Решение № 8336 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14949/2008 г.

Решение № 8336 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14949/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йорданка Стоименова Манова, чрез пълномощника й Георги Дудин, починала и заместена в процеса от единствената си дъщеря и наследник Венетка Тодорова Дудина, против решението от 25.06.2008 г., допълнено с решение от 22.10.2008 г., постановени по адм. дело № 4502/2007 г. по описа на Административен съд - София-град, 37 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-46-317 от 30.08.2007 г. на кмета на район "Панчарево" при Столична община. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и съдът да се произнесе по същество като определи оценката на процесния имот по пазарни цени. Ответникът - кметът на район "Панчарево" при Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Божидар Ценков Димитров, Петко Георгиев Николов, Цветелина Георгиева Димитрова, Митко Свиленов Богданов, Иван Асенов Богданов и Малинка Иванова Богданова също не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Марийка Андреева Атанасчева, чрез пълномощника си адв. Кумпикова изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложените в писмено възражение и писмени бележки доводи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оценката на имота е правилно определена, както е приел и първоинстанционният съд. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба следва да се приеме за редовна. Същата е подадена от името на Йорданка Манова, чрез пълномощник - лицето Георги Дудин, който е неин зет (поради тази причина жалбата е подписана и със запетайка). Качеството на лицето е видно от пълномощното, представено пред първоинстанционния съд. Съгласно чл. 32 от ГПК, посоченото лице не е от кръга роднини по чл. 32, т. 2 от ГПК и не може да осъществява нейното процесуално представителство. Първоначалната жалбоподателка обаче е починала и е заличена, като в процеса е встъпила нейната дъщеря и единствена наследница Венетка Тодорова Дудина. Същата е редовно призована за участие в процеса, с което са санирани нередовностите на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е и процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град е образувано по жалби, подадени от Йорданка Манова и физическите лица - ответници в настоящото касационно производство, против заповед № РД-46-317 от 30.08.2007 г. на кмета на район "Панчарево" при Столична община, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката по протокол № 85 от 29.05.2007 г. на техническата служба на района на предоставената за ползване на Марийка Андреева Атанасчева земеделска земя от 619 кв. м, в м. "Терасите", землището на с. Герман, имот № 1248, кад. район 6107, в размер на 5512 лв. Във всички жалби, в това число и в жалбата на настоящата касаторка оплакването се свежда до твърдение, за занижаване на приетата оценка. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че Марийка Атанасчева е ползувател на земеделската земя, предмет на оценяване, с надлежно предоставено право на ползване по ПМС № 11/1982 г., като за да да придобие собствеността върху същата следва да заплати цената на бившите собственици. За целта е изготвен оценителния протокол № 85, одобрен с оспорената заповед. ПНИ за процесната местност и имот е одобрен със заповед на областния управител и е влязъл в сила, в това число и в частта относно процесния имот, който е отреден за ползувателката. След влизане в сила на ПНИ, е издадена процесната заповед на кмета на район "Панчарево". Въз основа на така установените факти, по които не се спори и понастоящем, съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като законосъобразно е приложен § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - оценката е приета след влизане в сила на ПНИ. По отношение размера е кредитирал заключенията на единичната и тройни експертизи и е приел, че правилно оценката е определена на основание Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (НБПДНИ) на Столична община (СО), тъй като съгласно § 31, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, в случая когато се извършва оценка на имот в селищно образувание, какъвто е и настоящия, е приложима методиката на глава седма, раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г., който обаче е отменен към момента на издаване на оценителния протокол и поради това оценката е извършена по реда на НБПДНИ. Имотът е загубил земеделския си характер, поради което правилно е оценен по пазарни цени. Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото в касационната жалба отменително основание. Съдът правилно е оставил в сила оспорената заповед на кмета на район "Панчарево", независимо че същата не е издадена на точното правно основание и поради различни от изложените в мотивите съображения. В случая не са налице основанията на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съгласно този текст, правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизане в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка, до кмета на общината, която следва да съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползувателя. В § 31, ал. 2 на същия текст е посочено, че оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизане в сила на ПНИ по посочените в т. 1, 2 и 3 начини и механизми. Нормата на § 31 е съобразена и е във връзка с приложението на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ, при условията и по реда, определени в правилника за прилагане на закона. Именно в § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са определени условията и редът за извършване на оценките, посочен и по-горе. Тези заповеди подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда на АПК. От логическото и систематическо тълкуване на тези норми в тяхното единство, следва, че законодателят е разписал редът за оценяване на разликите над 600, съответно 1000 кв. м, (ограничение по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ) до размера на фактически ползваната земя, които с влизането в сила на ПНИ, са придадени към имоти на ползуватели, в случаите когато от тях не може да се образува самостоятелен имот, съответно в случаите по § 4в, когато земята подлежи на връщане и следва да бъдат оценени подобренията в нея. Посоченото оценяване може да бъде инициирано, както от страните, така и от администрацията, но и в двата случая едва след влизане в сила на ПНИ, т. е. след като с плана имотите са отредени и са възникнали субективни права. При нормално развитие на процедурата, ПНИ се одобрява и с него се отреждат имоти на ползувателите едва след като за същите е довършен процеса по трансформация на правото на ползване в право на собственост. В настоящия случай, независимо, че ПНИ е влязъл в сила, не е приложим посочения ред, тъй като поради бездействието на администрацията на ползувателната не е довършена процедурата за признаване на правото на собственост, преди влизането в сила на ПНИ. Нарушен е нормалния, в смисъл на нормативно предвиден като последователност ред на процедиране. Ползувателката е подала искането си за оценяване и придобиване на имота в срок, но поради непроизнасянето на административния орган, оценка не е направена, до момента на издаване на процесната заповед. При това положение правилно оценката е изготвена, макар и със значително закъснение и при позоваване на грешно правно основание. Налице са всички материални предпоставки за издаване на оценката, независимо, че същата да е следвало да бъде издадена на основание нормата на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Правилно са зачетени правата възникнали от отреждането на имота с влезлия в сила ПНИ, както и всички материални предпоставки за придобиване на правото на собственост върху имота, които са налице - предоставено право на ползване и застрояване на имота с вилна сграда. Наличието на сградата е установено от представените скици, на които същата е отразена. Що се касае до конкретния размер на оценката, същата не е определена нито по приложимия ред на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, нито по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Препращането в първия случай е към реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, понастоящем с променено заглавие, а във втория към реда на глава седма, раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г. Препращането е изрично, въпреки че ППЗДС от 1996 г. е отменен, а процесната заповед е издадена при действието на новия ППЗДС. ППЗСПЗЗ също е изменен с последното изменение, обн. в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г., но в текста на § 31 няма направена промяна. В ПРЗ на ПМС № 254 от 15.09.2006 г., с което е приет новия ППЗДС също няма норма, уреждаща заварените производства от категорията на процесното. При това нормативно разрешение, уреждащо сочената материя, следва извода, че са приложими нормите на отменения ППЗДС, към които има изрично препращане от § 31, ал. 2, т. 1, а именно нормите на глава седма, раздел I ППЗДС, независимо че подзаконовия нормативен акт като цяло е отменен. Ако законодателят искаше да даде друго нормативно разрешение, то той изрично щеше да го направи, за което разполага с различни законодателни техники. В разглеждания случай оценката е издадена на основание НБПДНИ и по размер значително надвишава оценките, които биха били определение по реда на § 62 или по този на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При това положение, тъй като липсва жалба от засегнатата от неправилно определения размер на оценката ползувателка, то не следва да се влошава положението на жалбоподателката, понастоящем касатор, като оценката не следва да бъде намалена. Правилно като краен резултат съдът е отхвърлил жалбата против определения размер на оценката. Няма основания за определяне на цената по свободни пазарни цени, в това число и по втория вариант на заключението на тройната експертиза, определен по метода на пазарните аналози. Постановеното решение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,