 717,04 лв., произтичащо от доставен, но незаплатен цимент по договор от 01.01.2008 г. Присъдена е законна лихва и разноски. Искането на С. М. Г. за отмяна на постановеното от Т. при Н. арбитражното решение се основава на тезата, че: 1./ А. съд се е произнесъл извън пределите на своята компетентност, което е в противоречие с чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България. 2./ Т. при Н. се е произнесъл извън предмета на спора. Исковата сума е била претендирана на основание чл. 538 ТЗ, съобразно посочената в исковата молба квалификация, а искът е уважен на основание чл. 101 ЗЗД, какъвто иск не е предявяван. Разгледан е и непредявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], чрез процесуалния си представител в о. с. з. и в писмена защита изразява становище, че молбата за отмяна на арбитражното решение е неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не изразява становище. Като взе предвид доводите на С. М. Г., обсъди данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата е неоснователна. Т. при Н. е бил сезиран от [фирма] с обективно и пасивно субективно съединени искове срещу [фирма] и С. М. Г. за присъждане на сумата 1219438 лв., представляваща незаплатената цена на доставен на основание договор от 01.01.2008 г. цимент, както и 616.75 лв. договорна неустойка. Страни по договора са двете търговски дружества, като купувачът [фирма] е бил представляван от управителя С. М. г. В чл. 8.2 от договора е в включена клаузата, че С. Г. гарантира изпълнението от страна на купувача. Поради това, исковете, произтичащи от неизпълнението са били насочени и срещу нея в качеството и на физическо лице, като първоначалната теза на ищеца е била, че по силата на чл. 8.2 от договора ответницата е придобила качеството на поръчител. При условията на евентуалност е поискал ангажиране солидарната отговорност на Г., която в качеството на ФЛ е и издател на запис на заповед, обезпечаващ изпълнението по каузалната сделка. С отговора на исковата молба пред арбитражния съд, С. Г. е оспорила тезата, че е гарантирала задължението в качеството на физическо лице, както с посочената договорна клауза, така и с издаден като обезпечение на същото задължение запис на заповед. Нейната тезата пред Т. е, че и в двата случая е действала в качеството на управител на [фирма]. Ответникът [фирма] е предявил в производството пред Т. насрещен иск, който е бил приет за разглеждане. И двамата ответници не са оспорили компетентността на арбитражния съд. А. състав е приел, че Г. няма качеството на поръчител, но с издаването на записа на заповед е встъпила, като съдлъжник на [фирма], поради което е ангажирал отговорността и на основание чл. 101 ЗЗД. Уважил е на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД до посочения по-горе размер иска срещу [фирма] и изцяло иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. По иск на С. Г., предявен по реда и на основание чл. 47, ал. 1 ЗМТА, състав на II т. о. с Решение № 144 от 10.01.2012 г. по т. д. № 946/2010 г. е отменил на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА арбитражното решение в частта с която е била ангажирана отговорността и. Върнал е делото за ново разглеждане в тази част, приемайки, че Г. е била нередовно призована за арбитражното заседание. По отношение на останалите въведени от ищцата основания, съставът е счел е, че не са налице предпоставките на т. 2 и т. 3 предл. 1 ЗМТА по отношение на компетентността на арбитражния съд и неарбитрируемостта на спора и решението не подлежи на осмяна на това основание. Становището на настоящата съдебна инстанция, че молбата за отмяна е основателна произтича от следното: Повторното разглеждане на делото пред арбитражния съд, започва от онова опорочено процесуално действие, което е обусловило отмяната на решението. В случая, порокът касае призоваването за откритото заседание по арбитражния спор - чл. 31 ЗМТА, поради което, това е и фазата от която е продължило производството по делото. Въпросите и оспорванията, чието преклудиране, законът ограничава до отговора на исковата молба, не могат да бъдат привнасяни в повторното производство. Ако са привнесени и арбитражният съд се е произнесъл по тях, по начин, различен от предходното производство, то на този порок би могла да се позове насрещната страна, но не и страната по чиято инициатива е станало това. На второ място, основанието по т. 5 предл. 1 на чл. 47 ЗМТА по исковата молба на С. Г. е било предмет на разглеждане по същество в предходното производство пред ВКС и съставът на II т. о. го е счел за неоснователно. В настоящето производство този спор, както и спорът по прилагането на чл. 47, т. 3 ЗМТА при формирането на арбитражното производство, по който също има произнасяне по т. д. № 946/2010 г. на II т. о. не може да бъде пререшаван, освен ако той не се основава на факти, настъпили при повторното разглеждане на делото от Т., или порокът е на самото повторно решение. В случая, видно от съдържанието на ИМ, въведени са същите фактически твърдения и същите доводи, макар и при позоваване на по-различна хипотеза на т. 3 на чл. 47 ЗМТА. Белези на валидно предявено основание по чл. 47, т. 5 предл. 2 ЗМТА съдържа твърдението по исковата молба, че с решението си, арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора - произнесъл се е по непредявени искове, като искът за главницата е с друга правна квалификация, а обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е било претендирано. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът [фирма] е поискал да бъдат осъдени солидарно [фирма] и С. Г. да му заплатят сумата 1299438 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска и до окончателното и плащане. Както бе посочено по-горе, искането за солидарност се основава на чл. 8.2 от договора и отговорността на Г. ищецът е квалифицирал като такава по чл. 138 ЗЗД. Посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда. Въз основа на преценката си за отговорността, произтичаща от договорната клауза, съдът може да даде друга правна квалификация, както е сторил това в конкретния случай. Дали дадената правна квалификация по чл. 101 ЗЗД е правилна или не е извън правомощията на исковия съд да прецени, доколкото в производството по чл. 47 и сл. ЗМТА той не действа като контролна или въззивна инстанция по съществото на спора. Във всеки случай, не се касае за различни, обективно предявени искове съответно с правно основание чл. 138 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД за различни суми. Заявено е искане за присъждане на законна лихва и такава е била присъдена. И в двата случая е е налице присъждане plus petitum. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че видно с петитума на ИМ, по евентуално заявеният иск, произтичащо от абстрактната сделка, обезщетение за забава действително не е било претендирано, но с оглед уважаването на главния иск срещу Г. евентуалният не е бил разгледан и в решението, чиято отмяна е предмет на настоящето производство, произнасяне по него не се съдържа. От това следва, че не е налице основанието за отмяна по чл. 47, т. 5 предл. 2 ЗМТА. Няма направени от ответниците искания за присъждане на разноски за настоящето производство. Предвид на горното, като счете, че не са налице основанията по чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о.