Решение № 11786 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7807/2016 г.

Решение № 11786 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7807/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., срещу решение № 223 от 18.05.2016 г., постановено по адм. д. № 85/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - К. Б. Ж. от гр. П., чрез адвокат С., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 223 от 18.05.2016 г., постановено по адм. д. № 85/2016 г., решаващият състав на Административен съд - гр. П., е отменил заповед № РД ЗД ЗД-1 от 15.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П. Съдебният акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираните в касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по следните съображения: С процесната заповед е прекратено разрешение за вписване в Регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване на К. Б. Ж., дадено със заповед № ЗД-ЗД 03-175 от 07.11.2015 г. на Директора на на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П. От данните по делото се установява, че заповед под посочения номер, дата и месец през 2015 г. не е била издавана, а такава е налице от 2013 г. С административната преписка е представена заповед № ЗД-ЗД03-100 от 6.11.2015 г., с която на основание чл. 86, ал. 5 СК и чл. 28 от Наредба № РД 07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване и заявление с вх. № ЗД94КК-55 от 07.10.2015 г., на жалбоподателката по първоначалното дело е било разрешено продължаване на вписването в Регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. След отмяната с влязлото в сила решение № 109 от 15.03.2016 г. по адм. д. № 1/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П. на заповед № ЗД 03-103 от 12.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., с която е оттеглена заповед № ЗД-ЗД03-100 от 06.11.2015 г., последната е била административният акт, уреждащ актуално статута на Ж. като лице, на което е продължено вписването в Регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Видно от административната преписка, съдържаща се по адм. д. № 1/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., което е било прието и приложено по адм. д. № 85/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., IV състав, заповед № ЗД-ЗД03-100 от 06.11.2015 г. е издадена след проведени три срещи в ДСП - гр. П. и посещение в дома на Ж., преценка на здравословното състояние, икономическо и социално положение на осиновяващата, мотивите за осиновяване, готовност за осигуряване на приемственост при отглеждане на детето, готовност за поемане на родителска отговорност, информация относно обстоятелствата по чл. 15, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредбата, отношение на осиновяващата към ранното информиране на детето, че е осиновено и др. Социалният доклад от 06.11.2015 г. е със заключение, че отдел "Закрила на детето" при ДСП - гр. П. определя К. Б. Ж. като годна да осинови второ дете. В процесната заповед № РД ЗД-ЗД-1 от 15.01.2016 г. на Директора на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., като правно основание са посочени нормите на чл. 87, ал. 2 СК във връзка с чл. 31, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване (Наредбата). Съгласно чл. 87, ал. 2, предложение второ СК отнемане на разрешението се извършва при съществена промяна на обстоятелствата след ново социално проучване. Според чл. 31, ал. 2 от Наредбата, когато промяната е от съществено значение, директорът на дирекция "Социално подпомагане" разпорежда да се извърши ново социално проучване. След като чл. 87, ал. 2 СК и чл. 31, ал. 2 от Наредбата изрично изискват ново социално проучване, то следва да се проведе по реда на чл. 26 и 27 от Наредбата. Цитираните изисквания не са спазени преди издаване на процесната заповед, поради което е налице нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Административният орган е нарушил и материалния закон. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Наредбата определя критериите за издаване на разрешение за вписване в регистъра, а именно: възможностите за осигуряване на физическо, психическо и социално благополучие на детето, информацията за осиновяващия относно личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, неговата социална среда, мотивите му за осиновяване, способността му да осигури подходящи условия за специалните потребности на детето и други обстоятелства от значение за осиновяването. Когато административният орган приеме, че е налице изменение на обстоятелствата, то той трябва да констатира кой от така посочените критерии е променен, т. е. на кой от тях кандидатстващият за осиновяване на дете вече не отговаря. В конкретния случай издателят на административния акт е приел, че Ж. не е лице с обичайно местопребиваване в Р. Б. Този извод на административния орган е неправилен по следните съображения: Видно от удостоверение изх. № АО 1487 от 12.11.2015 г. на община П., от 06.10.2015 г. К. Ж. е с настоящ адрес в гр. П. и няма данни до издаване на заповед № РД ЗД-ЗД-1 от 15.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., този адрес да е променян. Тъй като както Семейният кодекс, така и Наредбата не дават легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване", то следва да се приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 7, предложение първо от Кодекса на международното частно право. В последната изрично е посочено, че по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. Предвид цитираната норма и датата на издаване на процесната заповед, предходните адреси на Ж. са правноирелевантни. Изводи за обичайното пребиваване на жалбоподателката по първоначалното дело не могат да се правят и от справка изх. № 31200-13022 от 13.11.2015 г. на ОДМВР гр. П., тъй като след отразените в нея данни за Ж. изрично е посочено, че след 01.01.2007 г., на основание Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, българските граждани се проверяват на ГКПП по метода "преценка на риска", в резултат на което данните за пътуванията им в АИФ "Граничен контрол" са непълни след тази дата. Без значение за това административно производство са изложените от административния орган факти и обстоятелства относно настоящия адрес на съпруга на Ж., тъй като той вече не е вписан в регистъра на кандидат осиновителите. Казаното се отнася и до данните относно осиновеното вече от съпрузите дете, които са във връзка със следосиновителното наблюдение. Съгласно чл. 48, ал. 7, предложение второ от Кодекса на международното частно право за определянето на обичайно местопребиваване на физическото лице трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Обстоятелствата от подобен характер са участието на Ж. като съдружник и управител в действащото "Биоагроинс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., наличието на осигурителни правоотношения с това дружество, съществуването на имоти на "Биоагроинс" ООД, както и на жалбоподателката на територията на Р. Б., инвестиционните й намерения, такива от личен характер на сем. Ж. и желанието, включително на Ж. Ж., семейството като цяло да се установи в страната. Изчерпателни данни в тази насока се съдържат в присъединеното адм. д. № 1/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт по аналогични съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което поради липса на посочените в касационната жалба отменителни основания, се оставя в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,